Само едно нещо ни разделя нас, славянските държави на Балканите, и това е езикът. Ако не беше нуждата от субтитри, за да следя безпроблемно диалога на сръбски, щях да се усъмня дали филмът „Южен вятър 2: Ускорение“ не е дело на българската кинематография.
Всичко е същото – къщите, навиците, достойнствата и недостатъците. И мутрите ни еднакви, и проблемите също. И филмите явно, защото „Южен вятър 2“ силно напомня българските филми за подземния свят, особено „Под прикритие“. А и експлоатира същите образи, изиграни от същите актьори.
Историята, заплетена около наркотици, предателства, корупция и подземен бизнес, започва в Сърбия, прехвърля се през границата за малко у нас, и пак се връща в Белград. Граница практически няма – и символично, и във филмовото действие. Митничарите са като от виц, а да се пресече браздата с един мотоциклет и никой да не те залови, явно е съвсем лесно.
Отвъд границата на сцената излизат българските актьори. Звездна компилация от Захари Бахаров, Руси Чанев, Мариан Вълев, Мак Маринов и други завихря истинския сюжетен екшън. Всъщност българските актьори рязко вдигат нивото на филма, защото опитът им личи. Кирил (Захари Бахаров) е най-многопластовият от всички образи в сценария. Бащата, който едновременно изпитва болка и омерзение към сина си, успява да покаже всичко това в една почти безмълвна игра. Захари Бахаров е и в центъра на една от най-силните сцени във филма, мълчаливото убийство, което разтърсва зрителя с библейския си подтекст.
Руси Чанев е необичаен – сърдитият уж всесилен местен горгорбашия, който има власт само над малката си родова клика. Мак Маринов играе Ангел, непрестанно дрогираният син на Кирил, който живее в хипи комуна, напълно откъсната от времето и реалността, потънала в разврат и стигнала до пълно заличаване на човешкото. Всеки от тези образи би могъл да се превърне в клише, както се е случило с братята Мараш, главните герои на филма. Но актьорската стабилност на българския екип е повлияла много, за да може „Южен вятър 2“ да порасне от обикновен мафиотски екшън във филм с послание.

Сюжетът около Руси Чанев е малко неясен, тъй като има очевидни препратки към първия филм – „Южен вятър“.

Историята в катуна на Ангел (Мак Маринов, на преден план) е като филм във филма.
Разбираемо е защо режисьорът Милош Аврамович се е опитал да оплете в един сюжет идеята за балканската лоялност към рода с жестокостта на едрото и дребно престъпно печалбарство, пак типично балканско. Това противоречие, абсурдно в същността си, всъщност е онова много наше нещо, което останалата част от света не разбира. Един и същи човек тук, на нашия полуостров, може да обича до смърт и да презира до кръв. И филмът безкрайно ясно показва това, като сблъсква образи на майки и бащи, които са готови да умрат за децата си. Или да ги убият.
„Южен вятър 2“ не е високо кино, дори не е част от традицията на мафиотското кино, която следват майстори като Копола и Скорсезе. Това е балкански хаос, в който важното и маловажното са равнопоставени. На фокус е историята, фабулата. Милош Аврамович си създава собствена киновселена, която запълва с два филма и сериал, а на финала на втория филм дори е оставил широко отворена врата към третия. Но дори в бъркотията от събития, хора, случки, има неща, върху които да разсъждаваш и след края на прожекцията.
Вижте още: МАК МАРИНОВ: ГЛЕДАМ НА БЪДЕЩЕТО СИ КАТО СЛЯП
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение