Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Музеите, които изиграха важни роли в киното

Лувърът предлага разходка по Дан Браун, „Метрополитън“ дълго забранява камери в залите си

Том Ханкс и Одри Тоту пред „Мона Лиза“ в Лувъра, където се случва ключов за действието епизод от „Шифърът на Леонардо“ - Музеите, които изиграха важни роли в киното

Том Ханкс и Одри Тоту пред „Мона Лиза“ в Лувъра, където се случва ключов за действието епизод от „Шифърът на Леонардо“

Големите музеи са създадени като паметници на вечността. Тяхната роля е да съхраняват красотата и паметта, което ги превръща в техен символ. Затова не е случайно, че много често режисьорите избират точно музеи като сцена на действието на мащабни или дълбокомислени филми, търсят в тях втори пласт на внушенията, роден от самата им същност.

„Арт Нюзпейпър“ описва описва как някои прочути галерии и музеи са се вписали в историята на най-младото изкуство – киното.

Лувър

Том Ханкс в „Шифърът на Леонардо“

„Музеят на музеите”, съхраняващ Мона Лиза, попада на екрана често – понякога като знак за разпознаване на Париж, а друг път – като символ на историята на живописта. В историята на киното е влязла сцената от черно-белия филм на Жан-Люк Годар „Банда аутсайдери” (1964), в която главните герои бягат през залите на музея под погледите на шокираните охранители. Тази сцена е заснета „контрабандно” – ръководството на Лувъра не е било предупредено и реакциите на охраната – истинската – са неподправени. През 2003 г. Бернардо Бертолучи в „Мечтатели”, филм за младите парижани от 60-те, повтаря легендарната сцена на Годар, но в цвят.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Когато Дан Браун написва „Шифърът на Леонардо” през 2003 г., екранизацията му е планирана веднага, премиерата е през 2006-а. Немалка част от действието в романа се развива в Лувъра, но ръководството на музея категорично отказва да отвори вратите му за снимачния екип. Налага се да се намеси френското Министерство на културата. След премиерата обаче Лувърът придобива допълнителна привлекателност, посещенията рязко се увеличават. Частните екскурзоводи дори правят маршрути по филма и книгата:

„Ето тук е било намерено голото тяло на куратора!”.

Официалните гидове на музея пък се правели, че „Шифърът на Леонардо” не съществува. След известно време музеят се примирява и създава маршрут от час и половина по книгата на Дан Браун.

Филмите, заснети в Лувъра, са неизброими. Той влезе дори във вселената на DC с филма „Жената чудо”, в който главната героиня работи като оценител на антики в Лувъра.

„Метрополитън“

Даян Кийтън и Уди Алън в „Манхатън“

В американското кино най-популярната музейна локация вероятно е „Метрополитън”. Той е един от основните символи на културата в Ню Йорк, което го прави задължителен детайл на много филми, заснети в града или посветени на него. Романтичните комедии, в които МЕТ е фон на любовта, са изключително много. Сред тях са  творби като „Манхатън” (1979) на Уди Алън и „Хитч” (2005) с Уил Смит. Но ако в тях музеят е само фон, то има филми, в които му е отредена много по-сериозна роля – може би най-известният е „Аферата Томас Краун” (1999) с Пиърс Броснан и Рене Русо, а най-скорошният – „Бандитките на Оушън” (2018). Интересното е, че обикновено става дума за филми с обири – романтика с криминален привкус.

„Метрополитън“ дълго е отказвал снимки в сградата на музея. Докато Сандра Бълок и нейната банда са имали 10 дни, за да снимат вариант на легендарната Мет Гала, екипът на „Аферата Томас Краун” преди 20 години е получил категоричен отказ. Наложило се да пресъздадат интериора на музея в студио и да търсят подходящи локации в други сгради на Ню Йорк. И това не е единственият случай. През 1980 г., когато Брайън де Палма снима „Облечена да убива”, ролята на „Метрополитън“ е поверена на Художествения музей на Филаделфия.

Музеят „Гугенхайм“

Томи Лий Джоунс и Уил Смит в „Мъже в черно“

Зданието на музея на Соломон Гугенхайм, построено в края на 50-те години на миналия век в Ню Йорк от архитекта Франк Лойд Райт, привлича вниманието на кинематографистите най-вече с футуристичната си архитектура. Дори днес, повече от половин век след построяването му, то изглежда като излязло от бъдещето. Може би затова през 1997 г. е използвано за снимките на „Мъже в черно”. А шпионският трилър на Сидни Полак „Трите дни на кондора” (1975) използва спираловидния интериор на музея, за да подчертае паниката в главния герой.

Ермитаж

„Руският кивот“, реж. Александър Сокуров

Понякога музеите са разположени в здания, част от историята на държавата. Тогава режисьорите търсят не толкова музейното, колкото историческото значение на сградата. Особено характерен пример за това е Ермитажът, тоест – Зимният дворец. Всъщност с него започва и историята на руското кино. През 1920 г. Константин Державин снима „Превземането на Зимния дворец”. Тогава той все още не е музей, просто бивша резиденция на царя, статистите спели по изисканите дивани и се хранели с хляб и сельодка върху махагонови маси. Само 17 години по-късно, когато Михаил Ром снима „Ленин през октомври”, екипът не е допуснат в Зимния дворец и интериорът е пресъздаден в „Мосфилм”.

Все пак има и филми, за които не са достатъчни студийните декори. През 2001 г. Ермитажът все пак допуска снимките на „Руският кивот” – филм на Александър Сокуров, в който пред очите на двама пътешественици на времето се изнизват събития от историята на Русия.

Музеите имат различна политика за участието си в киното. В американския Музей за естествена история, който през 2006 г. предостави залите си за „Нощ в музея”, и до днес са щастливи от изключително успешния маркетингов ход, който е увеличил няколко пъти аудиторията му. Същото се е случило и с лондонския Природонаучен музей, разрешил снимки на „Мечето Падингтън”. За много деца филмите са се превърнали в пътеводител из музеите, където те вече ходят много по-често.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах