Началото на най-богатия човек на света – работник във ферма и дървосекач

Нова биографична книга на Илон Мъск излиза на българския литературен пазар навреме за началото на коледния Панаир на книгата. „Илон Мъск: Рискувай всичко“ на Майкъл Влисмас прави своеобразен психологически профил на най-богатия човек на планетата и разбива някои от митовете около личността му.

Книгата вече може да бъде открита на щанда на издателство „Кръг“ на Панаира на книгата. Книжният форум започна днес в НДК и ще продължи до 10 декември. Дните му съвпадат с провеждането на Софийския международен литературен фестивал, в рамките на който читателите ще се срещнат с десетки любими български и чуждестранни автори.

Предприемач с безпогрешен нюх за иновации; милиардер с ексцентрични начинания, колкото възхвалявани, толкова и критикувани; дързък мечтател, който има за цел да колонизира Марс… Фигурата на Мъск несъмнено се приема противоречиво, но неговият магнетизъм не може да се отрече. Постиженията му в бизнеса са още по-впечатляващи, когато се поставят в контекста на детството му –  аутсайдер, роден в Южна Африка по време, когато страната е раздирана от бунтове, след време той става един от най-влиятелните хора на планетата.

В новата биография на създателя на „Тесла“ и „СпейсЕкс“, неговият сънародник Майкъл Влисмас търси отговор на въпроса как Мъск става най-дръзкият експеримент в култа към личността на съвременната култура. Влисмас провежда десетки интервюта със съученици, приятели и бивши служители в компаниите на Мъск, изчита и хиляди страници с информация в стремежа си да разгадае енигмата Мъск. Защото колкото и да е публичен образът му, колкото и явни да са бизнес делата на милиардера, една част от космополитната му личност остава невидима за обществото.

Мечтател и смелчага, Мъск демонстрира интелекта си още с първата си компания. В „Zip2“ той прави нещо съвсем просто – качва в интернет справочниците „Жълти страници“ и „Бели страници“, придружени с карти. Бизнес указателят е използван основно от вестникарската индустрия, като първият му клиент е „Ню Йорк Таймс“. По-късно той продава компанията за близо 300 милиона и от новак в Силициевата долина се превръща в един от основните играчи. Същата тази траектория на успеха следват и бъдещите му начинания. От „PayPal“, с която направи онлайн банкирането възможно, през космическите полети на „СпейсЕкс“, достъпни за цивилни граждани срещу билет, и промяната в автомобилната индустрия с „Тесла“.

Авторът не подминава и критиките към Мъск, многократно увеличили се след придобиването на „Туитър“ (Х) през 2022 г. Влисмас търси основанията в доводите на критиците и разкрива мотивите на милиардера зад едно или друго решение.

Книгата „Илон Мъск. Рискувай всичко“ излиза в превод на Светлана Комогорова – Комата, и с корица от Милена Вълнарова. Изданието ще е налично с отстъпка от 20% на 401-ви щанд на „Кръг“ по време на Панаира на книгата в НДК.

Представяме ви откъс от биографията, очертаващ турбулентното детство на Мъск в Южна Африка и първия му опит извън семейното гнездо.

Из „Канада зове“

Още преди да навърши осемнайсет години, Илон се из­правя пред едно много смело решение – да остави семейството си и да отлети сам за Канада. Човек се чуди какви ли са били разговорите, които е водил за това с баща си и майка си. Напускането на дома на седемнайсет е сложно решение за днешните деца, а в края на 80-те – да не гово­рим. Още повече, че той напуска Южна Африка против же­ланието на родителите си.

„Технологиите и иновациите идваха от Щатите. Там исках да бъда – казва Мъск пред популярния водещ Чарли Роуз в интервю през 2009 г. – Опитах се да убедя родите­лите си да се преместят, но не пожелаха. Те бяха разведе­ни. По-късно майка ми се върна в Канада, а след това дойде в САЩ. Така че на седемнайсет, три седмици, след като получих канадския си паспорт, аз бях в Канада.“

Илон планира да отседне при свой чичо в Монреал. Но при пристигането му го информират, че чичото е зами­нал за Минесота. Мъск описва ситуацията така: имал 2000 долара, раница с дрехи, куфар с книги, на седемнайсетгодишен и закъсал.

След като отсяда в младежки хостел и прекарва някол­ко дни в града, той се свързва с Марк Тюлън, братовчед на майка му, който живее във ферма в Саскачуан. Ферма­та е близо до Суифт Кърънт, на 170 км западно от Мус Джоу – област, тясно свързана със семейната история на рода Мъск. По странен начин Илон се е завърнал у дома. Може би е забелязал, че девизът на град Суифт Къ­рънт е:

„Там, където животът е смислен“.

Бабата на Мъск Уинифред е от Мус Джоу, а дядо му и прадядо му имат дълбоки корени в Саскачуан. И така, той си купува билет за автобуса и изминава над 3000 км от Монреал до Суифт Кърънт. Оттам има още 18 км до Уолдек и фермата за зърно на Тюлън. Ето как младежът се оказва авантюрист във великата традиция на дядо си Джошуа. И вече се превръща в „остров“. Момчето, което не се вписва в училище, винаги самò и саможиво, по-щаст­ливо да се намира в собствената си глава, отколкото сред хората, сега диша с пълна гръд свободата на широкия свят. По пътя той формира собствената си независима природа.

Мъск прекарва във фермата на Тюлън само около шест седмици, но през това време се проявява като повече от способен за тежкия земеделски труд. Помага в отглеж­дането на зеленчуците и изгребва с лопатата силозите за зърно. Както отбелязва приятелят му от детинство Дани Уорник, Илон не е спортист, но не пасва и на типич­ния калъп на зубрача. Изгребването на силозите е особено тежка и опасна работа. Когато силозът е почти празен, вътре трябва да влезе човек. Единствената светлина идва през малкия капак отгоре. Фермерите описват си­лозите като тъмни, прашни, шумни, горещи… и опасни. Съществува съвсем реалната опасност човекът вътре да пострада от измитащите машини или да бъде затрупан от зърнена лавина и да умре от задушаване.

Според доклад на университета в Пърдю всяка година повече от двайсет и четирима фермери попадат в клоп­ката на силозите в житния пояс на САЩ. Всъщност в затворени земеделски пространства се случват повече зло­полуки, отколкото в минната индустрия. И средно една от всеки пет злополуки в силозите за зърно засяга момче­та тийнейджъри. Днес е изобретен робот с цел да напра­ви процеса по-безопасен. Ако Мъск бе работил това дос­татъчно дълго, той несъмнено щеше да изобрети нещо подобно.

Братовчед му споделя, че Илон бързо внушавал впечат­лението, че не е обикновен тийнейджър:

„Той беше доста умно момче. Това го схванахме много бързо“.

Мъск от­празнува осемнайсетия си рожден ден във фермата и има снимка от деня – с чук в ръка, с каубойска шапка и каскет, нахлупен върху нея.

След като напуска ранчото, той работи като дървосе­кач и не се дърпа да използва моторна резачка.

Почти две десетилетия по-късно Илон Мъск – като ос­новател на SpaceX и докато трескаво се труди над стро­ежа на ракети – наема един умен млад ракетен инженер на име Томас Мюлер. Мюлер израства в градчето Сейнт Мерис, щата Айдахо, само на два и половина часа път от канадската граница. Като малък прекарва повечето си време в библиотеката в четене на научнофантастични книги. Той е хлапе, интересуващо се от ракети. Това са големи мечти за дете от малко градче, където опората на местната икономика е лесничейството. Но учителят по математика на Мюлер, Гари Хайнс, забелязва таланта му. И когато Мюлер му споделя, че иска да стане авиоме­ханик, Хайнс отвръща:

„Искаш да бъдеш онзи, който по­правя самолета, или онзи, който проектира самолета?“

Това вдъхновява Мюлер да учи за машинен инженер. Но за да плаща за обучението си, той се захваща с онова, с кое­то се занимават всички в града. С онова, което работи собственият му баща. С онова, което за кратко е професията и на бъдещия му шеф Илон Мъск – дървосекач.

Дали това е стремеж да установи собствените си гра­ници, или неговата версия на възмъжаването отвъд стра­ниците на книги като „Властелинът на пръстените“ или „Повелителят на мухите“ (които според Мъск все­ки трябва да прочете), но като че тежкият ръчен труд, с който се заема младият южноафриканец, му допада. И елементът на опасност в него – също.

Хваща се и да чисти котелното помещение на дъско­резница само заради доброто заплащане – 18 долара на час. По традиция ръчният труд е добре платен, защото е опасен. Подобно на опита му в силозите, Илон влиза в котела и изхвърля с лопата горещата утайка. Работата може да се върши само до половин час за едно влизане заради висока­та горещина.

След като прекарва известно време в скитане из Кана­да и работа тук-там, също като дядо си, Мъск решава, че е време да се залови с образованието си.

Той се записва в университета „Куийнс“ в Кингстън, щата Онтарио, и изкарва там първата и втората година от следването си, от 1989 до 1991-а. След месеци изнурителен ръчен труд явно се наслаждава на новооткритата си свобода като студент. „В „Куийнс“ си прекарах стра­хотно. Беше забавно и интересно. Бих ги нарекъл „форми­ращи години“, казва той в едно интервю за университет­ското издание „Куийнс Алумни Ривю“ от 2013 г.

Живее във „Виктория Хол“ – най-голямото от седем­найсетте общежития на университета, кръстено на кралица Виктория. Архитектурата на сградата напомня на голяма буква Х – това може би засява семенце в ума на бъдещия основател на компанията за космически изслед­вания SpaceX.

Мъск се наслаждава на всеки аспект от студентските си години и това оформя начина му на живот и работа, който ще се превърне в негова философия на успеха.

„През първите две години в университета човек научава страш­но много неща. Моят конкретен урок, предаден ми и от факултета, и от студентите, беше как да работим в съ­трудничество с умни хора и да се възползваме от Сокра­товия метод, за да постигаме общност на целите“, обяс­нява той.

Сократовият метод, кръстен на гръцкия философ Сократ, включва постоянен диалог между преподавател и студент, в който професорът задава гама от сондиращи въпроси, за да ангажира повече от своите ученици с критично мислене и оформяне на собствени възгледи, а не просто да им излива определено количество информация.

По-късно Мъск слива тази философия с научния метод, за да разработи своя собствена система за задаване на въпроси и решаване на проблеми. В най-простата си форма Сократовият метод се състои в разпитването на друг чо­век, докато научният метод означава задаване на въпроси за природата. Така фокусът на Сократовия метод е пове­че междуличностен, насочен навътре, докато научният се фокусира външно върху света около нас. Според Мъск, ако човек иска да осъществи проект като изпращането на хора на друга планета, за да мобилизира ефективно необ­ходимите човешки ресурси, са му нужни и двата метода, както и способността да разрешава научни казуси за насе­ляването на нов свят, напълно чужд на Земята.

Сократовият метод проличава и в убеждението на Мъск, че когато се стремиш към нещо важно за теб, тряб­ва „да издирваш негативна обратна връзка, защото, дока­то напредваш в света, става все по-трудно и по-трудно да получиш такава“.

И той използва това най-ефективно при създаването на SpaceX. Пред „Куийнс Алумни Ривю“ разказва:

„Щеше да е много трудно, ако просто започнех да им досаждам по телефона (на учени и на ракетни инженери) и да им раз­правям, че искам да основа ракетна компания. Вместо това казвах на хората, които исках да наема и които ра­ботеха в Northrop Grumman, Boeing и други големи авиоком­пании: „Нещо против да ми помогнете в едно проучване за възможностите да се постигне значителен напредък в ракетните технологии? Ще ви отнеме вечерите и някол­ко уикенда“. Обещавах да им платя прилична сума за помо­щта и затова те се ентусиазираха. Проведохме поредица от срещи. Хората, които привлякох, вложиха много мисъл и стигнаха до извода, че да, би било възможно да построим по-добри ракети от предишните. Аз по същество ги водех към извод, до който те сами достигнаха. Това беше един вид Сократов диалог на технологично ниво. Същността на Сократовия диалог е, че хората се навиват, като убеж­дават себе си. Те са много по-склонни да променят мнение­то си, ако вие не им го налагате“.

