На Луната е имало океан от магма, доказват проби

Океан с магма е имало някога на южния полюс на Луната, гласи хипотеза на учените след анализ на проба от повърхността на земния спътник. Пробите са взети от по-слабо изследван район и данните от тях предполагат наличието на голяма маса магма на повърхността. Изследването е публикувано в списание „Nature“ и цитирано от „Ей Би Си Нюз“.

Пробите – общо 23 от различни местоположения от възвишенията на Луната – пристигат на Земята след мисията „Chandrayaan-3“ на Индийската организация за космически изследвания. Индийският луноход кацна успешно в близост до южния полюс през август 2023 г., голямо постижение предвид липсата на слънчева светлина в района, която може да предизвика затруднения в комуникацията и видимостта, казва астрофизикът Анил Бхардвадж, директор на изследователския институт „Physical Research Laboratory“ в Ахмедабад, Индия.

Мисията бе важна за академичната общност и по друга причина. На борда на лунохода бе вкаран в употреба нов инструмент, който изпраща до Земята кадри от околността и може да взима проби от повърхността.

При анализа на почвата изследователите откриват, че всички 23 проби имат сравнително еднакъв състав, предимно от железен анортозит (интрузивна магмена скала). Забелязани са още основни и второстепенни елементи, които се вписват в теорията за магмата, включително натрий, алуминий, магнезий, въглерод, силиций, сяра, калий, желязо, титан, хром и манган, казва Бхардвадж.

Океанът от магма вероятно е съществувал в продължение на десетки до стотици милиони години, казва за „Ей Би Си Нюз“ Сантош Вадавале, професор в „Physical Research Laboratory“ и водещ автор на изследването. За да се обясни образуването му, трябва да се върнем към теорията за формирането на Луната – вярва се, че земният спътник се оформя, когато космическо тяло с размерите на Марс се врязва в Земята преди около 4,24 млрд. години. По всяка вероятност магмата, изхвърлена в Космоса, но останала в гравитационното поле на планетата ни, създава Луната.

Доскоро се вярваше, че магмата изчезва с охлаждането на Луната, и астрофизиците твърдяха, че по-лекият анортозит се е придвижил към повърхността, когато по-тежките материали са потънали и са оформили мантията. Теорията за океана от магма на Луната всъщност съществува от десетилетия, още от първото кацане на хора там през 1969 г., уточнява Вадавале, но новото проучване дава по-сигурни доказателства в потвърждение на тази хипотеза.

„За следващата си мисия ще се опитаме да се приближим колкото е възможно по-близо до полюсите, където има региони във вечна сянка и се предполага, че може да има вода“, казва Вадавале.