Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

На истината краката са къси

Днес никой не се интересува от фактите, защото са скучни. А Нова и „Господарите“ набързо измиха ръцете си от случая с „бития репортер“

След като бе ударен с чук по главата преди 8 години, Димитър Върбанов реши да опита отново сладостта да изглежда като жертва. - На истината краката са къси

След като бе ударен с чук по главата преди 8 години, Димитър Върбанов реши да опита отново сладостта да изглежда като жертва.

Тези дни един български журналист – Димитър Върбанов – излъга, че е пребит. Преди месеци друг украински журналист – Аркадий Бабченко – излъга, че е убит. Лъжата може би стана журналистическа практика с международен характер.

Интересно е, ако погледнем на лъжата като на естетическа категория. В крайна сметка тя е библейски архетипен модел.

Десетте Божи заповеди в Стария завет уж съдържат забрана на лъжата. Но като се вгледаме по-внимателно, става ясно, че забраната е само за клеветата – една от формите на изкривяване на истината.

Лъжесвидетелстването обаче е най-артистичната лъжа. То изисква добро познаване на драматургия и мизансцен, създаване на атмосфера, съпреживяна емоция. Това е доста далеч от характеристиките на чистата журналистика, която изисква студен разум, обективно отразяване на скучни понякога факти и себеотрицание в името на истината.

Но нищо вече не е като преди.

Днес журналистиката като че ли няма за своя висша цел осведомяването. Никой не се интересува от фактите, защото те обикновено са скучни. Трябва да има емоция. Новините и разследванията се конкурират със сериали по телевизията и социални драми в интернет. Те не са основи на реалността, а носещи колони на социалното общуване, дъвки за балончета, с които си играем в социалните мрежи.

Не са виновни само журналистите. Те отговарят на повика на ония, в чието име работят. Вината е в целокупното човечество, което не желае да притежава обща реалност, иска си персоналната. Мнението е по-важно от факта. Наскоро в социалните мрежи една жена настояваше, че персийците от Иран са араби, защото „това е нейното мнение“.

По тази обществена логика Димитър Върбанов е пребит и с комоцио, а Бабченко е мъртъв от половин година. И няма никакво значение, че лъжата е формирала това убеждение. Ако по някаква случайност до нечие съзнание стигне факта, че това не е съвсем вярно, то ще се намеси подозрението „о, тази лъжа служи, за да прикрие (или прояви) истината, която АЗ ЗНАМ!“.

Оказва се, че лъжата е вече институционализирана, превърната е в земна ос, около която се завихрят милиарди „истини“. Това е точно обратното на хуманистичната представа за истината, която оцелява, дори да е обгърната с лъжи.

Днес вече няма шанс да изградим една обща всечовешка представа за света, в който живеем. Той е окончателно разграден на 7 милиарда огледалца. Хората са склонни да вярват и да се съмняват едновременно във всичко. 11 септември и кулите-близнаци? Лъжа е, ще ви каже половината човечество, не е тероризъм. Хомеопатия и екстрасензорика? Истина е, убедени са стотици милиони.

Стигнахме дотам, че непрестанните лъжи унищожиха изцяло всяка вяра. Недоверието стана естествена част от мисленето, без значение дали става дума за истина или за лъжа. Тъканта на естеството е разрушена, лъжата се оказа ракова клетка.

Когато лъжец бъде разобличен, той се превръща парадоксално в приказен герой – лош или добър, според личното мнение. Той придобива статут на жертва или злодей – винаги в крайност, винаги в хипербола. Ситуацията с Димитър Върбанов го доказва. Всички се отрекоха от него, той е превърнат в еднолична еманация на злото. Самотен антигерой. Всички покрай него измиха набързо ръцете си – и „Господари на ефира“, които първи разтръбиха, че е бит и се опитаха да извлекат дивиденти от лъжата. И Нова телевизия, които за кратко се бяха накичили с ореола на независима медия, чиито журналисти падат жертва на истината. Толкова много предателства, лъжи и фарисейщина на едно място… И никой не се страхува. И никой не се погнусява.

Лъжата ни се усмихва навсякъде. Като чеширския котарак от „Алиса“ – виждаме само озъбената ѝ паст. И толкова се радваме на усмивката, че не се и замисляме за уродливото туловище, скрито зад нея.

Вижте още: НЕ Е БИТ, НО Е УВОЛНЕН

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

Утехата Вазов

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах