Музиката на ромите, която промени музикалната карта на света

Международният ден на ромите се отбелязва всяка година на 8 април от 1992 г. насам с решение на ООН и ЕС. На този ден през 1971 г. в Лондон се провежда първият ромски конгрес, на който присъстват делегати от 30 държави. Тогава е създаден и Международният ромски съюз. На този конгрес ромите се обединяват като единна нетериториална нация и приемат символите си – общо знаме и химн. Тогава се решава, че денят 8 април ще бъде световен Ден на ромите.

Съвременни проучвания сочат, че ромите са индийски племена, напуснали субконтинента Индия в края на първото хилядолетие от новата ера. Преди да дойдат в Европа, дълго са живели при перси, арменци и гърци. През ХІІІ – ХІV в. проникват на Балканите, в началото на ХV век вече са в Централна и Западна Европа, в средата на ХV век – в Северна Европа. През ХVІІІ – ХІХ век основните поселения на роми са на Пиренеите, Балканите, Централна Европа и Русия.

Знамето на ромската нация е разделено на две – синьо горе и зелено долу, в почти буквална символика на небето и земята. В центъра му е червената дхармачакра – Колелото на дхармата, която символизира индоарийския произход на ромите. Аналогична дхармачакра има и на индийския флаг.

Флагът на ромската нация

Ромите имат и свое мистично тълкуване на елементите от знамето си. Зеленото поле се интерпретира като материя, синьото – като дух, а колелото – като живота на ромите. Разположението на елементите подчертава, че ромите винаги са на път, физически или духовно, и че не бива да забравят нито за материята, нито за душата. Червеният цвят на дхармачакрата символизира кръвта на ромите, пролята по време на Втората световна война.

Въпреки че се определят като нация, ромите нямат общ език, основна причина за което е номадският им начин на живот. Съществуват групи диалекти и говори, в които общата основа, корените на която са в санскрит и хинди, е вече трудно различима заради многовековното напластяване на привнесени особености от езиците на районите, обитавани от роми. Но химнът им е общ – песента „Джелем Джелем”,  един от най-красивите образци на ромската музика.

Именно музикалното богатство на ромската общност е темата, с която искаме да отбележим днешния Ден на ромите. Подобно на езика, няма единна ромска музика. Тя  включва на различни места и по различен начин таборни песни, преработени песни на народите, на чиято територия битуват ромите, а също и градска шансонна музика от ХVІІІ – ХІХ век, която е влязла в репертоара на ромските оркестри. Зад всичко това се чуват несъмнено и индийските корени – в интонирането, гърленото звукоизвличане, свързано очевидно с древни фонетични особености на оригиналната им реч. Намесват се и влияния на близкоизточната традиция, които са по-скорошни и затова по-забележими. От Близкия Изток идва и характерната за таборното пеене и интерпретацията на местния фолклор песенна импровизация, повторение на различни варианти.

Има два вида таборни песни – локи диля (бавна, протяжна песен) и калимашки диля (бърза танцова мелодия). Локи диля обикновено е кратка, състои се от няколко четиристишия, характерната образност в нея са шатрите, конете и огънят, характерните елементи на номадския живот. По-мащабните форми на локи диля са епични сказания или приказни сюжети, свързани с ромски фантастични или исторически герои, както и трагични ситуации от живота.

В танцовите песни калимашки диля текстът е съвсем кратък – 1-2 куплета, най-често с присмехулно съдържание. За да се удължи песента, текстът често се повтаря.

При изпълнението и на двата вида песни са характерни подвиквания и възгласи, най-често заимствани от местните междуметия – в Испания „оле!”, в Унгария и на Балканите – „яй”, „хей”, „ха”, в Русия – „ой”, „ай-да”, „ну”.

Таборните песни силно са повлияни от фолклора на тези народи, с които ромите си взаимодействат. Но влиянието не е едностранно. В местната фолклорна традиция често се включват ромски изпълнители, както и ромски ритми. Така в Испания се ражда фламенкото, а на Балканите – ритмичният фолк. Влияния ромската музика обменя и с градската авторска музика.

В миналото ромите музиканти са били третирани различно в различните региони. В Унгария например е имало специално назначен ромски оркестър към кралския двор. В двореца на испанската кралица Изабела през ХVІ в. са музицирали роми фиделисти и китаристи. От началото на ХVІІІ век започват да набират популярност ромите цигулари и ромските капели. По това време в Унгария се налага типичният ромски струнен ансамбъл – 2 цигулки и контрабас. Особена популярност набира жанрът „Вербункоша”, от който по-късно произлиза чардашът като типично унгарска музикална форма.

В Испания ромското музикално изкуство остава незабелязано от ХV до ХVІІІ век, но когато испанските роми започват да приемат музикалните традиции на Андалусия, се ражда фламенкото.  От началото на ХІХ в. в испанската ромска музикална традиция влиза китарата, тогава се появяват и първите ромски виртуози китаристи, които напомнят на унгарските цигулари.

В Русия пък ромите наблягат на песенните форми. Там ромската музика става популярна в края на ХVІІІ в. Започват да се появяват първите ромски хорове, които изпълняват и руски песни, аранжирани по различен начин, както и романтизирани с източни елементи. Ражда се прословутият руски романс.

На Балканите ромската музика намира особено благодатна почва заради ориенталските влияния и Османската империя. Ромската музика в Югоизточна Европа се съчетава много плътно с местната традиция и скоро става неотделима от нея. Основните инструменти на Балканите, свързани с ромската музика, са духови. Запазва се и песенната традиция. Влиянието, което ромската музика оказва върху местния фолклор, води до създаване на цяла нова субкултура, която е представена не само от така наречената „чалга музика”, с характерните за ромските напеви извивки, но влиза и в творчеството на големи музиканти като Иво Папазов – Ибряма и Горан Брегович.

Предлагаме ви ромския химн „Джелем Джелем” в обработка на джаз фънк формацията „Цинга Манга Фънк”