Музите влизат само голи в Квадрат 500

През размирната и оптимистична 1989-а година арт група от млади феминистки отбелязва смазващото превъзходство на художници от мъжки пол (и на голите тела от женски) в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк – и задава превърналия се в класика въпрос: „Трябва ли жените да са голи, за да влязат в музея Метрополитен?“ Не знам как стоят нещата в Ню Йорк 26 години по-късно. Затова пък една изложба в Квадрат 500, галерията, наречена с гордост от министъра на културата „Българския Лувър“, дава ясен отговор на въпроса как стоят нещата у нас: „Да, ако някоя жена иска да влезе НХГ не като посетител, най-добре веднага да се съблече“.

Изложбата „Музи и модели“, наредена в подземната зала 19 на Националната галерия, представя български и европейски художници от първата половина на ХХ век. Тя е част от програмата „Пресечни точки“, проект на галерията, който има за цел да изследва културните взаимодействия на новото българско изкуство с европейския художествен опит.

За експозицията „Музи и модели“ кураторът Искра Траянова е подбрала от фондовете на музея живописни творби на десет чуждестранни и десет български художници. От двайсетте автори само три са жени – Султана Суружон (1900-1961), ученичка на Цено Тодоров и майстор в портретния жанр, напуснала България през 1953 г.; Маша Живкова-Узунова (1903-1958) – една от трите съпруги на Дечко Узунов; и най-популярната от тях – Вера Недкова (1908-1996).

Ако обаче погледнем произведнията – ще преброим 27 голи жени, 3 деца, един лебед и нито един мъж, гол или облечен. Нима музите, както и моделите в изкуството, са само от женски пол? Невъзможно ли е художник или художничка да се вдъхновяват от мъжки образ или поне да проявяват професионален интерес към голото мъжко тяло?

Жул Кавайес, „Голо тяло в интериор“

Ако се разходим между статуите и паметниците по софийските улици и площади, ще забележим само няколко женски фигури, разсъблечени (изваяни от Чапкънов и Васка Емануилова) и обикновено в комбинация с шадраван. Огромното столично статуйно мнозинство се състои от мрачни мъже в трагично-героични пози и скръбни изражения. Една от малкото облечени жени – статуята на София (пак Чапкънов), въпреки дрехите си изкусително излага на показ доста от напращялата си гръд.

Очевидно българският художник, куратор и вероятно зрител има ясно изразено предпочитание към облечените мъже и съблечените жени, която може би е естествено в страна с патриархални разбирания. Но още от Античността, когато редом със статуите на Афродита са стоели тези на Аполон, през Ренесанса, та до днес, голото човешкото тяло в изкуството никога не е само женско или само мъжко.

От всичко това не следва, че не можем да се насладим на изложбата и на чувствените пориви, излъчвани от женските голи тела, вълнували въображението и окото както на световните, така и на българските художници – както още в началото на историята на изкуството, така и през ХХ век.

Андре Фавори, „Голи тела“

Работите на представените в изложбата европейски художници са основно от в сложните и противоречиви години между двете световни войни. В тях ясно личи солидното образование в едни ат най-реномираните художествени академии и училища в Мюнхен, Париж, Виена, Берлин, Флоренция, Рим, Торино и Прага. Някои от тях работят сякаш извън бурното време, в което живеят, загърбили социалните вълнения и постоянно сменящи се моди, теории и формули в изкуството – верни на реалността и собствените си разбирания за човешката природа. Други се опитват да бъдат по-модерни, да бягат от натурата. Те търсят по-абстрактни изражения на вечната тема, експериментират с цвета и формата, но и те не губят връзката с реалността. „Музи и модели“ предлага поглед към част от огромното разнообразие, с което европейския и български художник третира една от вечните теми в изкуството – голото женско тяло.

Изложбата „Музи и модели“ може да бъде видяна в Националната галерия „Квадрат 500“ до 30 октомври.

Венцел Виркнер, „Голо женско тяло“

Иван Ненов, „Къпещи се“, 1938 г.

Едмон Сериа, „Лежащо голо тяло“

Иван Мърквичка, „Къпеща се жена“, около 1900 г.

Султана Сурожон, „Голо тяло,“ 1935 г.

Никола Танев, „Голо тяло с баретка“, 1944 г.

Филип Малявин, „Голо тяло“

Дечко Узунов, „Момичета“, 1932 г.

Никола Ганушев, „Голо женско тяло“, 1914 г.

Борис Иванов, „Перачка“, 1932 г.

Жан Суверби, „Жени“