На 93 г. българска джаз певица с опит за рекорд в Гинес

Дебютен албум на 93-годишната първа професионална джаз певица в България Лени Вълкова издава за 19-ия рожден ден Радио „Jazz FM“. „Лени Вълкова е Кралицата на джаза” е наречен албумът, в който са събрани 14 нови песни на най-възрастната действаща певица в света. Радиото кандидатства с него и за вписване в книгата с рекордите на Гинес за нова категория – „Албум с нов материал на най-възрастен артист в света“, както и за подобряване на рекорда в категорията „Дебютен албум на най-възрастен артист“.

Албумът включва 10 новозаписани и 4 песни от преди повече от 70 години, като по този начин проследява всички важни моменти от творческия път на Лени, обрисуващи епохи от развитието на джаза у нас. Тук има четири песни, специално написани за нея от Патриарха на българската естрадна музика – Йосиф Цанков, световни шлагери с нейни хумористични български текстове за любовта, джаз стандарти, оперна ария и дори джаз класика с импровизации на Лени в модерен клубен аранжимент и ремикс на диджей Mr. Moon – Младен Димитров, водещ на предаването Jazztronica по Jazz FM. Автор на аранжиментите за квартет и квинтет е внукът на Йосиф Цанков – Вили Стоянов.

В ефира вече звучат 14-те песни от албума „Лени Вълкова е Кралицата на джаза“. Снимка: Джаз ФМ

Албумът е записан с едни от най-ярките имена на съвременната ни джаз сцена – Вили Стоянов (тромбон), Калин Жечев (пиано), Димитър Благоев (китара), Даниеле Феббо (бас) и Николай Данев (ударни). Гост солист е тромпетистът Михаил Йосифов.

Историята на Лени Вълкова е изключително интересна. Тя е една от „трите Ел“ – първите джаз певици в България, лансирани и открити за света от бащата на българския джаз Асен Овчаров. Наричат я „най-талантливата“. Другите две са Люси Найденова – „най-красивата“, и Леа Иванова – „най-младата“.

Лени е родена в София през 1927 г. малко след като родителите ѝ бягат от Кукуш, Македония. От дете учи пеене и балет при проф. Николай Фол и при Евгения Марс, голямата любов на Иван Вазов. През 1942 г., когато е само на 15, Лени е приета след тежко и оспорвано прослушване в „Джаз Овчаров“. Посрещната е с възторзи от легендарните музиканти Сашо Сладура, Бенцион Елиезер, Димитър Ганев, Стефан Кованов. Те казват:

„Това е момичето, което винаги сме търсили“.

Започват шеметните ѝ години на безкрайно много участия и концерти във вихъра на джаза. Лени Вълкова пее във формации с Ахинора Куманова (Нора Нова) и Лиана Антонова. През 1947 г. Хачо Бояджиев, едва 16-годишен сътрудник на радио Варна, успява с много изобретателност да излъчи цял час концерт на живо от бар „Астория“ с участието на Лени Вълкова. Джазът по онова време е възприеман от комунистическата власт като проводник на западното влияние и това създава сериозни проблеми на радиото, на Хачо и на музикантите от оркестъра.

Лени Вълкова с Оркестъра на Борислав Григоров в Русе, 1958-а

Лени обаче е истинска сензация и никой не посмява да ѝ създаде сериозни проблеми. Напротив, толерират я, защото гласът ѝ е неустоим. Канят я да пее пред почти всички чуждестранни дипломати и гости на властта. Посреща дори маршал Толбухин с джаз парче. И тя не спира да пее пиеси и на Коул Портър, и на Йосиф Цанков с дълбокия си глас, пленил момчетата от джаза.

В началото на 90-те години Лени Вълкова заживява в Лондон и не спира с изявите си – запазила очарованието на гласа си и излъчването си.