Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Мускетарите през ХХІ век не са „един за всички, всички за един“

Алкохолизиран Атос, бисексуален Портос и Милейди, която жадува за власт, в новия френски двусериен игрален филм

Венсан Касел и Ева Грийн като Атос и Милейди в „Тримата мускетари“. Снимка: Pathé Films - Мускетарите през ХХІ век не са „един за всички, всички за един“

Венсан Касел и Ева Грийн като Атос и Милейди в „Тримата мускетари“. Снимка: Pathé Films

Романът на Александър Дюма „Тримата мускетари“ е екранизиран над 150 пъти. Първата киноверсия за верните войници на краля излиза само 3 години, след като се появява киното – през 1898 г. Последната имаше премиера на 6 април 2023 г. Новият прочит на класическия роман е дело на френския режисьор Мартин Бурбулон. Основната му идея е била да преосмисли книгата, публикувана за пръв път преди почти 180 години, като я направи подходяща за епохата на новата етика.

Кинокритикът на сайта „Медуза“ Антон Долин обяснява как в опит да обедини два века режисьорът е добавил нови елементи, но е загубил и някои от най-важните неща, заради които „Тримата мускетари“ са обичани, четени и гледани и до днес.

Според Долин новата френска версия на „Тримата мускетари“ е опит да се заснеме първата истински фундаментална и автентична екранизация на бестселъра на Александър Дюма. Това не е един, а цели два пълнометражни филма – сега излиза „Д`Артанян“, а след половин година идва ред на втората част – „Милейди“. Снимачният период е внушителен – 27 седмици, почти рекорд за игрален филм, а бюджетът е 72 милиона евро, значителен за европейско кино. Използвани са голям брой консултанти и исторически локации, както и гигантски брой статисти.

От значение е и екипът. В ролите са звезди от няколко поколения – от Ерик Рюф от „Комеди Франсез“, който играе Ришельо, и Луи Гарел в ролята на Луи XIII до младите и много търсени във френските кинопродукции Франсоа Сивил като Д`Артанян и Лина Кудри като Констанс. Режисьорът Мартин Бурбулон, който наскоро привлече вниманието с „Влюбеният Айфел“, до този момент не е снимал нищо в подобен мащаб, но това се отнася и за всички други съвременни френски режисьори, продължава анализа си Долин. Целта му обаче е да превърне дилогията „Тримата мускетари“ в достоен отговор на холивудските блокбастъри, като продължи традицията на европейските филми на „плаща и шпагата“. Двете задачи според кинокритика са противоположни и опитът да бъдат решени едновременно е амбициозен до прекомерност. В това според него е ахилесовата пета на филма – от една страна да се впишат събития от приключенски роман в щателно възстановен исторически текст, а от друга, да се адаптира текст, създаден в романтичната епоха, към съвременната етика. Тоест да се снима автентичен филм за далечно вече минало, но все пак съвременен.

Франсоа Сивил и Лина Кудри – Д`Артанян и Констанс във филма. Снимка: Pathé Films

Ако за Дюма гражданската война във Франция и обсадата на Ла Рошел е само епизод от живота на мускетарската четворка, за Бурбулон това е фокус на вниманието. Режисьорът променя жанра от приключенски на политически трилър. Херцог Бъкингам в неговата интерпретация вече не е просто любовник, а най-вече министър на отбраната на Англия. Ришельо и Ана Австрийска стават по-важни фигури в интригата, а демоничният Рошфор е само статист. Появяват се много нови действащи лица като братът на краля Гастон д`Орлеан, на чиято сватба се разгръща кулминационната сцена във филма, която при Дюма отсъства.

Ключ към действието не е колието на кралицата, а историческият заговор на граф Шале, тълкуван свободно от сценаристите. Раздорът между католиците и протестантите излиза на преден план, има алюзии за Вартоломеевата нощ, описани от Проспер Мериме. Има братя, оказали се от двете страни на барикадата – Атос и протестантът Бенжамен, което също е сценарна волност.

Колието на кралицата вече не е основен двигател на сюжета. Снимка: Pathé Films

Атос е съвсем различен във варианта на Бурбулон. В романа и повечето му интерпретации най-старият мускетар е образец на благородството, дори когато обрича на смърт жената, която е обичал, и задейства веригата от събития, довели до смъртта на много хора, включително Бъкингам. Бурбулон разрешава този невъзможен за ХХІ век парадокс, като променя персонажа до неузнаваемост – тук Атос е саможив, алкохолик, напълно лишен от чар, склонен към параноя и потиснат от перманентно чувство за вина. Сценаристите „наказват“ Атос, като го изключват от действието в половината филм и го пращат в затвора. Това е също нова сюжетна линия – мускетарят е обвинен в убийство, което не е извършвал. И понеже не е лесно да се промени толкова дълбоко един от най-обичаните литературни персонажи, отговорността за ролята е възложена на Венсан Касел. По мнението на кинокритика Долин обаче, дори актьор с такава харизма изпълнява задачата си трудно.

Арамис, изигран от Ромен Дюрис, не се различава много от романовия прототип, макар зад показното му спокойствие и смирение да се забелязва неврастения, предизвикана от двойнствения му живот. За сметка на това Портос на Пио Мармай е избегнал подигравките с теглото и издевателствата – той не е просто свръхсилен простоват човек, а раблезиански човек от Ренесанса, при това открито бисексуален.

Още по-сериозно са променени женските персонажи. Милейди в изпълнение на Ева Грийн има причини да разобличи изневярата на кралицата и още по-сериозни причини да мрази мускетарите. Вече я интересуват не парите, а властта. Вече не е фаталната жена, която изобразява Дюма, а Макиавели в пола. Ана Австрийска (Вики Крипс) е смела и жертвена жена, превъзхождаща съпруга си, който в случая е трагична фигура. Дори Констанс вече е волева, умна и последователна девойка, която разбира от политика повече, отколкото любимият ѝ Д`Артанян.

Долин смята, че диалозите са умерено осъвременени, но без предизвикателни анахронизми. Бойните сцени са малко, но пък ефектно поставени.
С други думи, коментира Антон Долин, „Тримата мускетари“ на Бурбулон се опитва да угоди на всички, освен на читателите на Дюма. При това Бурбулон нарушава не толкова структурата на романа, колкото неговия дух.

Важен елемент е, че във филма практически няма хумор, а той е важна част от романа на Дюма и в най-добрите му екранизации. Търсенето на историческа автентичност изключва надменната, но изключително обаятелна лекомисленост на Дюма, готов да пожертва всичко заради приключението.

От тази версия на „Тримата мускетари“ практически е изтрит най-важният лайтмотив – приятелството. Дори прословутите думи „Един за всички, всички за един“ са подхвърлени веднъж и случайно, дори може да не бъдат забелязани. Модификациите на сюжета водят до това, че всички приключения се случват на героите поотделно, дори търсенето на колието.

Но пък филмът обогатява митологията на „Тримата мускетари“ с нови елементи. Имаме история за объркан млад човек, мечтаещ за любов и слава, поставен пред необходимостта да служи на чужди интереси, колелце в машината на безсърдечна гражданска война.

Все пак окончателна оценка на новата версия може да бъде дадена едва след Коледа, когато ще излезе втората част, застрахова се Долин. Продуцентите твърдят, че при успех на дилогията ще бъдат заснети още две продължения, също както се развиват романите на Дюма.

По материали от „Медуза“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg