Златната кокошка Асен Блатечки и злият й стопанин

Морално ли е да спазваш винаги буквата на закона, се пита директорът на Бургаския театър Борислав Чакринов, попаднал в абсурда да пусне обществена поръчка за участието на един актьор в спектаклите на театъра. Оказва се, че хонорарите на Асен Блатечки са твърде високи за одиторите на Министерството на културата, затова са дали предписание театърът да ангажира актьора по реда, описан в Закона за обществените поръчки – с търг, гласи информация на „Дарик“.

Дотук проблеми с играта и заплащането на Блатечки няма – до одита, направен в началото на 2016 г. в Бургаския театър. Служителка на Държавен финансов одит е поискала от Чакринов да пусне обществена поръчка за ролите на актьора – като за ремонт на театъра или като за наемане на камион, защото след като са били събрани всичките му хонорари, изиграни за една година в Бургас, сумата е надвишила 20 хил. лв.

„Понеже това е еднотипна дейност (бел. ред. – актьорската игра), на един и същи човек плащаш, значи този човек трябва да му направиш обществена поръчка“, заявила одиторката на Борислав Чакринов. Той отвърнал:

„Как да обявя обществена поръчка за ролята на Асен Блатечки?! Кой да я спечели?!“

Асен Блатечки е сред най-играещите актьори на българската сцена. Той има представление почти всяка вечер. По думите на Чакринов, актьорът излиза пред публиката в Бургас между 80 и 100 пъти годишно.

В театралната гилдия се говори, че хонорарите на Блатечки са съпоставими само с тези на Камен Донев, Мариус Куркински и „Трите мечки“ Бахаров, Вергов и Карамазов. Според Чакринов обаче това са градски легенди – хонорарът на Блатечки бил под 1000 лв. месечно. Актьорът очевидно заслужава всяка стотинка, вложена в него, защото и салонът, и касата на театъра са винаги пълни. Затова колкото и да са високи, всеки директор би покрил хонорарите на Блатечки – няма случай театър да е на загуба с неговото име в афиша.

Асен Блатечки обаче не е просто актьор на свободна практика – за ангажиментите му се грижи Театрална къща „Вива Арте“, управлявана от Татяна Иванова и Александър Александров. Тъкмо с тях сключва договор Чакринов като директор на държавния Бургаски театър, за да има Блатечки на своята сцена. И тук се намесват одиторите на Министерството на културата, които започват да смятат. Подхождат към управлението на театъра като чиновници – четейки документи, в които откриват хонорарите към „Вива Арте“. Заключенията, които правят, вероятно са издържани по буквата на Закона. Отношението не е към актьор, а към частна фирма. Затова предписанието е търг.

Финансовите специалисти формално са прави – ако онова, което правят Асен Блатечки, Камен Донев, Мариус Куркински и останалите, е 100% комерс, шоубизнес. Но театърът (и в частност Блатечки) не произвежда ли нематериални блага? Въпрос на гледна точка, биха казали някои театрални критици… Изкуството не подлежи на обективна оценка, приложима към един производствен процес. Във фабриката всеки е заменим, тя ще продължи да бълва колбаси при смяната на основния доставчик на месо. Какво се случва обаче, когато „месото“ е самият доставчик?

Впрочем, не беше ли тъкмо печалбата основната „философия“ на Методиката за финансиране на сценичните изкуства, популярна повече като Реформата на Вежди Рашидов? Министърът твърдеше, че целта му е актьорите да взимат по-високи хонорари. Абсурдно, парите им сега се оказаха твърде високи.

Отговорът на Министерство на културата