Нагоре по стълбата, която води надолу

Писателят Григорий Чхартишвили, известен с псевдонима си Борис Акунин, смята победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ за резултат от инфантилизацията на масовото съзнание. Предлагаме ви неговия текст, публикуван в платформата Лига.нет.

Мисля, че през последните години наблюдаваме простиращ се по цял свят процес, който може да бъде наречен „Битка на съзнателното с подсъзнателното“. Или „Битката на възрастното с инфантилното“.

Съзнателното, възрастното ни казва: трябва да мислим за утрешния ден; трябва да се развиваме; трябва да бъдем отговорни; трябва да се учим да разбираме и приемаме другото, различно от нашето; трябва да строим общ свят, а не да се окопаваме в националните си дупки – и други правилни, скучни истини за възрастни.

Подсъзнателното ни нашепва неща, макар и неправилни, но инстинктивно разбираеми за всички: всяка коза за свой крак; моето не си го давам; по-силният винаги е прав; тук чужденци нямат място; ти умри днес, а аз утре.

Тук рационалното се сражава с емоционалното, повърхностно-цивилизационното – с природно-дълбинното, културният слой – с кореновата система.

Доколкото публичното говорене е в средствата за масова информация и в интернет, тон задават основно хората от „Партията на съзнателното“ и у нас възниква лъжливата представа, че светът е общо взето разумен и възрастен. А това не е така. Оттук и шокът след Кримнаш, Брекзит и американските избори и последвалите „Русия, ти оглупя!“, „Великобритания, ти оглупя!“, „Америка, ти оглупя!“.

Никой не е оглупял. Просто никой никога не е бил особено умен.

Повечето хора не живеят с ум, а с инстинкти и чувства. При това прости.

Очевидно, след като в развитието си човечеството не може да се изкачи до следващия етап на еволюцията, то постоянно се опитва да се плъзне към предишното или дори по-долу. Ето откъде идва битката.

Сега Съзнателното навсякъде губи от Подсъзнателното. Степента на отката зависи от нивото на развитие на дадено общество. В Русия откатът е тежък – до авторитаризъм и полицейска държава. В Турция е още по-тежък – до диктатура и масови репресии. В Унгария или Полша е умерен – до безалтернативността на една партия.

Но Подсъзнателното успешно атакува и в страните със стара демокрация. Дори във Великобритания, където „моето си е мое“ гласува за Брекзит, възрастното малцинство сега се чеше по главата и не знае как да се измъкне от този капан. Общо взето същото се наблюдава сега в цяла Западна Европа.

Нека да видим какво ще се случи с френските избори –  победа на Националния фронт след успеха на Тръмп вече не изглежда като фантастика.

Да видим и дали ЕС ще се разпадне.

Но най-важното, разбира се, се случи в Съединените щати. Свят, чийто политически център ще бъде управляван от Тръмп, създава някаква съвсем различна реалност с неясни параметри. И, разбира се, с вече значително повишени рискове от междудържавни конфронтации, включително и между САЩ и Русия. Тръмп несъмнено ще има и сериозни вътрешни проблеми. И ще бъде силно изкушен – също както Путин – „да обедини нацията“ срещу някоя външна заплаха, да понадуе мускули, да демонстрира мачизъм. Двама мачовци, опрели чело в чело – това е лош вариант.

Вероятно от историческа гледна точка този глобален процес е естествен и дори неизбежен. Тридесет години светът се движи бързо напред и чувствайки, че изостава, Подсъзнателното иска да забави Съзнателното.

Но не всичко естествено и неизбежно е повод за радост.