Кан втрещи международната общност с избора на журито да връчи „Златна палма“ на един от най-странните филми в историята на фестивала. Наградата отиде при „Титан“ на Джули Дюкурно, най-голямата изненада на кинофорума от 2002 г., когато статуетката бе за „Танцьорка в мрака“ на Ларс фон Триер, изтъкват филмовите специалисти. Вечерта на 17 юли бе историческа и по друга причина – френската режисьорка е едва втората жена със „Златна палма“ от началото на фестивала, нареждайки се веднага след Джейн Кемпиън.
Критиците се колебаят как да опишат „Титан“ – боди хорър (жанр, в който основен акцент са трансформциите на човешкото тяло), наситен с насилие и секс; „най-извратения филм, който някога сте гледали“; „стоманен ботуш, прекаран през оригами цветето на мъдростта“ и още много цветни определения.
В главната роля е актрисата дебютантка Агате Русел, която дава всичко от себе си – а това е адски много, отбелязва Питър Брадшоу, критик на „Гардиън“, който не крие, че това не е любимият му филм от програмата на фестивала. Тя е в ролята на Алексия, млада жена с имплантирана титаниева част в черепа ѝ, резултат от тежка катастрофа в детството ѝ, причинена от безполезния ѝ баща. Препитава се като танцьорка на автомобилни шоута и с прическата си подчертава титаниевото подсилване на черепа си. Когато един неин почитател отива твърде далеч, Алексия се отдава на серия от кървави убийства, от които почти нищо не е спестено на екрана.
В опит да избяга от полицията, тя се предрешава като момче и се представя за отдавна изгубения син на пожарникаря Венсан (в ролята е ветеранът на френското кино Венсан Линдон). Ситуацията ѝ се усложнява след вероятно най-шокиращата сцена в целия филм: агресивна сексуална сцена между главната героиня и винтидж кадилак, която я оставя бременна с антро-автомобилен ембрион.
Възможно е „Титан“ да остане в историята като култова класика, отбелязва Брадшоу. Но признава, че открива нещо „глупаво и безсмислено във филма, макар и да е очевидно, че това е творба на изключително талантлив режисьор, изчислила последиците с майсторска прецизност“.
„Това е началото на една велика кариера“, обобщава той.
Всъщност режисьорката вече е позната със смелите теми, с които се захваща – предишният ѝ филм, хорърът „Суров“ изследва въпросите на пола, властта и сексуалността през призмата на канибализма.
В първата половина на „Титан“ е много трудно за зрителя да прецени дали гледа „най-извратения филм за идеята на придобитото семейство или най-очарователния филм за серийна убийца, която прави секс с кола, представя се за порасналото местно момченце, изчезнало преди години и се премества да живее с все още травмирания от загубата баща“, пише Дейвид Ерлих в „Индиуайър“.
„Във втората половина става ясно, че е и двете – някак филмът не може да бъде едното без другото – пише той. – Магията на „Титан“ се дължи на грацията, в която Дюкурно прекарва нишките на филма между лудостта и разума, шока и приемането на другия, дросела и съединителя.“
Според Ана Смит от „Дедлайн“ основните теми в „Титан“ са женствеността и плодовитостта, два символа, които се засягат предимно чрез визуалния аспект.
„Има много за разкодиране по отношение на раждането, майчинството, независимостта, сексуалните предпочитания, несъзнателното пристрастие. „Титан“ не е толкова откровено феминистки като „Суров“, в центъра на сюжета е персонаж, с който публиката трудно би се идентифицирала и дори трудно би харесала. „Титан“ е амбициозен, не е съвсем от ранга на „Суров“, но и никога не оставя зрителя да скучае“, обобщава тя в ревюто си.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение