Софийски международен панаир на книгата

Муза ли е Чапа, или жертва на плагиатство?

Скулпторът Адриан Новаков представи своята вариация за паметник на Пенчо Славейков - седнал на пейка, без баща му

Горе - фигурата на Пенчо Славейков на Адриан Новаков, долу - двамата „Славейковци“ на Георги Чапкънов от столичния площад „Славейков“. Снимки: Стопкадър от Нова, Емил Л. Георгиев/Площад Славейков  - Муза ли е Чапа, или жертва на плагиатство?

Горе - фигурата на Пенчо Славейков на Адриан Новаков, долу - двамата „Славейковци“ на Георги Чапкънов от столичния площад „Славейков“. Снимки: Стопкадър от Нова, Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Георги Чапкънов обожава музите – да ги рисува, да ги вае, да не го напускат. И докато класическите музи в Елада са девет, то в наши дни броят им е нараснал неимоверно. Творчеството на самия Чап е обитавано от десетки – има музи, подплашени от пуяк, други се наслаждават на красотата на живота, трети създават красота в живота. Музи, изваяни от Георги Чапкънов, приковават погледа и в Народния театър.

Кой обаче да предположи, че и Георги Чапкънов на свой ред ще стане муза… Предпочитам да употребя тази дума, защото не ми се иска да вярвам, че скулпторът, пред чиято работа светът занемява, е станал жертва на плагиатство в собствената си родина. По-добре да си мисля, че работата му е послужила за вдъхновение на колега, не мислите ли?

Другата дума ми дойде наум, когато гледах репортажа „Пенчо Славейков на паметник и в Милано” по Нова тв. Според него скулпторът Адриан Новаков е автор на творбата, която ще бъде поставена в края на октомври в парк пред Централната библиотека на Милано. Да, Андриан Новаков е автор на творбата. Не знаех кой е той, разрових се, оказа се, че неговият проект за паметник на Пенчо Славейков е спечелил конкурс на община Трявна.

Поразиха ме две неща – първо, че и трите проекта финалисти, между които е избран победителят, са с еднаква концепция – Пенчо Славейков, седнал на пейка. Второ, че основната разлика е в… пейката. Тази от проекта на Новаков изглежда най-читава, останалите ми се сториха някак недодялани. Но проблемът не е в пейката, а в липсите, за които тя ме подсеща: на Славейков-баща върху нея и на оригинална мисъл в главата на автора на паметника, който ще бъде положен в Милано.

Америка за България

За мен работата на Новаков е абсолютно дежа-вю, резултат на комбинацията copy-paste-cut. Наподобил е максимално паметника на двамата Славейкови от площад „Славейков” в София, махнал е единия от тях, но пък „за разкош” е подпрял бастуна на Пенчо на коляното му, за да освободи дясната му ръка и да положи книга в нея.

Струва ми се невъзможно Адриан Новаков да не е чувал за Георги Чапкънов, да не е виждал неговите „Славейкови”, които седят на бронзовата пейка в центъра на София от 11 май 2000 година. Това решение също не е уникално, а често срещано в скулптурната практика, но в България Чапкъновите „Славейковци” са символ, един от знаците на столицата. И да подходиш по идентичен начин, е знак за безсилие.

Беше ми любопитно какво мисли Чапа за работата на колегата си. От мен научи за нея и лаконично отсече:

„Кой каквото иска да прави!”.

ПРАЗНИЧЕН НОВОГОДИШЕН КОНЦЕРТ | „ВДЪХНОВЕНИ ОТ ЗИМАТА”

Не можа да се сети за кой Новаков става дума, но предположи:

„Може и да го познавам, едва ли е млад”.

Вярно е, не е млад. Достатъчно възрастен е, за да знае къде минава границата между вдъхновението и плагиатството.