Не са минали и 20 години от Освобождението, и малката, едва възраждаща се от пепелищата България се сдобива със собствено Рисувално училище. На 6 февруари 1896 година княз Фердинанд подписва указ за основаването на Държавното рисувално училище. На 14 октомври 1896 г. в една малка невзрачна постройка на столичната улица „6-ти септември“ то отваря врати. Тогава едва ли някой предполага какво решаващо въздействие ще има Рисувалното училище, по-късно Национална художествена академия, върху изкуството в страната ни през следващите десетилетия.

Указ на княз Фердинанд I за утвърждаването на Закона за държавното
рисувално училище, 6 февруари 1896 г. Централен държавен архив
Всъщност Рисувалното училище не би оцеляло без активната подкрепа на княжеската, а след това – царска фамилия. Близката връзка между царското семейство и институцията датира от периода на нейното основаване и продължава до средата на 40-те години на ХХ век, като монарсите следят нейното развитие с жив интерес. В дворцовия живот, където науката и изкуствата са на висока почит, Художествената академия, този нов за страната ни културен институт, заема специално място. В дните на тежки изпитания и грижи за запазването и цялостното обединение на българския народ, амбицията и интелектуалната енергия на монарсите за насърчаването и процъфтяването на изкуствата имат съществена роля за мястото на българската култура в рамките на европейското духовно пространство.

Иван Мърквичка. Портрет на княгиня Мария Луиза, ок. края на 90-те години на XIX в., м.б., платно, 74х62 см. Музейна сбирка на Националната художествена академия
Именно на тази връзка е посветена изложбата „Академията въ Княжество и Царство България. Първото училище по художество и покровителството на монарсите“, която ще бъде открита на 6 февруари в Галерия „Академия“ на ул. „Шипка“ 1 в София. В нея е представена неизследвана досега тема, свързана с историческото развитие на Художествената академия от момента на нейното основаване до средата на ХХ в. и ролята на българското царско семейство в нейния живот.

Ритуалният комплект, с който княз Фердинанд I полага основите на главното здание на Държавното рисувално училище през юли 1906 г. Махагон със сребърен обков. Автор на проекта: Харалампи Тачев
По силата на историческата си съдба България няма свои дворци музеи, подобно на тези в почти всички европейски държави. От началото на XXI век, в контекста на новите европейски приоритети в развитието на страната, музеите, библиотеките и архивите спорадично започват да показват във временни изложби части от движимото монархическо наследство. Въпреки тези важни инициативи, за съжаление все още съществуват редица неизвестни във връзка с приноса на българските монарси в културно-просветната дейност на държавата. Един от тези непроучени до този момент въпроси е този за влиянието на монарсите в развитието на първото училище по изкуства, основано през далечната 1896 г. Вследствие на осъществена двегодишна изследователска дейност по темата, проектът представя целия проучен документален масив, състоящ се от архивни документи, фотографии, периодичен печат и артефакти. Той се стреми да даде отговор на следните въпроси: Каква е ролята на княз (цар) Фердинанд в първите години от съществуването на Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия)?; Как Дворецът присъства в първите художествени изложби, организирани в салоните на Държавното рисувално училище?; Каква е ролята на Цар Борис III и Царица Йоанна в развитието на Държавната художествена академия в периода между двете световни войни?; Какво включва постъплението на предмети от царската колекция в Музейната сбирка на Художествената академия през 1947 г., представящо се в изложбата за първи път?

Борис Шац. Ритуален чук за полагане основите на паметника „Цар Освободител Александър II“, 1901, бронз, позлата, 35х20х7,5 см. Музейна сбирка на Националната художествена
академия
Проектът е реализиран под почетния патронаж на Симеон II и съпругата му Маргарита и в партньорство с Фондация „Свети Пимен Зографски – Национална художествена академия“, Държавна агенция „Архиви“ и Българска телеграфна агенция и с подкрепата на Национална галерия, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Фонд за опазване на историческото наследство „Цар Борис III и Царица Йоанна“, Централна библиотека на Българската академия на науките, Национален политехнически музей, Регионален исторически музей – София, Галерия „Джуркови“ и „Институт Лист“, Унгарски културен институт – София.
Куратор на изложбата е д-р Милена Балчева-Божкова. Експозицията може да бъде разгледана от 6 февруари до 9 март.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение