Мемориалът „1300 години България“, с удобно забравеното второ име „681-1944-1981“, остана без онази най-горна част от стоманеното си скеле, която бе известна като Крилото (на Партията или на Победата – все тая). Бронзовите фигури вече са на сигурно място в Националния исторически музей под крилото на Божидар Димитров. В момента от паметника са останали само три неправилни многостена от бетон, които най-вероятно до края на месеца вече няма да са там.
Паметникът бавно, но сигурно си отива. Бавно, защото, той тръгна да си ходи (разпадайки се) още преди поне трийсетина години. И през това време никой не се опита да го спре. Ама не да му каже: „Стой бе, кво ще правиш тука“, както правят нелюбезните домакини, а наистина да го спре. Нито Министерството на културата, нито Съюза на художниците, нито правителството, нито Общината, нито онези 100 души будна общественост, която изчака (30 години) да дойде багера, но не намери начин да направи нищо преди това, когато все още не беше късно.

От паметника са останали само три бетонни многостена.
Вече няма и протести. Въпреки моралната подкрепа на Петър Волгин, ги няма и радикалните елементи, които подпалиха първия кран, но това не промени нищо (освен че възбуди радостно няколко души и възмути 100 пъти повече). По инерция споровете във Фейсбук продължават, но и те вече са атракция със затихваща функция.
Така ще е, докато не започнат новите спорове – за бъдещето на това място, вече тежко обременено от болните амбиции на Людмила Живкова. Това предстои. А сега – паметникът, дразнил поне две поколения софиянци, си отива и паркът на НДК става все по-приятно място.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение