2016: годината, в която музиката умря

За най-мрачна година в историята на съвременната музика досега се смяташе 1959-а. Вместо на сцената, Елвис е по средата на военната си служба (и най-важната част на кариерата му вече е зад него). Същото се отнася и за Литъл Ричард, заменил рокендрола с религията. Вместо класики като Tutti Frutti и Good Golly, Miss Molly, той пее релиозни псалми от църковен амвон. Джери Лий Луис – оригиналното лошо момче на рокендрола, се оказва по-лош, отколкото може да понесе публиката – медиите са разкрили, че е оженил тайно за 13-годишно момиче, което освен всичко му е и братовчедка – радиостанциите прекратяват излъчването на музиката му, поканите за концерти секват. А на 3 февруари 1959-а в самолетна катастрофа загиват Бъди Холи, Ричи Валънс и Биг Бопър. Много хора тогава смятат, че това е краят на рокендрола – това е „Денят, в който музиката умря“, както пее Дон Маклийн в American Pie. 

1959-а е наистина мрачна година, но в сравнение с нея 2016-а е направо черна.

Дейвид Боуи (69) си отиде първи – на 10 януари, два дни сред като издаде великолепен нов албум, си тръгна от Земята. „Кльощавият бял херцог“ бе работил почти до края на живота си над последния си студиен албум Blackstar и мюзикъла Lazarus – успявайки да запази в тайна болестта, която през това време го е убивала. Blackstar се нареди не само сред най-добрите албуми на годината, отбелязан и с 5 номинации за „Грами“, но е и един от най-добрите в цялата му кариера.

Само 9 дни по-късно разбрахме, че е починал Глен Фрей (67), китарист, вокалист, автор на песни и сред основателите на една от най-великите групи в рока – „Ийгълс“. На 28 януари инфаркт покоси Пол Кантнър (74) – основател и главна творческа сила в „Джеферсън Еърплейн“ – групата, която с психеделичния си саунд до голяма степен оформи звученето на хипи ерата от 60-те години.

Четвърти февруари разтърси меломаните с вестта за смъртта на Морис Уайт (74). Неговата група „Ърт, Уинд енд Файър“ се прочу със съвършената смес от традиционен поп и фънк, с което се нареди сред успешните музикални колективи на своето време и след първите афроамерикански групи, завоювали широката бяла публика.

Кийт Емерсън (71) – вероятно най-голямата рокзвезда на клавишните инструменти, виртуозът зад прогресив титаните „Емерсън, Лейк & Палмър“, събрали в изпълненията си рока с класиката, избра да сложи сам край на живота си в дома си на 11 март в Лос Анджелис. На 6 април дойде ред на Мърл Хагард (79) – певец, китарист, цигулар, автор на песни и легенда на кънтри музиката, герой на работническата класа с 38 първи места в американските кънтри класации между 1960-а и 1980 г.

Принс (57), Символът и дори Артистът, както музикантът реши да се нарича в някои етапи от кариерата си, бе открит мъртъв в имението си „Пейсли парк“ на 21 април. Ексцентричността му бе втора природа, а талантът – първа. Ще остане в историята с изключителната си работоспособност и като един от най-влиятелните, продуктивни и успешни артисти на 80-те. Освен композитор, певец и мултиинструменталист, Принс бе и изключителен китарист.

https://youtu.be/Mt2zpZCWOXM

Също както и Боуи, но на по-почтена възраст Ленард Коен (82) запази творческите си сили независимо от възрастта и здравословното си състояние. В последните си години поетът, автор и певец създаде някои от най-добрите си албуми. Той почина на 7 ноември, съвсем скоро след като на пазара излезе последният му албум You Want It Darker и след като се пошегува в интервю, че смята да живее вечно.

Месец по-късно, на 7 декември, Грег Лейк (69) – баситът, китарист и вокал на „Емерсън, Лейк & Палмър“, се събра с колегата си Кийт Емерсън. Основателят и на още една голяма прогресив група – „Кинг Кримсън“, водеше дългогодишна битка с рака. Рик Парфит (68), певец, автор на песни и китарист, бе истински образец на рокзвезда, сменил 3 жени и десет поршета, но изкарал 50 години в една и съща група – „Стейтъс Куо“. Той почина на 24 декември, а обявената причина е „инфекция след контузия на рамото“.

Последната жертва в тази ужасна година (пет дни преди края й) е Джордж Майкъл (53). Коментарите на шокирани и натъжени звезди от света на попмузиката продължават да заливат интернет, но най-силните думи написа актьорът Джордж Такеи:

„Почивай с другите блестящи звезди, Джордж Майкъл! Ти намери своята Свобода (Freedom), своята Вяра (Faith). Това беше твоята Последна Коледа (Last Christmas), ще ни липсваш“.

След толкова много раздели, един от най-популярните призиви в музикалния свят тези дни, споделен и от Мадона, е: „2016-а, отивай си най-сетне!“. За съжаление няма никаква гаранция, че 2017-а ще бъде по-милостива към великите музиканти. Независимо дали го съзнаваме, саундтракът на живота в западната част на света е написан през 60-те години или от музиканти, вдъхновени от това време. С изключение на неколцина гении, отишли си само на 28, звездите, изгрели в онези години, вече навлизат в осмото си десетилетие – и е цяло щастие, че още са активни.

Трудно е да се повярва, че това ще продължи много дълго. Но пък кой ли през 60-те е вярвал, че 50 години по-късно, вече сдобили се с правнучета, музиканти като членовете на „Ролинг Стоунс“, Пол Маккартни, Роджър Уотърс, „Ху“ и Нийл Йънг ще продължават да са най-горещата концертна атракция в света?