Музей „артистична ИКЕА“ отваря в Лондон

Безпрецедентен поглед зад кулисите на един музей ще предложи „Виктория и Албърт“ в Лондон. Институцията отваря нов свой клон в британската столица – склада си. Замислен преди повече от 10 години, проектът за 65 млн. британски паунда най-сетне бе осъществен и откриването е на 31 май.  

V&A Storehouse East се простира на четири етажа (три от тях са отворени за посещение) в гигантски хангар, първоначално построен за нуждите на Олимпийските игри през 2012 г. На рафтовете му, оприличени от Си Ен Ен на „артистична ИКЕА“, място са намерили над 250 хил. вещи от колекцията на музея: от римски фрески, през средновековни картини и мечове от XVIII век до авангардна мода и дрехи с етикети на Schiaparelli, Comme des Garçons и Vivienne Westwood. Заради голямото разнообразие в колекцията, в „Гардиън“ експериментът е наречен „музеят на всичко“.

Проектиран от американското дизайнерско студио Diller Scofidio + Renfro, складът-музей има 20-метрово централно фоайе, което дава поглед към всички етажи нагоре. Във всички посоки се простират редици метални рафтове с мебели, произведения на изкуството, манекени и други.

„Обичайно само 3% от колекцията на музея е изложена пред публика – казва пред Си Ен Ен Елизабет Дилър, съосновател на Diller Scofidio + Renfro. – Останалите 97% са скрити в мазето или в склад. Тъй като музеите натрупват все повече и повече колекции, делът на изложените произведения просто ще намалява с времето, освен ако не обособим нови крила, за да покажем повече неща.“

Огромното пространство позволява да се видят отново големи творби, останали скрити от погледа на публиката в последни години, като 10-метрова завеса с репродукция на картината на Пикасо „Две жени, тичащи по плажа (Надпреварата)“. Изрисуван от принц Александър Шарвашидзе, платът е използван от пътуваща балетна трупа през 1924 г. и носи подписа на самия Пикасо.

Завесата с подпис от Пикасо. Снимка: Попечителски тръст на Пабло Пикасо

Усещането за склад се подхранва допълнително и от подредбата на колекцията – вместо да бъдат организирани хронологично, те са оставени да съжителстват заедно, често без никаква времева или дори географска логика. Междувременно пространството все пак служи като склад и се случва понякога срещата с изкуството да бъде нарушена от шума на мотокар или от работата по разтоварването или опаковането на ценен артефакт от колекцията.

Докато посетителите се разхождат и разглеждат, дейността в склада не спира. Снимка: Hufton + Crow for V&A

Все пак важат някои музейни правила – колкото и да са близо до зрителите, артефактите все пак не е препоръчително да се пипат от посетителите. Но за по-любопитните има други варианти: при предварителна уговорка може да се посети изследователският център, в който реставратори и експерти показват на публиката аспектите от своята работа. С тяхно позволение посетителите могат да докосват някои ценности, като обувка на един век и дамска чанта Баленсиага от 1957 г.

При разходката си в музея посетителите дори не са ограничени зад стъкло и екипът на „Виктория и Албърт“ осъзнава усложненията, които може да възникнат.

„Достатъчно е, за да ме държи буден през нощта понякога – коментира пред „Гардиън“ Тим Рийв, заместник-директор на музея. – Но ако имаше стъклени паравани навсякъде, нямаше да бъде склад, в който каним зад кулисите. Трябваше да се уповаваме на тази философия.“