Музиковеди установиха коя е Елиза от „На Елиза“ на Бетовен

Една от най-устойчивите загадки в класическата музика е разплетена, твърдят музиковеди. „Für Elise“, едно от най-популярните произведения на Бетовен, от години привлича слушателите не само със запомнящата се мелодия, но и с въпроса коя е Елиза, заслужила посвещението. Оказва се, че Елиза не съществува, или поне Бетовен никога не я е срещал в живота си, казва Норман Лебрехт, водещ изследовател на композитора.

Проучването си той представя в предстоящата книга „Защо Бетовен“ (Why Beethoven), за което разказва британският „Гардиън“. Според него багатела номер 25 в А минор остава в историята като „На Елиза“ единствено заради неправилно разчитане на посвещението на оригиналния ръкопис от 1810 г. Той не оцелява до наши дни, но се знае, че през 1865 г. е бил собственост на Бабет Бредл, пенсионирана учителка от Мюнхен. Пред Лудвиг Нол, гостуващ академик, тя разсеяно прочита посвещението, заменяйки оригиналното име с това на внучка си Елиза, твърди изследователят на Бетовен. Нито Бредл, нито внучка ѝ някога са се срещали с композитора, който умира десетилетия по-рано през 1827 г.

Нол, уважаван музикален експерт, гостувал на Бредл, за да се запознае с няколко ръкописа от колекцията ѝ. Той без съмнение постановява, че представеното произведение наистина е на Бетовен и още в къщата на бившата учителка го изсвирва на пианото. По-късно получава разрешението на Бредл да копира творбата и да я помести в свой том, посветен на Бетовен, излязъл през 1867 г.

Багателата постепенно придобива широка популярност, но самоличността на Елиза продължава да гложди музикалния свят.

„Едва ли има пространство в света, което да не е било озвучено от това произведение, от летища до мелодия на телефони – коментира Норман Лебрехт. – Но в епоха, в която се предполага, че всичката информация на света е достъпна онлайн, издирването на истинската Елиза се оказа много трудно.“

Изследователи години наред преглеждат бележниците на Бетовен, за да открият споменаване на Елиза. Подобно име се среща два пъти в периода на написването на творбата, но и двете жени са отхвърлени като музи за създаването ѝ.

Бетовен е известен със своя лош късмет в любовта. Една от жените, които приковават вниманието му, е Тереза Малфати, която според Лебрехт може би е насърчавала авансите му, макар и по-късно да се жени за друг. Бетовен вероятно е решил да ѝ посвети своя композиция, предполага експертът. Малфати организира събитие в дома си и свири сонати на Бетовен с „несравнима виртуозност“, се казва още в книгата. Тя тръгва на турне с пианиста Рудолф Шахнер, който наследява цялата ѝ музикална колекция след смъртта ѝ. Така Шахнер – извънбрачен син на учителката Бабет Бредл, се оказва собственик на багателата.

След смъртта на Тереза, Шахнер не успява да си намери работа и се премества в Лондон, където по това време има търсене на музиканти. Съсипана от дистанцията, Бредл вероятно е мислела или за внучката си, или за снаха си, когато прочела на Нол посвещението – и двете били наричани „Елиза“ в семейството.

„Бредл прочита посвещението на ръкописа като „На Елиза“ неволно, докато е мислила за внучка си, или умишлено, за да гарантира, че нейната малка Елиза в Лондон ще стане част от това наследство – пише в книгата си Лебрехт. – Така се ражда заглавието. Няма никаква връзка с Бетовен. Ако сте от онези хора, които биха преименували творбата, тогава сигурно бихте настоявали тя да се казва „На Тереза“. Но какъв е смисълът?“