Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Надеждата – проклятието на площада

Преди 26 години сълзите ви бяха от радост. Че сте свободни, че не сте сами, че няма вече ченгета. Че светът ви принадлежи

Помните ли този плакат? Певците се снимаха за спомен с мечтите си на стълбите на „Александър Невски“. Днес много от тях са покойници - отишли си с мисълта, че всички усилия са били напразни. - Надеждата – проклятието на площада

Помните ли този плакат? Певците се снимаха за спомен с мечтите си на стълбите на „Александър Невски“. Днес много от тях са покойници - отишли си с мисълта, че всички усилия са били напразни.

Нищо не ми обещавай за утре…,
днес вече ценя всяка минута…
Утре започва от днес…

Забранете тази песен на „Диана експрес“! Забранете „Времето е наше“, „Последен валс“ и всички онези химни, с които посрещнахте демокрацията! Тогава бяхте млади, усмихнати, дънково сини, пълни с надежда. Летяхте. Бяхте всеки ден на площада и сълзите ви бяха от радост. Че сте свободни, че не сте сами, че няма вече ченгета. Че светът ви принадлежи. 

И аз бях там – на шестнайсет, с родителите ми, с по-малкия ми брат. С флаговете в синьо, с искрите в очите.
Днес не стъпвам на площада. Не слушам химните на свободата – звучат ми като траурни маршове. Не че ги въртят нон стоп по радиото, но чуя ли ги – пред очите ми изплуват разочаровани мъртъвци. Хора, които умряха много преди физическата си смърт, защото видяха надеждата си погребана.

Тя, Надеждата, е най-голямото проклятие на площада. Знаят го всички тези усмихнати лица от плаката – някои от тях са в отвъдното, други са болни. А онези, които са извън тези две групи, знаят какво е да събираш пари за погребение на колега… С когото навремето заедно си възпявал Надеждата. „Независимост“ не е точното име за този площад. Повече му приляга „Площад на разбитите надежди“.

Тя, Надеждата, поразява максимум единици за минимум време, замъглява съзнанието като наркотик, а когато си отиде… Знаете какво става.

Аз съм в абстинентна криза за надежда. Като мен има още много – преброихме се на последните избори. Не ни псувайте. И нас ни боли, че колелото пак се е завъртяло в посока сливане на партията и държавата. И ченгетата пак са най-многобройни на глава от населението, и заедно с ъндърграунда – явно най-влиятелната.

Отдавна не сме на шестнайсет. Наивността ни се изгуби не по купони, а от купон на купон, от опашки за тоалетна хартия и кисело мляко, от протест на протест. От студентски шествия, от Жан Виденовата зима, от последвалите сделки, от политически игри, от надцакване, от добра и лоша олигархия, от бунтове на жълтите павета и още сделки…, сделки. От разочарования и неспазени обещания. От самопозапалвания. От безразличие, от фалшификации. От Е-тата и ментетата в храните, лекарствата, учебниците, политиката. От емигрантството в собствената ни страна.

Днес вече ценя всяка минута и нямам време за надежди. Да му мислят шестнайсетгодишните, а ние ще се молим за тях с надеждата, че утре започва от днес.

Документи Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на 20-ти век 2 март – 4 юни 2023

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg