Най-черната сграда в света е като прозорец, изрязан в космоса (снимки)

Повечето хора асоциират Зимните олимпийски игри с белия цвят на снега и зимните спортове, но не и архитекта Асиф Кан. Започващата на 9 февруари в Пьонгчанг, Южна Корея, бяла Олимпиада може да се гордее с павилион, изработен от британския дизайнер, който е толкова черен, че се смята за „най-тъмната сграда на света“.

Архитектът е покрил високата 10 метра временна конструкция с „Вантаблек VBx2“, субстанция, която абсорбира 99% от светлината и променя представите за черно. „Вантаблек VBx2“ е спрей версия на пигмента „Вантаблек“, за който сънародникът му Аниш Капур придоби права през 2016-а, патентовайки го като „най-черното черно“. Тънки прътове, чиито покрити с бели светлини краища се показват от „суперчерните“ стени на павилиона, създават впечатлението, че са звезди, контрастиращи с абсолютния мрак на пространството.

Постройката е дълга 35 метра и точно толкова широка – поръчана е от „Хюндай мотор“ като част от глобалната им арт инициатива. Темата за космоса в павилиона е във връзка с най-новата технология на автомобилния производител.

Асиф Кан описва себе си като „кабинетен астронавт“, а за произведението си казва, че „иска то да поражда асоциации за прозорец, изрязан в космоса“.

„Главното ми занимание е да опитвам да създам изживявания, които ни помагат да осъзнаем къде се намираме като хора, къде е мястото ни в голямата картина – допълва Кан. Интересувам се от това сюблимното усещане, когато дръпнем завесата на реалността. Това е различен начин да изживееш архитектурата.“

Спреят, с който е боядисан павилионът, е толкова черен, че за човешкото око е почти невъзможно да възприеме формата на покритите с него предмети.

„Променя се, когато се доближиш до него. Отдалеч изглежда просто като много тъмна повърхност, прилича на празно пространство – казва авторът на необичайния павилион. – Има известно напрежение в това да не си сигурен каква форма има даден обект и да се примириш, че той е безформен.“

„Това е едва началото на революцията на наноматериалите. Това, което аз и Капур правим, е само върхът на айсберга“, казва Асиф Кан.

Идеята за инсталацията се е зародила още през 2013-а, но за да се осъществи пет години по-късно, е била сглобена метална конструкция и след това е покрита с плат, за да се получат извитите повърхности. След това около павилиона е издигнато скеле, покрито като палатка, за да създадат подходящите условия за напръскването с черния спрей. По време на работата екипът е трябвало да изтърпи температури от минус 15 до 25 градуса под нулата.

Когато павилионът отвори врати за посетители на 9 февруари, те ще влизат през тъмен коридор, който води до ярко бяло пространство. В него са издълбани каналчета като част от сензорна водна инсталация, също дело на Асиф Кан. Когато човек върви по пътеката, сензорно се задействат и 25 хил. водни капки в минута започват да се движат бързо по каналчетата, събирайки се и разделяйки се отново, за да образувайки езеро.

Кан не е съвсем начинаещ в разработването на интерактивни произведения. През 2017 г. в Казахстан той представи друг павилион, който разглежда произхода на енергията с 360-градусова система със звук и анимация. За предишните зимни игри в Сочи, архитектът създава „Планината Ръшмор на дигиталната ера“ -т.нар. „селфи сграда“, а през 2012-а на Олимпийските игри в Лондон – инсталация за „Кока-Кола“, на която може да се свири като на музикален инструмент.

Да се „разходим“ в павилиона на Асиф Кан: