Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Най-доброто от „Киномания“ тази седмица (видео)

„Старецът и оръжието“ е любовно писмо до една легенда в киното и съвършено сбогуване с екрана

В „Старецът и оръжието“ Робърт Редфорд играе обаятелна личност, каквато се говори, че е и в живота. - Най-доброто от „Киномания“ тази седмица (видео)

В „Старецът и оръжието“ Робърт Редфорд играе обаятелна личност, каквато се говори, че е и в живота.

Осем от най-интересните филми през годината, които едва ли ще стигнат до широко разпространение в българските кина, могат да се видят тази седмица в рамките на „Киномания“. Представяме ви кратки, но показателни откъси от критиката, вече появила се за тези филми в чужди издания.

20 ноември, вторник

„Старецът и оръжието“, последният филм на Робърт Редфорд като актьор – 21 ч., кино „Люмиер Лидл“

С оценка в „Метаскор“ 79 (от 43 ревюта), „Старецът и оръжието“ е сред фаворитите на критиката тази есен. Двете крайни мнения са на „Обзървър“ – 100 точки и на „Слант“ – 50. Предлагаме ви откъс от по-умерено мнение в специализирания сайт rogerebert.com:

„Старецът и оръжието“ е толкова измамлив, колкото неговия главен герой. Той разказва историята за един човек, който е толкова привлекателен джентълмен, че банкерите и банковите управители на практика му дават сами парите си, докато той осъществява една от най-успешните поредици от банкови грабежи в американската история. Но колкото и мил и любезен да изглежда този филм, това е още едно завършено произведение на режисьора Дейвид Лоуъри, който продължава да изненадва с обхвата на своите интереси и възможности. „Старецът и оръжието“ е любовно писмо до една легенда в киното и съвършен последен филм за човека, отдавна надминал статута на обикновен актьор, за да се превърне в икона“.

Следващите прожекции на „Киномания“ са: 22 ноември („Евро Синема“), 25 ноември („Одеон“).

22 ноември, четвъртък

„Всички знаят“, филм на Асгар Фахради, извънредна прожекция – 19 ч., зала 1 на НДК.

Трябва веднага да признаем, че „Всички знаят“ не е най-добрият филм на режисьора Асгар Фархади. До известна степен всичките му филми могат да получат алтернативни заглавия като „Раздялата“ или „Миналото“, но тази испанска драма с участието на Пенелопе Крус и Хавиер Бардем е първата, в която режисьорът сякаш се повтаря. Това, разбира се, не е проблем, ако не сте гледали останалите му филми. Нито пък значи, че филмът не е хубав.

Ето няколко реда от ревюто за него в списание „Варайъти“:

„Всички знаят“ не е толкова трилър, колкото салонен пъзел, в който Фархади очаква зрителите сами да извършат малко детективска работа измежду неясен брой умно въведени улики. Виновните се показват само по веднъж, а дори и тогава сцената изглежда като по поръчка – странно не на място, предвид колко малко филмът се грижи за изправянето им пред съда. Макар и филмът бавно да се добира до мястото, където откровенията започват да действат, стигне ли веднъж дотам, вече трудно ще откъснете поглед от екрана“.

Други прожекции на „Киномания“ няма.

25 ноември, петък

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“, филм на Ралф Файнс – 19 ч., зала 1, НДК

Британският филм за руската звезда на балета няма да тръгне по екраните преди 2019 г., но зрителите на „Киномания“ имат шанс да го видят сега. Все още ревютата за него са оскъдни, но както обикновено „Холивуд Рипортър“ е на линия.

„Историята за младия руски балетен ас Рудолф Нуреев и неговото драматично бягство на Запад през юни 1961 г. е разказана по убедителен, но ненужно разхвърлян начин в „Бялата врана“. Сценаристът Дейвид Хеър и режисьорът Ралф Файнс имат добро усет за художествения свят, в който се развива историята, а професионалният танцьор Олег Ивенко е повече от достоверен в превъплъщението си в една от най-известните артистични фигури на ХХ век, но разказът се разпилява на прекалено много места по света, вместо да се концентрира повече върху основната драма.

Но тъй като не е планирано британският филм да бъде показван в търговската мрежа преди следващата година, има време да се направи някакво полезно орязване и преструктуриране на заснетия материал, ако създателите му са склонни на това; така би се получила по-последователна и завладяваща версия на ключовите събития“.

Следващи прожекции на „Киномания“ няма.

