Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

На Цензора с любов

Защо тъй упорито настояваш, че всеки майтап с властта означава автоматично оскърбление, наглост и цинизъм, лична обида и злостна провокация? Не може ли просто да си правим майтап?

Снимка: Емил Георгиев - На Цензора с любов

Снимка: Емил Георгиев

На музи мрачен страж, гонител мой свиреп,
желал бих днеска аз да поприказвам с теб.
Не бой се, не, от мисъл прелъстен лъжлива,
не ще похуля сана ти несправедливо.

Това са първите четири стиха от Пушкиновото „Послание до цензора“, в превод на Людмил Стоянов. Стихотворението е публикувано едва след смъртта на поета, разбира се, понеже вътре „санът“ на цензора е охулен съвсем справедливо. И виртуозно.

Позволявам си да ти го цитирам, пресветли г-н Цензор, не защото ти не го знаеш. Сто процента си го чел, ти си ценител и познавач. Изобщо, вий голям сте учен (това също знаеш откъде е).

Подозирам, че на теб самия всъщност всеки ден ти се четат шедьоври, занимава ти се с високо изкуство, но уви, не разполагаш с това време. Работата не чака. А и ти къща храниш. Трябва денонощно да следиш дали някой в публичното пространство няма да каже нещо забавно и остроумно, току-виж изтърсил и оригинална мисъл. А да не би пък да вземе да нарисува нещо смешно? Тогава какво правим?

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Когато хората спят, ти бдиш, Цензоре. Тежка е ръката ти и зорко е окото ти, акълът ти не го знам колко е, но важно е твоето дело. Ти не го правиш за себе си. За властта го правиш. Лакей ли си или те има?

Интересно е как в българските условия дори не мога да съм сигурен към кого точно се обръщам в момента – дали към служител на властта, който това работи и 24/7 следи какво няма да се хареса на работодателя му. Или пък се обръщам към самата власт, която без посредници, еднолично, посред мъчния български ден намира времето да спира и рисунки, не само обществени поръчки. Не съм сигурен и кой от двата варианта е по-смешен и нелеп. При първия – къртовския труд и усилието на лакея да се подмаже, старанието, което често изпреварва заповедта. При втория – параноята на властта, стигнала дотам да се тревожи и за рисунка, все едно си няма достатъчно друга работа. Не знам кое е точно, но знам, че често тези, дето се опитват да се харесат на властта, са по-опасни и от самата нея. Защото са много ентусиазирани и дейни.

Длъжен съм да ти го кажа с цялото си съчувствие, г-н Цензор – не го направи както трябва това с карикатурата на Чавдар Николов. Не трябваше така азиатски да подхождаш – delete и да се оправят. От Нова (уж нова, нова, а всичко постарому) цял ден се чудиха какво да кажат и накрая смотолевиха, че по средата на април (!) свършвало някакво тримесечие, та оттам (какво по-логично?) се изтрива цялото творчество на карикатуриста. Е, не е хубаво това, малко по-елегантно можеше.

Западният свят отдавна се изхитри и разбра каква е хватката с тази досадна свобода на словото. Просто е: властта оставя артиста да говори, пише и рисува каквото си иска. И после, понеже е властта, пак си прави каквото тя си иска. Това също е зле, не ще и дума (всяко положение на артиста е зле, освен ако не е придворен артист; но тогава пък старините му са едни тежки, депресивни) но поне знаеш, че няма да те уволнят за рисунка. Няма да те пратят на принудителна ваканция заради рисунка. И няма да те екзекутират заради рисунка. Това са азиатски патенти. В цялото им азиатско многообразие.

Защо обаче ти не си способен на западната елегантност? Защо не си крадеш кротко, пък да оставяш и хората да творят? Какво точно те притеснява, г-н Цензор? Защо тъгува Гилбърт Герб? Защо не можеш да спиш? #КОЙ се страхува от Чавдар Николов? Защо тъй упорито настояваш, че всеки майтап с властта означава автоматично оскърбление, наглост и цинизъм, лична обида и злостна провокация? Не може ли просто да си правим майтап? Не. Искаш да махнем карикатурите. Ясно. И скечовете. И статиите също. И статусите. Всички лоши изречения. И това сега да го махнем, да го изтрием един път завинаги. И това сега. И тов….
Стихотворението на Пушкин – и него ли да го изтрием?

От що се ти боиш? Повярвай, тоя, дето
осмива и закон, и нрави, и небето,
не би го стигнал ти със своето длето,
не ти е той познат, и знаем ний защо;

Какво още искаш да спреш? Не можеш да вземеш на босия цървулите. Не, грешка – малко се увлякох с патоса. Спокойно можеш да вземеш на босия и цървулите, и всичко друго, каквото няма. Без да ти мигне окото. Ти можеш. Ти си Алфа и Омега, начало и край. Ти си Уроборос (начетен си и знаеш какво е това, но да поясня за по-невинните от теб) – една известна змия, захапала опашката си. Свинската си опашка.

Искам да си спокоен и да не се страхуваш, защото като почнеш, караш и мен да се страхувам. Разбрахме те, няма да се шегуваме. Обещавам, че по темата със свалената карикатура няма да изтърся никаква просташка шега. От рода на това, че всяка тиква си има опашка. Никога не бих казал такова нещо. Или пък примерно, че освен Дявола, явно не е хубаво да дърпаш и Буда за опашката. И това не бих го казал.

Обещавам да спазвам известното на всички правило – че единствените позволени шеги за българския премиер са преведените шеги за Чък Норис. Само те не са обидни, защото са пичовски. При някои мъже левият тестис е по-голям. На бате Бойко всеки тестис му е по-голям от другия. Ето. Така по-добре ли е, Цензоре?

Аз съм загрижен за твоята работа и за да я вършиш по-успешно, ще ти дам накрая и няколко насоки. Към момента те ти убягват, затова моля те запомни ги:

1. В сатирата свинската опашка е като на гущера. Може да бъде откъсната, но ще порасне отново.

2. Нарисуваната свинска опашка живее по-дълго от един истински жираф. Нека поясня защо е така – Христо Стоичков отстреля грациозното животно в Африка и имаше скандал за три дни. Вече нищо не се чува. Тази свинска опашка обаче сега ще им излезе през там, откъдето анатомично си започва.

(Кратко отклонение по въпроса с Камата и жирафа – Ицо е най-големият и това е безспорно, ама така и не разбрах какъв е кефът да стреляш по беззащитни цели. Ако искаш адреналин и ти се прави нещо екстремно, качи се на ринга примерно. Много е освобождаващо и там целта не бяга като посегнеш, а също посяга. Пък ако толкова искаш пържоли, иди до магазина.)

3. Не можеш да спреш нещо да бъде смешно. Щото като го спреш, това те прави още по-смешен. Всеки, който сега чете това и му се ядосва, и се пени – е смешен на живо, в реално време. Така работи сатирата.

4. „Този клип не съществува“ е мантра, измислена за твое успокоение, Цензоре. Можеш да си я повтаряш, но това няма да я направи вярна. Хората имат интернет. Този клип сега съществува за още повече зрители. Така работи интернет.

5. Повтаряй си всеки ден, че хората имат интернет.

А ти, страхлив глупец, ти с нас какво направи?
Където трябва ум, ти само се втеляваш;
и без да ни разбираш, цапаш лист след лист,
ти черно-бялото наричаш по каприз;
сатирата – пасквил, поезия – разврат е,
гласа на правда – бунт, Кутейкин пък Марат е.


Всичко от Иван Ланджев

 

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах