Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Нахрани гладуващите писатели

История за бащата, създал „Шекспир и Ко“, най-хубавата книжарница на света. И за дъщерята

Силвия Уитман, спасителката на книжарница „Шекспир и Ко“. - Нахрани гладуващите писатели

Силвия Уитман, спасителката на книжарница „Шекспир и Ко“.

(Продължение на текста „Семената на „Шекспир и Ко“, най-хубавата книжарница на света“. Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА.)

На стените на малката книжарничка, които гледат към „Нотр Дам“ са сложени четири табели с ръкописен манифест:

„Вместо да бъда истински продавач на книги, аз приличам повече на фрустриран автор на романи. Тази книжарница има повече стаи, отколкото са главите в роман. И е чиста истина, че за мен Толстой и Достоевски са много по-истински, отколкото съседите ми. През 1600 г. тази сграда е била манастир, наречен La Maison du Mustier. В Средновековието всеки манастир е имал монах-лампиер, чийто дълг е бил да пали лампите при падането на нощта. Аз го правих 50 години. Сега е ред на моята дъщеря…“

s4-a

Спасителката на „Шекспир и Ко“ е на 34 години, прилича на много млада (и без филъри) версия на Наоми Уотс и носи легендарното име на първообраза на книжарската сага – Силвия.

Историята на баща и дъщеря е толкова логична в причудливостта си (и романтична), че единственото, което не разбирам, е как още не са направили филм за тях (и Ема Стоун да изиграе Силвия Уитман, а Наоми да се превъплъти в майка й).

Основателят на „Шекспир и Ко“ Джордж Уитман.

Основателят на „Шекспир и Ко“ Джордж Уитман

На 67 г. Джордж Уитман се среща с английска художничка, в която се влюбва и прави майка на единственото си дете. Силвия расте из своеобразната комунистическа утопия на баща си, маскирана като бизнес, като сутрин се разхожда из лудия магазин, в който хората се будят на пода. Понякога писателските неохипита я бейбиситват. Това трае към 7 години, когато майка й се развежда с Уитман, отвежда я в Лондон и дъщерята губи връзка с ексцентричния си баща.

Баща и дъщеря Уитман

Баща и дъщеря Уитман

Завръщането започва, когато Силвия е на 18, а той към 90, и е немного успешно. След няколко години опитват пак. И тъкмо когато всички се тревожат какво ще стане с тази историческа дупка, дъщерята, която уж идва за едно лято, остава за следващите 11-12 години. Баща й й отстъпва доброволно кормилото, независимо от различията им. Силвия вкарва телефон, компютър, кредитни карти и поръчки онлайн в книжния динозавър. Това, както и да е – ами е разместила някои секции, за които стават скандали, обаче той винаги се оказва прав.

Каквито и да са драмите, Уитман се оставя последните години в ръцете на русия си ангел, а тя се справя повече от добре. Ако искате още захаросана романтика, сегашния й партньор (преподавател в Сорбоната, вече по съвместителство и книжар) я вижда през витрината на магазина и почва да го посещава, докато не се уреди с любовен хепи енд.

Силвия Уитман

Русият ангел на „Шекспир и Ко“

Силвия леко регламентира традициите и вкарва някакъв рационален мениджмънт в „предприятието“, но запазва института на „семената“ и се опитва мястото да е любим книжен дом за нова генерация писатели. Прави фестивали, ежеседмични книжни четения. Преди две седмици съм изпуснала Зади Смит, наскоро е минала и Сири Хувстед, измежду толкова много други, които не знам… Доколкото разбирам, тя ще се опита да направи „Шекспир и Ко“ и издателство.

Shakespeare_Company-a

На втория етаж в книжарничката има едно табло (наричат го Огледалото на любовта), където посетителите и туристите закачат бележки, писани на ръка. Ако искат. Има стотици. Между тях две ме впечатлиха. Хана и Наталия, кой знае откъде, са написали: „Пътуването, приятелството и много палачинки лекуват всички болести, разбити сърца и лошо настроение“.

А Сара: „Мечтай. Желай. Обичай. Чети“.

s12-a

Всичко това има своята традиция. Старият Уитман е слагал любими надписи навсякъде из магазина. Те са там и до днес. Примерно: „Нахрани гладуващите писатели“. Друг: „Не бъди негостоприемен към непознати. Може да са маскирани ангели“.

Та сега в магазина има и пощенска кутия за писма в бутилка. Всъщност, послания има, но не пътуват в бутилка. Ако пуснете своето, слагали ги между страниците на книгите, които се поръчват онлайн и пътуват с пратки навсякъде по света…

Другата седмица мисля да мина оттам пак. И да съм подготвена. С хартия, химикалка. И послание.


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Още текстове на Виолета Станичич можете да прочетете ТУК.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах