На чужд гръб и сто оскара са малко

Всички са обладани от смъртния грях на гнева заради (почти) престъпната грешка да се обяви La La Land за най-добър филм на Оскарите, пък всъщност трябвало да е „Лунна светлина“. Истината е, че българският народ, като най-мъдър на света, отдавна вече е прозрял генезиса на проблема и го е втъкнал в богатата си палитра от пословици и поговорки. Ето някои от тях, които открих в архивите.

Оскарът още в морето, той приготвил тигана.

Шест пъти танцувай, веднъж недей.

Бог високо, Оскар далеко.

Вярвай на очите си, а не на Уорън Бийти.

Седем Оскара под една мишница не се носят.

Където не те викат, не си ври носа. И да те извикат – пак недей.

След Оскар – качулка.

Щом Мохамед не отива при Оскара, Оскарът отива при Мохамед. (от Павел Апостолов)

Очи пълни, ръце празни.

От десет кладенеца – Оскар.

Парен Оскар духа.

Храни Оскар да те лае.

Юнак си Оскар кове, а жабата крак вдига.

Оскар царува, Оскар робува, Оскар патки пасе.

От мухата прави Оскар.

В крайна сметка, да не забравяме какво гласи една от най-любимите на народа поговорки:

На чужд гръб и сто оскара са малко.