На чия страна си – на Джони Деп или на Амбър Хърд?

Когато една известна двойка е щастлива, всеки уеб сайт и таблоид показва едни и същи лишени от драматизъм снимки от посещения на фермерски пазари и нощни клубове. Но когато отношенията се влошат, е време да заемат страна.

Така стана и когато Амбър Хърд подаде заявление за развод с Джони Деп на 23 май. Самото начало на раздялата им не стигна до кориците на списанията: те бяха женени само от 15 месеца, той е 22 години по-възрастен от нея и последната им голяма поява заедно беше в доста неестественото видео, с което се извиниха принудително за незаконно внасяне на кучета си в Австралия. Те не бяха Брад Пит и Дженифър Анистън.

Четири дни след подаването на молбата за развод обаче, Хърд си извади временна ограничителна заповед срещу Деп; пред съда тя обвини актьора във физически и вербален тормоз през цялата им връзка.

„Джони има отдавна известна и публично призната история на злоупотреба с наркотици и алкохол – заявява тя в молбата си. – Той лесно избухва. Често е параноичен и и невъздържаността му е много плашеща, тъй като много пъти е била физически опасна и/или животозастрашаваща за мен.“

Актрисата е снимана на излизане от съда, облечена с високо изрязана черна рокля, с уморен вид и с ясно забележима синина на лицето.

Оттук нататък медийното отразяване стана като историята в „Рашомон“ – всяко издание представяше своя история. US Weekly се похвали с ексклузивен материал от Дания – след концерта с групата си на 1 юни Джони прекарал весела вечер в приятелски разговор с фенове. Според Daily Mail вечерта на 1 юни Джони Деп бил пиян, държал се агресивно със собствения си бодигард и пил шампанско на големи глътки до 4 сутринта „в компанията на мистериозна блондинка“.

„Приятели“ на двойката — толкова гъвкави, колкото е възможно, когато става дума за много слава и много пари, също се хвърлиха в битката. The Wrap публикува текст от комика Дъг Станхоуп, в който той обвинява Хърд в опит да изнудва Деп; сега тя го съди за оклеветяване. Междувременно Page Six представи интервю с анонимен приятел на Хърд, който разказва как пияният Деп се опитал да задуши Амбър с възглавница.

Не е изненадващо, че различни медии подхождат към една история от различни ъгли. Но някои от новите съюзници в тази история са доста интересни. Да вземем например TMZ, които пускаха новини и клюки за раздялата по няколко пъти на ден. Можем да предположим, че ако имаха доказателствата, щяха да се нахвърлят веднага върху Деп. (Това е медията, която разпространи историята за антисемитската пиянска тирада на Мел Гибсън и публикува бруталната снимка на лицето на Риана, бита от Крис Браун.) Вместо това TMZ са открито враждебни към Хърд — във вторник сутринта главното откритие на сайта беше, че Хърд е била задържана за домашно насилие през 2009 г. след кавга на летище с тогавашната си приятелка. Повечето от актуалната информация на TMZ е доста рехава. Първата жена на Деп (1983–1985) казала, че той много обичал животните. Свидетел, който само е чул кавгата им с Хърд, твърди, че Деп дори не се е приближавал до нея. Друга история разчита единствено на двама познавачи, които казали на една жена, че видели Хърд във фоайето на сградата, където живее, „без синина на лицето и като че ли без грим“. TMZ е сайт, който често пуска безочливи твърдения и не прави трафик в традиционния пиар стил – но репортажите му обикновено се оказват точни – и в случая имплицитната защита на Деп изглежда смущаващо.

От другата страна на барикадата е списание People, което би могло да се очаква да е на страната на Деп. Той е далеч по-голяма звезда от Хърд и разполага с могъщ публицист, представляващ още куп знаменитости, с които списанието вероятно би искало да запази добри отношения. People нарече Деп „най-сексапилния жив мъж“ през 2003 и 2009 г., което сочи, че той е обичан от читателите им. Но на корицата на списанието тази седмица е насинената и тъжна Хърд, снимана от приятел през 2015 г. след предполагаем побой от Деп. Погледът й е сведен, тя изглежда красива, млада и невинна, като нарисувана от Ботичели.

За всеки случай списанието се опитва да подсигури залозите си. Текстът на корицата и заглавието са неутрални, без обвинения:. „Токсичният брак отвътре“, „Техният брак експлодира“. А на шестте страници вътре думата е дадена на няколко неназовани източници, близки до Деп. Те обясняват, че „Джони често изпада в мрачни настроения“ и че „Хърд наистина беше твърде млада и склонна към експерименти, за да уседне“. Един от тях нанася удар под пояса: „Джони има отговорности, а Амбър има нищо“. (Амбър Хърд се снима в четири филми миналата година, като през това време трябваше да се грижи да запази брака си с филмова суперзвезда, която изпада в мрачни настроения.) Но каквото и да пише вътре, нищо не може да заглуши патоса на снимката от корицата.

Да сравним историята от корицата с една друга история от преди почти 30 години. През 1987 г. People третира повтарящото се насилие от страна на Шон Пен по време на брака им с Мадона като слабост, само една от странностите, които пречат на тези две луди деца да имат щастливо семейство. „Дневникът на един луд брак”, гласи заглавието на корицата. Историята вътре следва странна посока, наричайки с умиление актьора Шон „Нокаутиращия” Пен, но без да пропусне да опише нападенията му срещу статисти, фотографи и мъже, от които ревнува. Но статията се опитва да сложи и знак на равенство между Пен и Мадона; в края на историята читателят може да види Пен представен като „изгубено малко момче“, като каквото се опитва да опише Деп неговият асистент:

„В Шон има много несигурност.”

Но той не е сам в това отношение.

„Понякога и аз съм неуверена – признава и Мадона в един момент по време на връзката им, – „и това напряга хората. Изкарваш си го на човека, когото обичаш, и това води до свади, отчуждение, тъга…“

От лагера на Пен са съгласни.

„Разводът изобщо не е по негова вина – казва един от неговите сътрудници. – Ако са ви го разказали така, значи са ви го разказали грешно.“

Очевидно някои медии ни „разказват грешно“ и историята от 2016 г. Времето ще каже кои. Или може би времето ще замълчи, а публиката ще бъде принудена да приеме неопределения финал, от който холивудските филми обикновено се гнусят. Но фактът, че гледната точна на Хърд за брака й се разпространява толкова широко – и се взема толкова на сериозно – е вся пак някакъв напредък.