Снимка на човешката трагедия

Фотографът Кадир ван Луизен твърди, че е направил най-добрата си снимка около седмица след урагана Катрина през 2005 г. Обикновено е против личните му разбирания да снима сцени на природни бедствия, но когато научава за наводнението в Ню Орлиънс, започва да мисли, че това не е просто бедствие, а може би нещастие, предизвикано от човешка грешка, разказва „Гардиън“. Авторът е холандец, а голяма част от родината му е под нивото на морското равнище, така че този тип ситуации са от огромно значение и всеки пропуск в сигурността може да бъде фатален за хиляди хора. Фоторедакторът на сп. „Тайм” праща фотографа в Ню Орлиънс за три дни. Той остава там три седмици и се връща още няколко пъти през следващите десет години – защото историята не свършва бързо. Градът и до днес носи белезите на трагедията. 

Още в Ню Йорк ван Луизен се подготвя с голям запас лента и бензин. Когато пристига в Ню Орлиънс, картината е смразяваща: мнозина са загинали, а други са изгубили всичко. Когато водата започва бавно да се оттегля, градът все още е на практика изоставен от жителите си. А говорим за един от най-жизнените градове на Щатите – с неговата радостна и еклектична култура.

Първоначално хората вярват на медиите, които съобщават, че градът е в безопасност. След това обаче водата внезапно нахлува и мнозина побягват от домовете си като при война. Навлизането в набързо изоставени къщи, носещи следите от човешки живот до последния момент, е твърде натрапническо. В този момент Ню Орлиънс прилича на Помпей.

Ван Луизен снима в черно-бяло. Настоява, че този избор предава същината на снимания обект, а не разсейва зрителя от разказваната история. Обикновено фотографът се стреми да хване и човешки същества в обектива си, но в случая работи след като повечето хора са се евакуирали, така че снимките му от Ню Орлиънс в известен смисъл напомнят за изоставени градове като Припят.

Пренасянето на лентата обратно до Ню Йорк и обсъждането на снимките по телефона с редактора създават допълнителни усложнения, защото често достъпът до електронната мрежа в пострадалия град прекъсва и фотографът не вижда пред очите си това, за което редакторът му говори. Така че работата в града, опустошен от ураган и наводнение, напомня в някои отношения на работа във военна зона…