Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Музите влизат само голи в Квадрат 500

20 автори от ХХ век и техните модели

Жан Суверби, „Леда“, 1963 г.  - Музите влизат само голи в Квадрат 500

Жан Суверби, „Леда“, 1963 г.

През размирната и оптимистична 1989-а година арт група от млади феминистки отбелязва смазващото превъзходство на художници от мъжки пол (и на голите тела от женски) в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк – и задава превърналия се в класика въпрос: „Трябва ли жените да са голи, за да влязат в музея Метрополитен?“ Не знам как стоят нещата в Ню Йорк 26 години по-късно. Затова пък една изложба в Квадрат 500, галерията, наречена с гордост от министъра на културата „Българския Лувър“, дава ясен отговор на въпроса как стоят нещата у нас: „Да, ако някоя жена иска да влезе НХГ не като посетител, най-добре веднага да се съблече“.

Изложбата „Музи и модели“, наредена в подземната зала 19 на Националната галерия, представя български и европейски художници от първата половина на ХХ век. Тя е част от програмата „Пресечни точки“, проект на галерията, който има за цел да изследва културните взаимодействия на новото българско изкуство с европейския художествен опит.

За експозицията „Музи и модели“ кураторът Искра Траянова е подбрала от фондовете на музея живописни творби на десет чуждестранни и десет български художници. От двайсетте автори само три са жени – Султана Суружон (1900-1961), ученичка на Цено Тодоров и майстор в портретния жанр, напуснала България през 1953 г.; Маша Живкова-Узунова (1903-1958) – една от трите съпруги на Дечко Узунов; и най-популярната от тях – Вера Недкова (1908-1996).

Ако обаче погледнем произведнията – ще преброим 27 голи жени, 3 деца, един лебед и нито един мъж, гол или облечен. Нима музите, както и моделите в изкуството, са само от женски пол? Невъзможно ли е художник или художничка да се вдъхновяват от мъжки образ или поне да проявяват професионален интерес към голото мъжко тяло?

Жул Кавайес, „Голо тяло в интериор“

Жул Кавайес, „Голо тяло в интериор“

Ако се разходим между статуите и паметниците по софийските улици и площади, ще забележим само няколко женски фигури, разсъблечени (изваяни от Чапкънов и Васка Емануилова) и обикновено в комбинация с шадраван. Огромното столично статуйно мнозинство се състои от мрачни мъже в трагично-героични пози и скръбни изражения. Една от малкото облечени жени – статуята на София (пак Чапкънов), въпреки дрехите си изкусително излага на показ доста от напращялата си гръд.

Очевидно българският художник, куратор и вероятно зрител има ясно изразено предпочитание към облечените мъже и съблечените жени, която може би е естествено в страна с патриархални разбирания. Но още от Античността, когато редом със статуите на Афродита са стоели тези на Аполон, през Ренесанса, та до днес, голото човешкото тяло в изкуството никога не е само женско или само мъжко.

От всичко това не следва, че не можем да се насладим на изложбата и на чувствените пориви, излъчвани от женските голи тела, вълнували въображението и окото както на световните, така и на българските художници – както още в началото на историята на изкуството, така и през ХХ век.

Андре Фавори, „Голи тела“

Андре Фавори, „Голи тела“

Работите на представените в изложбата европейски художници са основно от в сложните и противоречиви години между двете световни войни. В тях ясно личи солидното образование в едни ат най-реномираните художествени академии и училища в Мюнхен, Париж, Виена, Берлин, Флоренция, Рим, Торино и Прага. Някои от тях работят сякаш извън бурното време, в което живеят, загърбили социалните вълнения и постоянно сменящи се моди, теории и формули в изкуството – верни на реалността и собствените си разбирания за човешката природа. Други се опитват да бъдат по-модерни, да бягат от натурата. Те търсят по-абстрактни изражения на вечната тема, експериментират с цвета и формата, но и те не губят връзката с реалността. „Музи и модели“ предлага поглед към част от огромното разнообразие, с което европейския и български художник третира една от вечните теми в изкуството – голото женско тяло.

Изложбата „Музи и модели“ може да бъде видяна в Националната галерия „Квадрат 500“ до 30 октомври.

28676320862_331df89390_z

Венцел Виркнер, „Голо женско тяло“

28497161280_76a9492e78_z

Иван Ненов, „Къпещи се“, 1938 г.

28164032404_980f2cdc46_z

Едмон Сериа, „Лежащо голо тяло“

28676318642_6a6094f2ac_z

Иван Мърквичка, „Къпеща се жена“, около 1900 г.

28497169810_d27bb03ff5_z

Султана Сурожон, „Голо тяло,“ 1935 г.

28676315392_3d75422678_z

Никола Танев, „Голо тяло с баретка“, 1944 г.

28497166730_928b36caa2_z

Филип Малявин, „Голо тяло“

28676313912_469812c001_z

Дечко Узунов, „Момичета“, 1932 г.

28781418855_b90f0e0f6d_z

Никола Ганушев, „Голо женско тяло“, 1914 г.

28781417315_be13942888_z

Борис Иванов, „Перачка“, 1932 г.

 

Жан Суверби, „Жени“

Жан Суверби, „Жени“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах