Н`Гого от „Замунда банана бенд“ вече е писателят Жоро Пеев

Сборникът с разкази „Пинк Фройд“ - хумор от старата школа (откъс)

„Пинк Фройд“ на Жоро Пеев е картина на живота в цялата му противоречивост.  - Н`Гого от „Замунда банана бенд“ вече е писателят Жоро Пеев

„Пинк Фройд“ на Жоро Пеев е картина на живота в цялата му противоречивост.

Когато си един от видните зевзеци на републиката (нали помните: царят е Ре, останалите сме публика – това го измислиха именно замундците), късметът ти работи с върховно чувство за ирония. Затова и книгата на Жоро Пеев „Пинк Фройд“ (изд. „Жанет 45“, 2020) излезе в петък, 13-ти, в първия ден от карантината. Разказите в нея са събирани в продължение на години.

Родените след промените помнят смътно „Замунда банана бенд“ – дуетът създаде едни от най-забавните песни на 90-те, кавъри на световни хитове, но с много смешни текстове на български. Малцина знаят, че парчето „Съм много хубав“ е едно от златните парчета на Н`Гого и Кобо Кобо – двамата майтапчии, които правеха хитове, надвишили по продажби попфолка в златните му времена.

Жоро Пеев, известен и като Н`Гого от „Замунда“, минава през живота под попътния вятър на забележителното си чувство за хумор. Журналист, шоумен и разказвач на вицове – трудно е да се посочи точната професия на филолога Пеев. Факт е обаче, че и Банско, и Кърджали, и най-вече Пловдив спорят за честта да бъдат негова родина.

Жоро Пеев в наши дни. Снимка: Личен архив

Жоро Пеев е не просто забавен, както са забавни някои модерни хумористи. Той е от старата школа – търси смеха там, където го е затрупало ежедневието, търси човека зад усмивката, дълбае в маскираната зад хумора тъга.
Затова и разказите от „Пинк Фройд“ не са самоцелни смешки, а картина на живота в цялата му противоречивост. Разказани са така, както Жоро умее да разказва – като в компания пред отрупана с благини маса, на която всички читатели са поканени. Понякога иронията е тънка, понякога – тъжна, но винаги животът надделява с усмивка в тези кратки забавни разкази.

Четенето е безопасно за вашето здраве

В тези дни, когато страхът и паниката се опитват да ни завладеят, съдбата е благосклонна към читателите – „Пинк Фройд“ лекува.

Предлагаме ви един от разказите в книгата.

Фрауто

В градеца всички ѝ викаха Фрауто.

Colibri april 2017

През далечната 1940-а вятърът на любовта я беше довял в България млада, красива и щастливо омъжена за също толкова младия, обещаващ и заможен инженер Липов. След края на войната комунистическата власт национализирала наследствените им фабрики и имоти в София и въдворила семейство Липови в родопското ни градче.

В края на 70-те някогашната Хермина фон Хохентал беше достолепна вдовица, горда баба на трима внука и се издържаше доволно с частни уроци по немски. Беше любезен, но непреклонен наставник, а възпитаниците ѝ – нейни послушни поданици.

Висока и суха като тръстика, Фрауто говореше перфектен и дисциплиниран литературен български език, гарниран с тежък немски акцент, а тембърът ѝ резонираше контра-алтово с никотиновата подкрепа на три кутии „Стюардеса” дневно.

Колоритната германка имаше комшийка – Милка, която по необяснима ирония на съдбата беше надарена с темперамента и габаритите на своята съименничка от прочутата марка шоколади. С Фрауто ги свързваше дългогодишно добросъседство и дружба, подсилена от общата им любов към турското кафе и Българския спортен тотализатор. Кафето го пиеха два пъти дневно, а тотото го пускаха веднъж седмично в събота точно в 11 и 30.

В една такава, съвсем обикновена социалистическа събота, в която нямаше даже и съботник, Милка и Фрауто с подпечатани фишове в ръка излязоха от тото-пункта. Внезапно Милка, екзалтирана като никога, рече на старата си дружка:

– Хермина, имам предчувствие! Ако тази неделя ударя шестицата от тотото, от тези 20 000 лева веднага ще ти подаря 2 000!… А ти на мен ще ми дадеш ли същото, ако спечелиш?

Фрауто се закова на място от изненада.

– Виж какво, Милка! – подхвана тя мило, но с глас, в който отекваше благородната стомана от рицарските брони на още по-благородните ѝ деди. – Как така да ти дам 2 000 лева, които първо: не се знае дали ще спечеля, и второ: дори да спечеля, аз отдавна съм раз-пре-де-ли-ла до последната стотинка?! Извинявай, но пр-росто не съм те имала предвид!

Последното „р“ на Фрауто удари Милка като куршум от „Шмайзер“. Устрелена право в сърцето от този вероломен отказ, Милка проплака:

– Така значи, Хермина! Не те е срам! Видя ли каква приятелка съм ти аз, а ти… а ти… – затресе се Милка като малеби и си тръгна без да довърши, обидена и жестоко наранена.

Хермина Липова от древния тевтонски род фон Хохентал остана абсолютно изумена насред улицата, а желязната ѝ, необорима немска логика отчаяно търсеше да открие поне зрънце рационалност в поведението на необяснимо разсърдената Милка. Фрауто постоя още малко в размисъл, погледна кисело фиша в ръката си и се прибра натъжена.

След десетина дни жестокостта на Милка се сломи и турските кафета с Фрауто отново започнаха да се редуват със съботните им игри на късмета.

Случаят беше забравен.

Годините се търкаляха. Светът бавно се променяше. Падна Берлинската стена, а у нас избухна демокрацията.

Фрау Липова беше застигната от мощна реституция и се прибра със семейството си в София.

Един ден на вратата на Милка се появи софийски адвокат.

Някои му казват късмет, други съдба. Фрауто не беше улучила шестица от тотото. Получи я от съдбата. Старата германка никога не беше забравила ирационалната, чисто българска обида на своята приятелка. И за довиждане, като последно намигане, ѝ бе завещала 2000 немски марки.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg