Музата на Славето, която липсва на картините му

Нова знаменитост се появи на столичната арт сцена в края на 2014 г. В рамките на няколко месеца той реди трета своя изложба, най-новата от които бе открита в сряда в столичната галерия „Финес“. Наречена е „Багрите в мен”, и както и първите две ще бъде открита от една голяма актриса – Татяна Лолова. Експозицията е на съпруга й Светослав Светославов-Славето.

Славето отказва да се нарече художник, защото животът му е свързан с театъра. „Ожених се в театъра, животът ми преминава на сцената, преди вдигането на завесата“, казва той. И прибавя основния си аргумент: „Съпругата ми е актриса. Както виждате, всичко в моя живот е подчинено на театъра.”

Светославов едва е бил навит да представи творбите си пред публика. Първата си изложба открива в края на годината в Лондон. Веднага след това отново склонил и наредил още картини в столичния клуб „Максим“. Дотогава съпругът на Татяна Лолова категорично отказвал да показва, да подарява и да продава творбите си. „Ще ми се смеят хората, ще кажат, че са детски рисунки“, отвръщал Славето при всеки разговор у дома, повдигнат на тази тема. „А аз виждах, че в изкуството той си излива душата“, казва пред „Площад Славейков“ Лолова.

„Аз съм музата – продължава тя, – за която после ще кажат: „Това е Славето, той беше женен за една актриса… Коя актриса, една смешна ли? А, Стоянка Мутафова. Бе, не Стоянка Мутафова, тя е тъмна, а тая беше руса. Татяна Лолова? Не я знам…“

Славето с Анжел Вагенщайн на изложбата в клуб „Максим“.

Всяка нова картина, която нарисува Славето, Лолова грабва възхитена от ръцете му и веднага тръгва да я рамкира, дори още преди да е изсъхнала. Според нея той не се влияе от стилове. Наблюдава го, че когато застане пред платното, като че ли не знае накъде ще тръгнат нещата. Рисува отдавна, още преди да ожени за Лолова. Когато тя за първи път влиза в стаята му, впечатление й правят завесите на прозореца. Били нарисувани ръчно на едри пъстри петна. Сега в дома им има нежен акварел на Славето, напомнящ й за онези пръски.

„Напоследък желанието му да рисува се засили – разказва актрисата. – Това много ме радва, защото той цял живот е бил работохоличен – докато показва на другите как да направят нещо, гледа да го свърши той. И не е имал време да се отдаде на спокойствие на онова, което притежава в себе си – в сърцето и в ръката… Работехме в театъра с радост и обич. Много. Непрекъснато – от сутрин до вечер. Много трудно успяхме да родим и отгледаме единственото си дете, нашето прекрасно момче Савата. Славе рисуваше през свободното си време. Не, че имаше такова. Цяло чудо си е, че има творби от онези времена. Все пак рисуваше… И когато заминах да снимам филма „Гоя“, от Русия му донесох маслена кутия – триножник с палитра. Било е през 1969-1971 г.

Каталогът на изложбата

Сега вече е свободен от всичко. Питат го: „И какво правиш по цял ден?!“ „Боже – отвръща, – ами какво ли не!“ Но главно (особено когато ме няма, когато пътувам, за да играя „Дуенде“) рисува. Рисува бързо, цветно, с настроение. Изригващо. Аз се прибирам. Харесвам. Радвам се…“

Светослав Светославов, пейзаж

Домът на Татяна Лолова и Славето е пълен с неговите картини. Има и някои нейни. Тя също рисува, но не живопис, а графични шаржове, поместени в автобиографичната си книга „1/2 живот“.