Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Музиката на ромите, която промени музикалната карта на света

Дошли от Индия, те се вплитат в културата на народите, сред които живеят

Ромски изпълнители танцуват на фестивала „Сигет“ в Будапеща, Унгария, през август 2019 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Музиката на ромите, която промени музикалната карта на света

Ромски изпълнители танцуват на фестивала „Сигет“ в Будапеща, Унгария, през август 2019 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Международният ден на ромите се отбелязва всяка година на 8 април от 1992 г. насам с решение на ООН и ЕС. На този ден през 1971 г. в Лондон се провежда първият ромски конгрес, на който присъстват делегати от 30 държави. Тогава е създаден и Международният ромски съюз. На този конгрес ромите се обединяват като единна нетериториална нация и приемат символите си – общо знаме и химн. Тогава се решава, че денят 8 април ще бъде световен Ден на ромите.

Съвременни проучвания сочат, че ромите са индийски племена, напуснали субконтинента Индия в края на първото хилядолетие от новата ера. Преди да дойдат в Европа, дълго са живели при перси, арменци и гърци. През ХІІІ – ХІV в. проникват на Балканите, в началото на ХV век вече са в Централна и Западна Европа, в средата на ХV век – в Северна Европа. През ХVІІІ – ХІХ век основните поселения на роми са на Пиренеите, Балканите, Централна Европа и Русия.

Знамето на ромската нация е разделено на две – синьо горе и зелено долу, в почти буквална символика на небето и земята. В центъра му е червената дхармачакра – Колелото на дхармата, която символизира индоарийския произход на ромите. Аналогична дхармачакра има и на индийския флаг.

Флагът на ромската нация

Ромите имат и свое мистично тълкуване на елементите от знамето си. Зеленото поле се интерпретира като материя, синьото – като дух, а колелото – като живота на ромите. Разположението на елементите подчертава, че ромите винаги са на път, физически или духовно, и че не бива да забравят нито за материята, нито за душата. Червеният цвят на дхармачакрата символизира кръвта на ромите, пролята по време на Втората световна война.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Въпреки че се определят като нация, ромите нямат общ език, основна причина за което е номадският им начин на живот. Съществуват групи диалекти и говори, в които общата основа, корените на която са в санскрит и хинди, е вече трудно различима заради многовековното напластяване на привнесени особености от езиците на районите, обитавани от роми. Но химнът им е общ – песента „Джелем Джелем”,  един от най-красивите образци на ромската музика.

Именно музикалното богатство на ромската общност е темата, с която искаме да отбележим днешния Ден на ромите. Подобно на езика, няма единна ромска музика. Тя  включва на различни места и по различен начин таборни песни, преработени песни на народите, на чиято територия битуват ромите, а също и градска шансонна музика от ХVІІІ – ХІХ век, която е влязла в репертоара на ромските оркестри. Зад всичко това се чуват несъмнено и индийските корени – в интонирането, гърленото звукоизвличане, свързано очевидно с древни фонетични особености на оригиналната им реч. Намесват се и влияния на близкоизточната традиция, които са по-скорошни и затова по-забележими. От Близкия Изток идва и характерната за таборното пеене и интерпретацията на местния фолклор песенна импровизация, повторение на различни варианти.

Има два вида таборни песни – локи диля (бавна, протяжна песен) и калимашки диля (бърза танцова мелодия). Локи диля обикновено е кратка, състои се от няколко четиристишия, характерната образност в нея са шатрите, конете и огънят, характерните елементи на номадския живот. По-мащабните форми на локи диля са епични сказания или приказни сюжети, свързани с ромски фантастични или исторически герои, както и трагични ситуации от живота.

В танцовите песни калимашки диля текстът е съвсем кратък – 1-2 куплета, най-често с присмехулно съдържание. За да се удължи песента, текстът често се повтаря.

При изпълнението и на двата вида песни са характерни подвиквания и възгласи, най-често заимствани от местните междуметия – в Испания „оле!”, в Унгария и на Балканите – „яй”, „хей”, „ха”, в Русия – „ой”, „ай-да”, „ну”.

Таборните песни силно са повлияни от фолклора на тези народи, с които ромите си взаимодействат. Но влиянието не е едностранно. В местната фолклорна традиция често се включват ромски изпълнители, както и ромски ритми. Така в Испания се ражда фламенкото, а на Балканите – ритмичният фолк. Влияния ромската музика обменя и с градската авторска музика.

В миналото ромите музиканти са били третирани различно в различните региони. В Унгария например е имало специално назначен ромски оркестър към кралския двор. В двореца на испанската кралица Изабела през ХVІ в. са музицирали роми фиделисти и китаристи. От началото на ХVІІІ век започват да набират популярност ромите цигулари и ромските капели. По това време в Унгария се налага типичният ромски струнен ансамбъл – 2 цигулки и контрабас. Особена популярност набира жанрът „Вербункоша”, от който по-късно произлиза чардашът като типично унгарска музикална форма.

В Испания ромското музикално изкуство остава незабелязано от ХV до ХVІІІ век, но когато испанските роми започват да приемат музикалните традиции на Андалусия, се ражда фламенкото.  От началото на ХІХ в. в испанската ромска музикална традиция влиза китарата, тогава се появяват и първите ромски виртуози китаристи, които напомнят на унгарските цигулари.

В Русия пък ромите наблягат на песенните форми. Там ромската музика става популярна в края на ХVІІІ в. Започват да се появяват първите ромски хорове, които изпълняват и руски песни, аранжирани по различен начин, както и романтизирани с източни елементи. Ражда се прословутият руски романс.

На Балканите ромската музика намира особено благодатна почва заради ориенталските влияния и Османската империя. Ромската музика в Югоизточна Европа се съчетава много плътно с местната традиция и скоро става неотделима от нея. Основните инструменти на Балканите, свързани с ромската музика, са духови. Запазва се и песенната традиция. Влиянието, което ромската музика оказва върху местния фолклор, води до създаване на цяла нова субкултура, която е представена не само от така наречената „чалга музика”, с характерните за ромските напеви извивки, но влиза и в творчеството на големи музиканти като Иво Папазов – Ибряма и Горан Брегович.

Предлагаме ви ромския химн „Джелем Джелем” в обработка на джаз фънк формацията „Цинга Манга Фънк”

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах