Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Надлъгване за пари в БГ киното. По света? Не мисля…

Тодор Трагмар е български режисьор и сценарист, който живее и работи в Лондон.  - Надлъгване за пари в БГ киното. По света? Не мисля…

Тодор Трагмар е български режисьор и сценарист, който живее и работи в Лондон.

Преди няколко дни, докато си говорехме на чаша сухо в Сохо с един сценарист на име Пол (предпочитам да запазя анонимността му), англичанинът най-неочаквано ме попита за какво да пише. Беше изпаднал в творческа безидейност. Многократно, обсъждайки (както в онзи ден) различни филми, се раждаха нови идеи, които започваха от едното нищо и след време се превръщаха в завършени сценарии, готови за снимки.

Но тогава нещата бяха по-различни. Сега Пол не беше същият усмихнат и жизнерадостен, тридесет и няколко годишен младеж, нещо го гризеше отвътре. Отхвърлените сценарии го бяха променили, той беше позагубил  своята увереност като писател. Въпросът му ни отклони от любимата ни тема за скандинавската криминална драма, която ни занимаваше в онзи момент. Друг път ще обсъждаме как скандинавците правят филми, които се харесват навсякъде по света.

Пол е талантлив сценарист, който има зад гърба си няколко реализирани сценарии за късометражни филми, но все още не е успял да продаде нито един сценарий за пълнометражен филм. Причините са, както той ми обясни, че продуцентите и режисьорите не смятат, че текстовете му ще се превърнат в гледаеми филми. Времето, когато се даваха пари за хубави проекти, без да се пресмята какви печалби ще донесе един филм след прожекциите, отдавна е останало в романтичния период на киното (изключвам диктатурите, които наливат пари във филми без перспектива). Холивуд се управлява от счеводителите, а това постепенно се прехвърля насвякъде по света, където има киноиндустрия с претенции.

Без да имам самочувствието на последна инстанция в киното, а по-скоро на човек, който пише, режисира и продуцира, който гледа много и чете, споделих мнението си с него, защото той очакваше помощ. Пол е скептик. Подобно на мен, той захвърля сценария си за седмица или две, после го препрочита отново и си задава толкова много неудобни въпроси, че дори проститутка с 40-годишен опит би се изчервила, ако й се наложи да отговори на всичко.

Но аз винаги съм харесвал скептичния сценарист (пред арогантния), този, който е недоволен от постигнатото (пред самодоволния).

Пол чакаше някаква помощ от мен, затова му отговорих това, което винаги съм отговарял на подобен въпрос. Да пише за онова, което харесва да гледа. Ако харесва криминална драма – да пише криминална драма, ако харесва екшън – да пише екшън, и тогава да търси онази тънка линия между комерсиално и артистично. Защото добрият сценарий – това е една истинска история (въпреки че е измислена). Защото, ако той не вярва в онова, което пише, няма как някой друг да повярва на историята му.

Няма как да накара зрителите да се тълпят за билети пред касите, а след това филмът да остане в съзнанието им за цял живот. Един добър филм е достатъчно да го гледаш само веднъж и историята му ще заживее в теб за цял живот. “Взимай парите и бягай” е не само една от най-добрите комедии на Уди Алън, но и човешка драма, която те докосва, гледайки как Върджил Старкуел иска да постигне нещо в живота и открива своето признание (и слава) в обирането на банки (а не в музиката).

Докато се прибирах към къщи, в главата ми нахлуха мисли за българското кино след 1989 г…. Може ли онова, за което говорихме с Пол, да бъде полезно в българската реалност? Съмнявам се. Защото в българското кино факторът гледаемост (продаваемост) не се взима под внимание. Националният филмов център дотолкова е мутирал, че за него няма лечение. Докато по световните екрани вървят успешни филми с бюджети, подобни на българските – Wild Bill, 2011 (£700 000), A Somewhat Gentle Man, 2012 (£1 576 517), The Hunt, 2012 (£2 163 126), Тhe Кeeper of Lost Causes, 2013 (£4 001 538), продукции, които въпреки ниските бюджети (за западните стандарти), изпълват с гордост англичани, норвежци, шведи и датчани, то българските кинотворци се надлъгват с комисии от самодоволни приятели, в които битката изглежда предопределена.

Чудя се какво ли би написал Пол, ако трябваше да предлага сценарий в България… Не, симпатичен ми е, не бих го вкарал в подобен сюжет.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС