Мястото на жената в киното не е само пред камерата

Мястото на жените в киноизкуството ще изтъкне фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, който ще се проведе между 22 и 30 юни в София. Като част от програмата му, в няколко столична кина ще бъдат представени „Клео от 5 до 7“ на Анес Варда, „Класната стая на г-н Бахман“ на Мария Шпет, „Чудесата“ на Аличе Рорвахер и други филми от жени режисьори.

Темата на фестивала се ражда като отговор на няколко анкети, проведени в училища в София – учениците успешно изброяват популярни имена на режисьори като Стивън Спилбърг, Джордж Лукас, Стан Лий, Джеймс Камерън… Но изпитват сериозни затруднения да посочат примери за жени в професията. На въпроса защо познаваме значително по-малко жени, автори на филми, гледната точка е тревожна. Едно момиче споделя, че според нея филмовите професии са „мъжки“, а типично женските са шивачка и медицинска сестра. Неин съученик обяснява, че жените са добри сценаристки, тъй като умеят „да напишат идеята на мъжа“, който обаче има повече въображение, за да реализира същата тази идея. Жените не се задълбочават много в нещата, затова не се занимават с кино, допълва друга ученичка.

Проведените анкети са част от работата на  сдружение „Арте Урбана Колектив“ по проекта  „Моето място в киното“. Те се свързват с партньори от Румъния, Полша, Унгария и установяват, че навсякъде ситуацията е сходна. Много млади хора не могат да назоват името на нито една жена режисьор.

Затова в рамките на „Срещи на младото европейско кино“ ще бъдат представени примери за жени в режисурата. „Жалейка“ на Елица Петкова разказва за 17-годишно момиче в търсене на свободата. Продукцията от 2016 г. носи на режисьорката специален диплом от „Берлинале“. „Другата страна на всичко“ е документален филм, интимен разговор между майка и дъщеря за конфликт, разделил не само един дом, а цялата страна. „Клео от 5 до 7“ на представителката на френската нова вълна в киното​ Анес Варда, разказва за известна поппевица, внушила си, че е болна от рак.

Прожекциите ще бъдат в кино „Одеон“, кино „Влайкова“, зала „Славейков“ на Френския институт, Чешкия център и Гьоте институт. Програмата ще включва 40 събития. Целта на фестивала е да разпространява филми на жени режисьори и да създаде първо прототип, а след това цялостна платформа с материали, които да се ползват безплатно от учители, университетски преподаватели, ръководители на школи и всички заинтересовани от темата.

Предложените продукции са придружени от педагогически материали, упражнения и задачи, които запознават учителите, както и техните ученици с различни женски образи в киното, с анализ на персонажите, както и с проблеми като правата на жените. Материалите дават знания за визуалния език, основните техники и похвати в киното и възможността за кариерно развитие в професията.

​„Избрали сме филми, които по елегантен начин защитават равенството на жените в обществото“, казва Ралица Асенова, съосновател на сдружение Арте Урбана Колектив и двигател на фестивала. 

В историята на българския национален фестивал за игрално кино, датираща от 1961 г., само четири жени печелят „Златна Роза“, сочи статистиката. Това са Бинка Желязкова за филма „А бяхме млади“, Зорница София за „Мила от Марс“, Милена Андонова за „Маймуни през зимата“ и Ралица Петрова за „Безбог“.

В историята на световното кино само две са жените, носителки на „Оскар“ за режисура, една от тях е Клои Джао, чийто филм „Земя на номади“ се увенча с успех на тазгодишните награди на Американската филмова академия. Носителката на „Златна палма“ е само една – Джейн Кемпиън.

Още от създаването на киното във филмите голяма част от ролите свеждат жените до „приятелката“, „съпругата“ или „любовницата“. Това води изграждане на образа на жената в медиите и киното посредством клишета и нереалистични представи. Голяма част от кинодейците в Европа са мъже (според изследване на Би Би Си сред международните филмови фестивали едва 12% от представените режисьорите са жени), съответно има нужда от окуражаване на младите момичета да се включат активно в киноизкуството и да насочат общественото внимание към истории от и за жени, смятат организаторите на фестивала. Обществото има крещяща нужда да предостави алтернативни ролеви модели, които за много млади момичета в малките населени места са ограничени до крайно стереотипните женски образи в масово гледаните турски или индийски сериали и попфолк клипове. Ситуацията в българските филми и сериали не е по-различна – женските персонажи обикновено са сведени до ролята на майката и влюбена или разочарована от любовта жена. Реклами, сериали и музикални клипове налагат един и същ модел – жената трябва да се харесва на мъжа и да бъде гледана със завист от други жени.

В рамките на фестивала и в контекста на програмата „Моето място в киното“ организаторите – сдруженията „Арте Урбана Колектив“ и „Кинематограф“ – са планирали мастър клас на Ралица Петрова, чийто пълнометражен дебютен филм „Безбог“ спечели голямата наградата на филмовия фестивал в Локарно през 2016-а.

„Аз виждам страшно много сексизъм в българските филми, в тях просто липсват жените, които аз познавам – казва режисьорката в интервю пред Ралица Асенова. – Комисиите, които оценяват проекти, трябва да обръщат внимание на това какъв е образът на жената и дали не се набляга на патриархалния разказ, който включва стереотипните образи на „леката жена“ или „майката“.