„Мястото на боговете“ е било разрушено от мегаземетресения

Един от древните градове в Централна Америка – мексиканският археологически обект Теотиуáкан, съществувал от 100 . пр. н. е. до 600 г. сл. н. е., е бил разрушен от поредица мегаземетресения до 9 степен, твърдят учени в изследване, публикувано в научното списание „Journal of Archaeological Science“.

Теотиуáкан е бил представител на една от големите индиански култури в Централна Америка. До II век от новата ера там е имало неголям град, но след като вулкан е заплашил съществуването на предишния културно-религиозен и социален център Куикуилко, жителите му се преместили в Теотиуáкан (в превод от езика науатла – Място на боговете).

По време на най-големия си разцвет от 250 до 600 година, градът е бил разположен на 22 кв. км. и е имал население повече от 150 хил. души. Всъщност е бил един от най-големите градове на своето време. В центъра му се е намирала Цитаделата – площад, който побирал около 100 хил. души, ограден от четири масивни пирамиди.

Централната част на комплекса е храмът на Кетцалкоатъл (Пернатият змей), който по-късно ще стане основна фигура в пантеона на ацтеките.

Независимо от цялото това великолепие, археолозите говорят за упадъка на Теотиуáкан, започнал в средата на VI век. Ако се съди по находките, хората са гладували, домовете са горели и са се рушали. В средата на VII век градът бил напълно изоставен.

Доскоро в научните среди се смяташе, че разрухата на Теотиуáкан е причинена от нахлули врагове, които разграбили града и разрушили свещените статуи в храмовете. За тази хипотеза говорел и фактът, че основните грабежи и подпалвания са станали в центъра, в жилищата на богатия елит и храмовете.

Но новите открития говорят, че става дума за поредица от мегаземетресения, всяко от които повлияло върху бъдещето на града.

Първото от тях се случило през 100 – 150 година, като изследователите предполагат, че е било между 8 и 9-а степен. Най-известните храмове в града – пирамидите на Луната и Слънцето и храмът на Кеткцалкоатъл обаче са построени сеизмичноустойчиво – всички те са четириъгълни и имат много широка основа.

Следващото силно земетресение се случило между 225 и 275 година. То било толкова силно, че повредило и огромните пирамиди. Те не рухнали, но някои от плочите от облицовката им паднали. Жителите на града ги закрепили отново, но по-различен начин, за да ги укрепят.

Между 400 и 525 г. се случило още едно земетресение. Според учените може да са били и две, но е трудно да се определи. Те причинили сериозни разрушения в града. Храмовете отново оцелели. Това започнало да предизвиква недоволство сред хората и провокирало нападения над постройките в близост до храмовете, където живеели владетелите на града. По това време – средата на VI век – са регистрирани и първите случаи на смърт от глад в града.

Последната сеизмична катастрофа, твърдят археолозите, се е случила около 600 година. Тя разрушава изцяло западната стълба в храма на Кетцалкоатъл.

Учените смятат, че новата теория не противоречи на досегашните. Вероятно последствията от земетресенията са отслабили града, който след това е станал жертва на нашественици.