Явор СИДЕРОВ
05.01.2026
Концертът на Лия Петрова със Софийска филхармония под диригентството на Томас Зандерлинг на 18 декември може да бъде окачествен като събитието на току-що отминалата година. Причината не е единствено във възходящата крива на кариерата ù, нито в забележителната семейна история и опита на Зандерлинг, а в синтеза между творба, диригент, оркестър и солист, в безподобното усещане, което двамата създадоха у публиката с изваяната интерпретaция на една от най-романтичните и най-трудни в технически план творби. Концертът за цигулка в ре минор на Ян Сибелиус е истинско предизвикателство, защото изисква зрялост, майсторство и импровизационни умения. Творбата скъсява списъка на успешните интерпретатори с дългата си каденца, с епичния си мащаб и интимния си тон. Справят се само виртуозите, както е било от самата ù премиера.
Снимка: Виктория Вучева/Софийска филхармония
Трудността не стресна Лия Петрова. Нейната версия на концерта беше искряща, нежна, мощна, звучна, цветна и сладко-горчива – едновременно енергична, романтична и деликатна. Музиката, която излезе от ума, сърцето и ръцете ù, беше напоена с онази особена атмосфера на финландския епос (каквото вероятно е било намерението на композитора) и красивата болка на немите филми (паралел, който не би могъл да бъде направен, когато Сибелиус е писал творбата през 1904-1905, но който е емоционално, стилово и естетически възможен сега). Петрова мина уверено през първата част, Allegro moderato – водопад от обрати в темпо, динамика и настроение, извади най-нежното и лирично от втората част Adagio di molto и се втурна смело в акробатичната трета част, Alegro ma non tanto, която британският музиколог Доналд Тоуви нарича „полонеза за бели мечки“. Трактовката ù показа много повече от техническо умение – показа разбиране на епохата, на естетическите ù изисквания и вдъхновенията ù.
Лия Петрова. Снимка: Виктория Вучева/Софийска филхармония
Сибелиус живее много дълго, от 1865-а, когато романтизмът навлиза в зрялата си фаза, до 1957-а, когато от стила няма и помен – нито като изразни средства, нито като нагласа. Пикът на творческата му активност съвпада с независимостта на родната му Финландия и творческия пик на Малер. Сибелиус е повлиян от други национални романтици като Чайковски, Григ и Вагнер (последният е по-скоро сроден със Сибелиус по линия на северната природа и митология). След Лия Петрова и Сибелиус Томас Зандерлинг и оркестърът продължиха чудесната вечер с увертюрата към „Нюрнбергските майстори-певци“. Оркестърът се прероди под палката му – празничната, бомбастична, грандиозна музика на Вагнер е в пълен контраст с нордическата магия на Сибелиус, но пък влиза в настроението на коледния сезон. Зандерлинг е истински музикален аристократ – баща му Курт е сред големите имена в диригентската професия от 30-те години на миналия век до новото хилядолетие, бил е асистент на Вилхелм Фуртвенглер и Ерих Клайбер в „Дойче опер“, а синът – на Караян и Ленард Бърнстейн. Освен това Томас Зандерлинг е близък с Шостакович и дирижира немските премиери на неговите 13-а и 14-а симфония.
Вследствие тези биографични особености Зандерлинг разбира еднакво добре от немска и руска музика, но оказва се, „Испанска рапсодия за симфоничен оркестър“ на Морис Равел също не е далеч от натюрела му. Екзотичната фантазия в четири части на Равел оживя – и оживи публиката – в Зала „България“. Приглушената Prélude à la nuit, преработеното фламенко на Malagueña, сластната Habanera, буйната Feria – четирите части образуват една южняшка картина на необуздани страсти, която сигурно е въздействала като наркотик на все още невинната, все още заключена с веригите на викторианския морал европейска публика от началото на миналия век. В наши дни, в епохата на нискобюджетните полети и масовия туризъм, е по-трудно да се опияним от неизвестното, но умората и цинизмът ни напускат, когато имаме възможност да се потопим в красотата на европейския романтизъм, поднесен от виртуози като Лия Петрова и Томас Зандерлинг и вдъховената от тях Софийска филхармония.
Чудесен край на годината и както казах, за мен поне, концертът беше музикалното събитие номер едно за цялата 2025-а.
Снимка: Виктория Вучева/Софийска филхармония
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
