Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Одата за чекистите на Стефан Цанев – манипулация на ДС

Писателят предложи пълния текст на забранената през комунизма поема „А вам какое дело“. Дискредитиращите го стихове са извадени от контекста

„При всеки случай, надигна ли глас против някого, той и аверите му скачат: ти ли бе, дето си писал ода за чекистите“, коментира Стефан Цанев. Снимка: Емил Георгиев - Одата за чекистите на Стефан Цанев – манипулация на ДС

„При всеки случай, надигна ли глас против някого, той и аверите му скачат: ти ли бе, дето си писал ода за чекистите“, коментира Стефан Цанев. Снимка: Емил Георгиев

Прочутото стихотворение „На чекистите“ на Стефан Цанев, заради което той често бива обвиняван в пристрастия към комунистическия режим, всъщност е само част от значително по-мащабна поема за Съветския съюз, станала причина поетът през 1968 г. да бъде заплашен със заличаване от литературната история. Това разбираме от писмо на Цанев, публикувано във вестник „Уикенд“.

Писателят описва историята първо на забранената поема, а сетне и на това как фрагмент от нея, изваден от контекста и с един сменен стих, е бил използван в прослава на режима и СССР.

Цанев започва с предисторията – че пише поемата си „А вам какое дело“ за Съюза, но не като външен човек, а като вътрешен, тъй като е живял и учил там седем години, бил е в литературния кръг на Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Белла Ахмадулина, познавал се е с Чингис Айтматов, Булат Окуджава, Владимир Висоцки, дисидента Александър Галич, срещал се е дори с Анна Ахматова и Дмитрий Шостакович.

„Виждал съм неща, които българинът не може да си представи, че съществуват – пише Цанев. – Както се казва, попаднал бях на точното място в точното време: от 1960 до 1967 година, когато се разобличаваше култът на Сталин.“

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН
Стефан Цанев с Евгений Евтушенко. Снимка: Личен архив

Стефан Цанев и Евгений Евтушенко четат стихове в тайгата край Ангара през 1963 г. Снимка: Личен архив

Поемата, обяснява Цанев, е написана през 1967 г., а е трябвало да излезе в книжка 1 за 1968-а на списание „Септември“. Неочаквано обаче поетът бил извикан в редакцията, заявили му, че поемата е вражеска и че името му ще бъде заличено от българската литература.

„Попитах самонадеяно: по кой начин ще стане това? Отговорът бе: няма да те печатаме десет години и никой няма да си спомня кой е Стефан Цанев.“

Поетът отбелязва, че действително никой никъде не е отпечатал негов стих – макар и не десет, като заканата, а осем години.

Цанев разказва, че през 1995-а му се обадил лекар от Военна болница. Предал му, че онзи, който изрекъл „присъдата“ му преди три десетилетия, е тежко болен и иска да го види, защото по същество не бил лош, а добър човек – просто обстоятелствата го направили такъв.

„Каква омраза съм таил в сърцето си – не отидох – пише Цанев. – След два дни той умря. Никога няма да си простя това коравосърдечие. Тогава дълбоко в себе си простих на всички, които са вгорчавали живота ми в ония времена, когато може би наистина обстоятелствата правеха хората лоши.“

По-важният въпрос обаче е последвалата история на „А вам какое дело“. Поемата, според разказа на Цанев, не просто е забранена, но изопачена и използвана за целите на комунистическия режим.

