Музикална теория на глупостта

В размяна на остри реплики, взаимни нападки и твърде малко реална фактология се превърна дискусия на тема „Повече прозрачност за българската музика“, инициирана от „Ню Медиа Лаб“ – компания за независим медиен мониторинг, доскоро работеща с „Музикаутор“. Срещата бе предназначена за творци от музикалния бранш и журналисти, но намесата на представители на „Музикаутор“ превърна събитието в сериал, наречен на място „Теория на глупостта“.

Първоначално от „Ню Медиа Лаб“ съобщиха, че без предизвестие е бил прекратен договорът им с „Музикаутор“ – след около 4 години съвместна работа. Без мотиви компанията, отговаряща за авторските права на текстописци, композитори и музикални издатели, отказала да получава данните на независимата фирма, събирани чрез фингърпринт технология от система, която според контрагента е максимално прецизна и отчита дата, час, минута, продължителност на съответната песен или музика в реклама и в медията, в която е била излъчена.

Лина Митова от „Ню Медиа Лаб“ на няколко пъти подчерта, че автоматизираната система разпознава около 90% от българската музика в ефира. Митова обясни, че техните данни не заменят отчетите на медиите, а ги допълват. „Те са коректив, който изгражда доверие навсякъде по веригата“, каза тя и добави, че могат да валидират или оспорват отчетите, предоставени от медиите, а в случай на спор може да се провери в 4-годишния архив точно кога, какво и с каква продължителност е било излъчено.

От „Ню Медиа Лаб“ твърдят, че техните данни не заменят отчетите на медиите, а ги допълват.

„Нямаме официален отговор от „Мюзикаутор“ на каква експертна база е взето решението за прекратяване на договора с нас и какво се случва оттук нататък, а в момента независим медиен мониторинг няма“, заяви и изпълняващият директор на „Ню Медиа Лаб“ Константин Куситасев.

„Музикаутор“ недоволни

Изненадващо за водещите на събитието в дискусията се намесиха и представители на „Мюзикаутор“. Изпълнителният директор на компанията Иван Димитров съобщи, че само два часа по-късно е на среща с чуждестранна компания за медиен мониторинг, оперираща в 35 държави на 5 континента. Мотивите за прекратяването на договора с „Ню Медиа Лаб“, обясни Димитров, са обсъдени на ниво Управителен съвет, а протоколите от там не са публични и няма законово основание да се изискват. „Аз търся добро решение за „Музикаутор“, такова е търсено и в България, и във възможности от чужбина“, добави той.

Димитров атакува „Ню Медиа Лаб“ и за драстични разлики в отчетността. За 2013 г. например БНР – Хоризонт отчели 2670 часа излъчена музика, а независимият мониторинг показал 1585 часа. Още по-голяма била разликата за БНТ – при 148 часа отчетени от „Ню Медиа Лаб“, телевизията дала 2036 часа. На свой ред Куситасев се оправда, че програмите „Хоризонт“ и „Ботев“ на БНР били все още неразпознати заради това, че са от концерти или трудни за набавяне заглавия. Според „Музикаутор“ обаче от БНР още преди месеци били дали 100 хиляди трака за фингърпринт, но те се обработвали от „Ню Медиа Лаб“ изключително бавно.

Димитров атакува „Ню Медиа Лаб“ и за драстични разлики в отчетността.

Намеси се и директорът на Управителния съвет на „Мюзикаутор“ Ясен Козев, който призна, че преди 4 години, когато започнала съвместната им работа с „Ню Медиа Лаб“, тя допринесла много, защото тогава медиите давали хаотични отчети. Сега обаче, според него услугата не е на това ниво, което търсят те.

„Това не е упрек към вас, а наш опит да намерим най-доброто решение“, заяви той.

Очна ставка и вкусни параметри

Последва бърза размяна на реплики – от едната страна „Ню Медиа Лаб“ твърдяха, че 4 години осъществявали високотехнологичен и сложен процес за създаване на база данни с българска музика. Каква е причината да се лишите от това, което имате, запита Куситасев.

„Причината е, че имаме убеждението, че сме намерили по-добра услуга“, отвърна Козев, визирайки чуждестранната компания, с която се преговаря.

„Че каква е тя без български репертоар“, контрира Куситасев.

„Това ще го дискутирам с нашата членска маса“, отказа да даде отговор Козев.

Директорът на Управителният съвет на „Музикаутор“ Ясен Козев.

„Това не е бизнес казус, той е морален, обществен казус, който засяга всички. Вземането на решения не е ваш монопол. Остава неясна позицията ви за прекъсване на отношенията без дискусия и консултация, след като сме хвърлили толкова труд“, отвърнаха от „Ню Медиа Лаб“.

На въпрос от една от авторките, присъстващи на дискусията, дали е подсигурен друг източник на тази независима мониторингова информация, след като е прекратен договорът с досегашния контрагент, Козев призна, че в момента тези данни не се покриват, но се търсела алтернативата.

