Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

На какво ни учат непрочетените книги

Писателят Насим Талеб нарича колекциите от тях „антибиблиотеки“

Човек никога не знае откъде ще дойдат добрите идеи – дори и когато идват от самия него. - На какво ни учат непрочетените книги

Човек никога не знае откъде ще дойдат добрите идеи – дори и когато идват от самия него.

Писателят Умберто Еко разказва как много от гостите в дома му, виждайки огромната му лична библиотека, възкликват: „Колко много книги! Чел ли си всичките?“, а Еко стиска зъби – въпросът предполага, че лавиците с книги до тавана са само за самохвалство, докато всъщност те са изследователски инструмент. Непрочетените книги са там, където е действието. Писателят Насим Талеб одобрително нарича подобна колекция „антибиблиотека“, рафтовете на всеки, твърди той, трябва да съдържат „колкото се може повече от това, което не знаеш“, разбира се, според собствените финанси.

И изобщо не се очаква процентът на непрочетените книги да намалява – напротив. Колкото повече четеш, толкова повече се увеличава периметърът на знанието ти, а с него и осъзнаването колко малко всъщност знаеш, разказва Оливър Бъркман от „Гардиън“. (Впрочем, отговорът на Еко към гостите му е: „Не, това са тези, които трябва да прочета до края на месеца. Останалите са в кабинета ми“.)

Доста по-подробни са анализите на Еко в книгата му от 1977 г. „Как се пише дипломна работа“. Заглавието ѝ е непривлекателно, а в днешния контекст тя не е актуализирана за ерата на компютрите и интернет. Но под повърхността се отнася за култивирането на любопитството и научаването как да учиш, без значение дали пишеш, или не дипломна работа. Например онова, което Еко нарича „алибито на фотокопията“ – начинът, по който само чрез натрупване на материал започваме да си представяме, че сме го усвоили.

„Има много неща, които не знам – пише Еко – случвало ми се е да копирам текст и след това се успокоя, сякаш съм го прочел.“

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Според скорошно проучване този проблем само ще се влошава – достъпът до онлайн търсачките, смятат учените, кара хората да вярват, че знаят неща, които всъщност не знаят.

Еко осигурява този поразително малък съвет за писането: започнете със заглавието, увода и съдържанието. Често ни се казва просто да се потопим в творческата работа: „Направете каша, а след това я почистете“, но това може да е рецепта за загуба на посоката. В крайна сметка, тръгвайки на пътуване, ти не би изоставил къщата си и безразборно да започнеш да шофираш в произволни посоки. Нужен е някакъв план, дори и само за да го променяш в движение:

„Но сте променили своя план, защото сте го имали, не може да промените нещо, което го е нямало“.

За да се сменят метафорите, планирането не е клетка, която предотвратява спонтанността. То е парапет, който помага да се изкачим до по-интересни места, на които да сме спонтанни.

Но най-важната точка на Еко се върти около смирението – и тя може да послужи на всеки мениджър, колега или родител: „знанието, че някой може да ни научи на нещо“. Докато работи по собствената си докторска дисертация, припомня Еко, той попаднал в дълбока безизходица. Един ден обаче се случило да си купи книга от съмнителен абат, най-вече защото харесал подвързията. Докато е разлиствал лениво, открил на един случаен ред чужда идея, която довела до пробив в изследването му. Кой би могъл да го прогнозира? Само дето, години по-късно негов приятел поискал да види въпросния пасаж. Изкачил се по стълбата до високата лавица, където била книгата… и не открил никакъв подобен ред в нея.

Стимулиран, както изглежда, от думите на абата, Еко всъщност се е разбрал със себе си. Човек никога не знае откъде ще дойдат добрите идеи – дори и когато идват от самия него.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах