На 9.IX България не е била „освободена“, а завоювана. Доказателствата

Превратът, осъществен с помощта на чужда армия преди 80 години, е започнал с кръв и душевна отрова, която осем десетилетия по-късно все още действа. Днес много хора изпитват носталгия по онези страшни времена и затова публикуването на 1472 документа с 2670 изображения в специално създадения от Държавна агенция „Архиви“ сайт „Съветската окупация в България (1944 – 1947 г.)“, част от дигиталната колекция „Архивите говорят“, е изключително важен акт на пречистване.

Документите са групирани в няколко теми, сред които „Поведението на съветските войски“, „За българо-съветската дружба“, „Снабдяване“ и др. Някои от документите и снимките се появяват за пръв път на бял свят.

Служебна бележка за изчисляване стойността на изхранването на съветските войници в Българи. Снимка: Факсимиле

Един от тях е служебната бележка за общата стойност на хранителните продукти, които ще бъдат предоставени на съветската армия. Издадена на 6 декември 1944 г., тя предвижда 10 милиарда лева да бъдат дадени само за изхранване на окупаторската войска. Това не включва всичко останало, което Червената армия ще отнеме, експроприира и отнесе към СССР по време и след окупацията.

След идването на „освободителите“ останал списък с хора, убити от тях. Имената, за които знаем, са 120, сред тях – поне 20 деца. Прегазени от камиони и коли, убити от съветски мини или експлодиращи запалки, но и разстреляни, удряни с приклад, убити в собствените им домове от пияни съветски военнослужещи, които смятали, че са всесилни.

Георги Димитров пише до Сталин и Молотов със сведение за мародерствата и убийствата на съветските войници в България. Снимка: Факсимиле

В писмо до Сталин и Молотов, писано лично от Георги Димитров още на 22 септември 1944 г., се казва, че пияни съветски войници нахлуват в български домове, мародерстват, изнасилват и убиват. Дори, пише съветският гражданин Димитров, по това време министър-председател на България, са убили и член на комунистическата партия, сякаш това е отделно, по-голямо от другите престъпления.

В същото писмо се казва, че СССР веднага е забранил лова на риба от българи в Черно море, дори за отделни рибари, които с това изкарват прехраната на семействата си. Димитров коленопреклонно моли да не ги оставят да умрат от глад.

А най-унизителна е формулировката:

„ЦК на компартията и българското правителство умоляват да им се разреши да изпълняват прерогативите си и на завзетите от Червената армия територии, като обещават на първо място да задоволят всички нужди на съветските войници, разбира се“.

Нуждите на всесилната Червена армия, разположила се собственически на чужда територия, са много. В един списък на иззети вещи от частни домове в Бургаско се вижда, че съветските войници са имали нужда от кристални пепелници, грамофони и библиотечни шкафове, костюми, палта, дори ученически чинове. И това без да броим множеството отнети частни камиони, автомобили, мотоциклети и трактори, които никога не са върнати на собствениците им. Изработеното с тежък труд е било просто експроприирано, отнемано със замаха и безцеремонността на завоевателите, както е било от памтивека. Съветската армия идва тук, за да наложи правилата си на победител. България не е била „освободена“, а завоювана и тези списъци го доказват.

Почти комично звучи, но крие в себе си сериозна драма едно писмо от управителя на градската баня – Добрич до кмета на града за определяне ред за ползване на банята от жителки на града и от съветските войници. В молбата се разказва как руските войници настояват да се къпят в банята в часовете, когато тя е предназначена за жени, „а жените се плашат и бягат“. И се отправя гореща молба към кмета да уведоми ръководството на местното съветско поделение, че в тези часове банята е затворена за мъже, дори и те да са от „освободителите“.

По-късно заграбването продължава, но с по-префинени методи. Според документите се задоволяват „културните нужди“ на руските офицери с безплатни ложи за театър, опера и кино.

И на фона на целия грабеж, завоюваните и поробените са задължени да издигнат паметник на покорителя. В архивите са публикувани много документи, свързани с набирането на средства за построяване на Паметник на съветската армия. Въпреки легендите, които днес разпространяват носталгиците по социализма, „даряването“ на средства не е било съвсем доброволно. Пари са се събирали чрез такси върху консумацията при посещение на ресторанти и кафенета, баня, кино, театър, процент от прихода на спортни състезания. Определяли са се театрални представления и кинопрожекции, чиито приходи изцяло отиват за ПСА, провеждали са се футболни мачове със същата цел. В документите изрично се казва, че агитацията в полза на паметника трябва да се провежда най-вече сред младите хора. Определени са специални часове в училищата, в които се е разяснявало колко е важен този паметник на съветската армия. Основната опорна точка е била, че „това не е партийно, а общонародно дело в името на двойния освободител СССР“. Описана е и първоначалната идея за вида на монумента: грамаден пиедестал и петолъчка, в основата образът на Сталин, а над него грамаден боец в бойно снаряжение и съветското знаме.

Пропагандата в полза на СССР е достигнала дори до съкровените празници и ритуали. В един от документите се обяснява как трябва да се посрещне Новата година – още в 11 часа на 31 декември, защото тогава в Русия е полунощ. Да се включат радиоточките в селата високо и гръмко, за да се чува настъпването на Новата година в СССР.