Интересното решение на Мъск да постъпи в „Куийнс“ е продиктувано и от едно далеч по-просто желание, пока­зателно по отношение на детството му. Изправен пред избора да учи в „Куийнс“ или в университета във Ватер­ло, също в Онтарио, той е привлечен не от по-добрата академична програма или изследователска апаратура, а от първичните си желания:

„Щях да уча физика и инже­нерство във Ватерло, но после посетих кампуса… Обаче – това може да не го отпечатвате – там като че нямаше никакви момичета! И така, отидох в „Куийнс“ и там има­ше момичета. Не исках да си прекарвам студентството с тайфа пичове“, казва той.

Колкото и безобидно да изглежда това на пръв поглед, то действително показва желанието на Мъск да наме­ри любовта. Той е мъж, за когото навярно е по-лесно да строи ракети и да мечтае да отведе хора на Марс, откол­кото да намери любов на Земята.

„Банално е, но отговорът е любовта“, споделя той в подкаста на Джо Роган, ко­гато говори за вярата си в човечеството и добротата – неща, които си струва да защитаваш.

Възхваляван като този, който превръща научната фантастика в реалност, Мъск е обсебен от идеята какво значи да си човек. Той от­край време казва, че желанието му не е да избяга от Земя­та, а по-скоро да я запази:

„Хората си мислят, че Марс е някакъв авариен люк за богаташи. Изобщо не е така“.

И по-конкретно, да съхрани онова единствено нещо, което вярва, че е уникално в цялата Вселена – човешкото съзна­ние.

Любовта прониква и в бизнес мотивите му.

„Колко неща, които обичате и които наистина ви носят радост, можете да купите? Това е такава рядкост. Такава ряд­кост! Иска ми се да имаше повече неща от този вид. Точ­но това се опитваме да правим – да изработваме неща, които някой обича“, казва той за Tesla и за целта на про­изводството на електрически автомобили.

„Кой е онзи набор от неща, с които можем да направим бъдещето по-добро? Трябва да има причини, които те ка­рат да се будиш сутрин с желание. Будиш се и очакваш с не­търпение деня… Очакваш с нетърпение бъдещето.“

Това е другата рамка, в която Мъск разработва своите идеи и постоянния си устрем към новаторство. Това е процес, в който изненадващо липсва капиталистическо желание от страна на най-богатия човек на планетата.

И обратно на своя баща, подтиквал го към съвършен­ство за сметка на любовта, Мъск казва, че един от голе­мите му мотивиращи фактори е „да правя нещо полезно за другите – ето какво обичам“. Независимо дали това е любов към идеите, новаторството, усъвършенстване­то на света, или любов към човечеството.

Този отговор – любовта – той търси от дете и признава, че е израснал с мисълта да не бъде сам. Това е отговор, който влага във всяка връзка и в трите си брака. Пред „Ролинг Стоун“ заявява:

„Ако не съм влюбен, ако нямам постоян­на спътница, не мога да съм щастлив“.

В интервю за „Бизнес Инсайдър“ през март 2018 г. Ерол разкрива:

„Онова, което тласка Илон напред, е, че се опитва да намери подходящото момиче, а това е много труд­но, може би най-трудното нещо на земята – за вас, за мен, за всички“.

И така, в решението на Мъск да избере университета „Куийнс“ има скрит мотив. И това се отплаща. Точ­но тук той среща първата си съпруга Жюстин Уилсън – осемнайсетгодишна студентка, която специализира ан­глийска литература и по-късно става авторка на фентъ­зи романи.

Ако отговорът за Мъск действително е любовта, Жюстин поставя пред неловкия тийнейджър първия сериозен въпрос – как да я покани да излязат на среща.