В края на декември 1968-а, скоро след като бил разпитван за магнетофонен запис, където рецитира въпросните стихове (правен преди забраната им), Стефан Цанев отворил „Литературен фронт“ и на последната страница видял част от една от главите на поемата поместена като самостоятелно стихотворение, „На чекистите“, подписано от него – и с променен последен стих. Полудях, обяснява Цанев и цитира текста, както се е появил в изданието (без да помни как е бил променен последният стих):

Дзержински –
познат и внезапен,
с остър профил и остро име –
се изправя като меч и заповед –
чекистът е длъжен
да има:

г о р е щ о   с ъ р ц е – да бди непрестанно
над свободата света –
както левкоцитите
бранят
червения цвят на кръвта;

х л а д е н   у м – защото куршумът
поставя своята кървава точка
веднъж и завинаги –
думата
стреля многократно и точно;

ч и с т и   р ъ ц е – непревземаеми коти,
върху които
не тежи
нито мечта за бъдни изгоди,
нито вина от предишни лъжи…

И вървят чекисти с остри профили
и вторачен анфас:
невидими цеви,
невидими фронтове…

(Пълният текст на оригиналната поема „А вам какое дело“ можете да видите по-долу в публикацията.)

Оказва се, че от оригиналната глава „Авточека“ липсват трите строфи, в които всъщност се корени целият ѝ смисъл. Цанев коментира, че „и за най-неизкушения човек е ясно кой е този чекист, който „в нас дебне, преследва ни, заплашва, опрял до сърцето ни цев“ – автоцензурата“.

Поетът коментира, че автоцензурата е по-големият враг на твореца, тъй като може да убие написаното още преди то да се напише. Що се отнася до цензурата – тя може да го забрани, но не го унищожава. Цанев дава за пример пиесата си „Процесът против богомилите“, която се играе на сцена половин век след създаването си.

Отново по отношение на „На чекистите“, поетът нарича изваждането на фрагмента от контекста „гнусна манипулация“. Той признава, че е правил грешки, вярвал е в заблуди и е преживял всичко. И тъй като написаното остава, не може да приеме изопачаването на поемата си, като го сравнява с това да вземеш стихотворението на Иван Вазов за Васил Левски, да извадиш от него стиховете:

Тоя мръсен червяк, тоя
низък роб,
тоз позор за Бога, туй
пятно на храма,
тоз човек безстиден със
ниско чело,
пратен на земята не се
знай защо…

и да сложиш над тях заглавие-посвещение „На Васил Левски“.

„Още тогава със скоростта на светлината осъзнах, че тази манипулация дискретираше и мен, и поемата ми по един най-мръсен начин: вижте значи, каква била прословутата му забранена поема, Стефан Цанев е наше момче, вижте каква възхвала е написал за чекистите.“

Веднага след като видял отпечатаното, Цанев отишъл в редакцията на „Литературен фронт“, със заместник-главния редактор Любомир Левчев си разменили грозни думи и след това не си говорили в продължение на 20 години.

Повече от две десетилетия по-късно в интервю за „Монитор“ Левчев коментира, че е бил подведен; че Стефан Цанев знаел за публикацията на „На чекистите“ и сам се е съгласил за него. Левчев заявява още, че не може да си прости и друга вина, която има – как в онзи ден, когато Цанев нахлул в редакцията на „Литературен фронт“, той не намерил сили „да преодолея огорчението и да спася поне едно приятелство“.

След тази злополучна среща Цанев изпратил официално писмо до редколегията на вестника и до главния редактор, Богомил Райнов, в което настоявал да се зачетат законите на Народна република България и да се зачете авторското му право – и да се публикува в следващия брой забележка, че стихотворението е непълно и изопачено, или да се отпечата целия текст на „Авточека“. Но не се случило нито едно от двете неща.

Поетът потърсил обяснение и от полк. Костадин Кюлюмов от VI управление на Държавна сигурност, който тогава се занимавал с творчеството му. Агентът му отговорил, че с публикацията искал всъщност да спаси Цанев, защото „не знаеш какво се въртеше около главата ти“.

„Може да е казал истината, но виждаш как ме спасява това – пише поетът сега. – При всеки случай, надигна ли глас против някого, той и аверите му скачат: ти ли бе, дето си писал ода за чекистите.“

Заради това Стефан Цанев публикува пълния текст на поемата – и призовава чак след това срещу него да бъдат хвърляни камъните.

Предлагаме и на вас „А вам какое дело“, предоставена на „Площад Славейков“ от Цанев.

1 2 3Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах