„Най-добрата книга на Стивън Кинг от години“

„Най-добрата книга на Стивън Кинг от години“ нарича критиката новия трилър на Краля „Billy Summers“. Излязла в САЩ на 3 август под знака на издателство „Скрибнер“, това е история за „любов, късмет, съдба и комплексен герой с последен шанс за изкупление“.

Били Съмърс е бивш снайперист от войната в Ирак, след това наемен убиец, зарекъл се да изпълнява поръчки само срещу хора, които наистина го заслужават. Били е един от най-добрите в занаята, но вече желае да се оттегли от него. Преди това обаче трябва да изпълни една последна задача. След като приема поръчката да убие дребен мошеник в провинциален град, той заживява сред хората там под прикритието на писател и запълва времето си, като записва историята на своя живот, белязан от насилието и ужаса на войната.

Всичко върви по план, докато в живота на Били не се появява Алис Максуел. Алис е жертва на групово изнасилване, изхвърлена от кола през нощта пред къщата, наета от Съмърс. Да отмъсти за жестокостта срещу Алис може да се окаже неговият шанс за изкупление.

Кинг умело представя вътрешния свят на Били, който в процеса на водене на записки за своя мемоар изследва и преосмисля собствения си морален код и постъпките в миналото си.

„Ужасно убийство и забавен хаос“ очакват читателя според специализираното списание за литературна критика „Къркъс Ривюс“. Стивън Кинг „е отново на върха“, отбелязва в „Таймс“ Джон Дъгдейл. Романът следва наглед познатата формула „наемен убиец изпълнява една последна задача“ – но това е хитър трик, обяснява Дъгдейл:

„Billy Summers“ e роман, който рязко сменя перспективата и подобно на своя антигерой, само се преструва, че е лесен за определяне“.

По-критичен е Роб Мерил от „Асошиейтед Прес“, според когото „сюжетът е праволинеен и докъм средата не много завладяващ“. Интересни моменти са препратките към други произведения на Кинг, което ще зарадва феновете на писателя – в книгата например има намигване към зловещия хотел „Овърлук“, но „за читателите, незапознати с канона на Кинг, има буквално дузина други книги – повечето от тях вече са и филми или телевизионни сериали – с които е добре да започнат пътуването си в света на Стивън Кинг“, отбелязва Мерил.

Особено възторжен е Нийл Макробърт от „Гардиън“, според когото Кинг от много време насам не е писал толкова добра книга. Романът, отбелязва критикът, е конструиран с необичаен баланс между първата и втората половина – в началото действието тече с бавно темпо, повествованието е богато на цвят и образи, докато след срещата с Алис фокусът се стеснява и действието се забързва.

„Това не би трябвало да сработи, но сработва, до голяма степен защото Кинг е толкова добър в изграждането на образите и в това да ни прави съпричастни чрез случайни детайли – пише Макробърт. – (…) До неизбежната библейска кулминация сме простили нереалистичните моменти от сюжета, защото няма как да не бъдем спечелени от вечната фигура на самотника, отстояващ позицията си.“

Колкото до стила на книгата, Макробърт обобщава:

„В интервюта Кинг често говори за американския натурализъм на Теодор Драйзер и Франк Норис и криминалната литература на Рос Макдоналд и Доналд Уестлейк. „Billy Summers“ комбинира тези две направления в запазената марка на автора на първичен, силен реализъм. Може да е считан за автор на ужаси, но Кинг върши особено добра работа в по-късната си кариера, когато призраците отсъстват, а чудовищата твърде много приличат на хора“.

„Billy Summers“ е втората книга на Краля на ужасите за 2021-а. По-рано тази година на пазара излезе романът „По-късно“, преведен на български от издателство „Бард“.