„Има фирми, които предлагат технически параметри доста интересни, вкусни, обещаващи определени параметри“, витиевато обясни шефът на борда на „Мюзикаутор“.

Музикална теория на глупостта

„Имам много неприятното усещане, че присъствам на сериал „Теория на глупостта“. Аз не разбирам в случая каква е темата. Има някакъв вътрешнозаводски спор между топлинния счетоводител и софийска топлофикация и това се отразява по някакъв начин на парното в блока. Хубаво, но по-големият въпрос, който засяга музикантите, е защо и какво се прави всъщност, за да могат да си изкарват хляба с музика“, заяви проф. Кристиян Константинов – българин, носител на Грами, чието име у нас на мнозина не говори нищо, но зад Океана е с голям авторитет.

„Всъщност „Музикаутор“ е един преразпределител, малко паразитен, събира пари, бърка в кацата с меда, взима между 30-50 процента, останалите, айде не вие, „Профон“, ги слага в една банка, където те изгарят, и след което ги разпределя на музикантите. Естествено, огромният процент средства, които получават, са от излъчвания на западни изпълнители. Колко процента останаха за българските музиканти? Може ли един български музикант да се изхранва? Въпросът ми е следният – във вашия договор с авторите пише, че авторът ви прехвърля правото да контролирате звукозаписа, да контролирате неговото възпроизвеждане и продажба. Колко такива сделки сте направили, за да помогнете на българските музиканти да си изкарват хляба?“, запита Константинов.

Сериалът „Теория на глупостта“ е в разгара си.

Този въпрос, задаван навярно от почти всички независими музиканти у нас, така и не получи отговор. За сметка на това шефовете на „Ню Медиа Лаб“ и „Музикаутор“ отново се вкопчиха в споровете си – този път за това кой на кого бил предложил да се даде достъп на авторите до интерфейса с отчетите от мониторинга, за да може всеки да види точно колко пъти и кога са излъчвани произведенията му. Който и да е прав в случая, фактът е, че в момента музикантите нямат достъп до този интефейс – чия е „заслугата“ не бе изяснено.

Не експериментирайте с нас

Друг текстописец, Александър Петров, все пак успя да получи достъп до микрофона. „Има нещо много лошо – да се сключи договор с фирма без необходимия опит, която ще експериментира с нашия труд. Този експеримент, ако ни се случи, ще бъде крайно неприятен“, заяви той и призова за максимална прозрачност при сключването на договор с друга фирма.

„Колко време ще ви отнеме да намерите компания да върши това“, запита и рапърът Лексъс, а Козев отвърна, че до месец-два ще има решение и то ще бъде оповестено на членовете на „Музикаутор“ чрез вътрешната комуникация.

Изпълнителният директор Димитров пък добави, че се преговаря с компания с огромен потенциал, която иска да работи на българския пазар.„До 6 месеца трябва да се наваксат пропуските, които стоят към настоящия момент. Утре има и работна среща в националното радио – не действаме стихийно, а точно обратното. Цената предстои да се договори. Говорим за много по-голям обем канали, отколкото сега, и цената не е по-лоша, говорим за потенциал“, обясни той, без да уточнява детайли.

Приветстваме новата конкуренция, стига тя да е добра, заяви Лина Митова. Директорът на „Ню Медиа Лаб“ пък попита „Музикаутор“: „Не смятате ли, че е редно да се направи конкурс, да се анализират резултатите от него и да се намери решение, вместо решенията да се вземат потайно и неясно“.

В края на краищата

90 минути в „София лайв клуб“ не стигнаха на заинтересованите страни да приложат каквито и да е аргументи в полза на прозрачността – с празни призиви, замеряне с нападки и бягство от въпросите по същество, „Музикаутор“ и „Ню Медиа Лаб“ оставиха горчив вкус у хората в гилдията.

Мониторинг на излъчваната в ефира музика в момента не се прави за „Музикаутор“, който защитава интересите на текстописци и композитори в цялата страна. Финансовите постъпления от медиите се разпределят според отчетите на самите медии – без независим надзор (въпреки че по закон той всъщност не е задължителен).

Скоро (навярно) нова фирма ще поеме независимия мониторинг с отчитането на музика, реклама и музика в реклами от българския ефир. Компанията, която ще поеме дейността обаче, ще е от чужбина – и въпреки опита си там, няма да разполага с база данни за българските изпълнители и ще трябва тепърва да си я създава. Според „Мюзикаутор“ този процес ще отнеме около 6 месеца. Какво всъщност ще се случи обаче, ще се направи ли поне крачка в посока към прозрачността и ще настане ли някога време, в което творците ще разполагат с точна и достоверна информация кога и колко пъти произведенията им са били излъчвани и съответно какви средства следва да получат от това?