На лов за разкази по спирките на градския транспорт

14 текста на 6 столични спирки, ето един от тях: „Ванчо“

Спирките с разкази в София са шест. Снимка: „Кашалот“ - На лов за разкази по спирките на градския транспорт

Спирките с разкази в София са шест. Снимка: „Кашалот“

Кратки разкази на български автори, които се побират на мястото на рекламните банери по спирките, вече могат да се открият в столицата. Инициативата „Спирка за разкази“ е на Сдружение „Кашалот“ – идеята е да направят чакането на градския транспорт по-приятно, в четене на художествена литература.

Спирките на София ще разказват истории до 30 юни. До края на месеца, столичани ще могат да прочетат 14 къси разказа на 6 различни спирки. Разказите и спирките ще се сменят всеки понеделник, за да достигнат до повече хора.

Над 1200 текста са пратени за тазгодишното издание на „Спирка за разкази“, като само за София са около 500.

Идеята си „Кашалот“ реализират първо във Варна, а през 2019 г. включват София и Пловдив. В последния ден на юни разказите ще бъдат свалени и в трите града, но сайтът на начинанието ще остане активен – там можете да откриете публикувани всички изпратени разкази.

Предлагаме Ви един от текстовете, намерил място на спирка в София.

Ванчо
Лора ШУМКОВА

Ванчо търпеливо чакаше седмѝцата. Харесваше точно този трамвай, защото беше топъл през зимата, хладен през лятото, возеше меко и в него се влизаше по-лесно.

Седмѝцата пристигна. Беше доста пълна. Ванчо успя да се настани най-отзад. Беше свикнал с реакциите на пътниците, дори ги възприемаше като един вид забавление. Някои упорито се правеха, че не го забелязват. Разбира се, не издържаха и започваха да му хвърлят коси погледи. След няколко минути борба със себе си вече го зяпаха откровено и укоризнено.

Други го зяпаха откровено и укоризнено от самото начало. Гнусяха се. Мразеха го. Искаше им се някой да го свали от трамвая. Понякога успяваха да навият ватмана да свърши тази работа. Повечето ватмани бяха жени и не им се занимаваше.

Любимият му вид бяха милозливите лелки. Специално за тях Ванчо беше отработил жален поглед, който безотказно ги просълзяваше. Случваше се да му дадат нещо за ядене – домашен сандвич, мазна баничка, ябълка. Невероятно е какви неща се намираха из големите им торби. Ванчо винаги се надяваше на кренвирш или шоколад. Рядко му се отваряше парашутът.

Най-дразнещи бяха децата. Малките настояваха да се запознаят с него и да си поиграят. Това докарваше до истерия майките и бабите им. По-големите го взимаха за мезе и се скъсваха от хилеж, напук на забележките на лелките.

Този път децата му се разминаха. Както и баничките. Голяма гъчканица беше.

Трамваят спря. На вратата Ванчо невъзмутимо се размина с качващата се контрольорка. Той изчака трамваят да потегли, излая от задоволство след него и доволно размаха опашка.

Избрано

На прасе съм

OPERA OPEN