Олег Ивенко в образа на Рудолф Нуреев

***

„Музикалният храм на Алабама“, филм на Грег Камалиър – 20,30 ч., „Одеон“

Този документален музикален филм е в програмата на „Киномания“ като знак на почит към отишлата си преди три месеца соул дива Арета Франклин, но в него ще видим още доста звезди на ритъмендблус, фънк, и рок музиката. Откъсът е от ревю отново на „Холивуд Рипортър“.

„Този задължителен за меломаните филм разказва за музикални легенди, за които дори феновете им може и да не знаят колко близки са всъщност. „Музикалният храм на Алабама“ на Грег Камалиър показва как градчето Мъсъл Шолс в Алабама, с население от около 8000 жители, се е превърнало в Мека за артисти, вариращи от Арета Франклин до „Линърд Скинърд“. С дълбок интерес към тези хора и тяхната музика, представен с изключителни документални кадри, този филм заслужава да му се насладим на голям екран, преди да си го купим на видео и да го приберем в колекцията си (редом до духовните му колеги като „Standing in the Shadows of Motown“)“.

Следващите прожекции на „Киномания“ са: 23 ноември („Одеон“), 25 ноември („Евро Синема“)

24 ноември, събота

„Ван Гог: Пред портите на вечността“, филм на Джулиан Шнабел  – 20,30 ч., зала 1 на НДК

С обща оценка на критиците 78 от 22 ревюта, очевидно повечето автори са доста благоразположени към „Ван Гог: Пред портите на вечността“. Предлагаме ви откъси от две ревюта, с две крайни мнения за филма. Най-ниската оценка е 50 точки, дадени от сайта „Слант“:

„Една импресионистична биография, заснета с обичайното за Шнабел безразличие към стандартния наратив, филмът, чийто съсценарист е Жан-Клод Кариер, се въздържа от сериозни опити да се разбере Ван Гог (изигран от Уилям Дефо) или неговото изкуство и просто представя изкусителната красота на картините му. Това е едновременно знак на почит към художника, който отхвърля обичайните живописни техники и разочароващ белег на самодоволството на режисьора, чийто афинитет към абстракции често се намесва в разказа и отвлича вниманието от предполагаемия предмет на филма“.

А най-възторженото ревю (100 точки) е от Film Threat:

„Джулиан Шнабел е най-подходящият човек, който да направи филм, базиран на последните месеци от живота на Винсент ван Гог, предвид неговата богата кариера и доказания му опит в създаването на майсторски биографични филми като „Баския“ и „Скафандърът и пеперудата“. „Ван Гог: Пред портите на вечността“ не е изключение. Това е красиво визуално и духовно пътешествие през славните върхове и опустошителните провали на блестящ художник, изпреварил времето си. Този филм съдържа едно от най-красивите описания на артистичния мозък, както и на психическа болест, които съм виждал. Надявам се, че Дефо ще получи номинация за „Оскар“ и може би ще спечели за изпълнението си като типичния измъчен гений“.

Други прожекции на „Киномания“ няма.

***

„BlacKkKlansman“, филм на Спайк Лий – 18,15 ч., кино „Люмиер Лидл“

Филмът на Спайк Лий идва на „Киномания“ с няколко награди, сред които „Златна палма“ и наградата на екуменическото жури от Кан, но му предстоят и още отличия. Откъсът е от сайта „Cinevue“.

„Спайк Лий напада остро алтернативните десни и президента Тръмп с този комедиен трилър за чернокож полицай, който минава под прикритие, за да проникне в Ку Клукс Клан. Удивително е, но въпреки че изглежда като сатиричен сценарий, „BlacKkKlansman“ всъщност е базиран на истинска история.

С този забавен филм, изпълнен с бърз монтаж, стилна визия и чудесен блус рок саундтрак, но и с лазерен прицел върху много сериозен проблем, Лий демонстрира майсторството си в киното. „BlacKkKlansman“ е  дързък в своето послание за любов и толерантност в лицето на сляпата омраза“.

Други прожекции на „Киномания“ няма.

***

„Островът на кучетата“, филм на Уес Андерсън – 20,30 ч., „Одеон“

С новия си филм „Островът на кучетата“ Уес Андерсън вече спечели „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор на Берлинския фестивал и едни от най-високите критически оценки в кариерата си. Следващият отзив е от „Индиуайър“.

„Светът е пълен с боклуци, а Уес Андерсън понастоящем се наслаждава на най-горещото време в кариерата си. Тези неща, оказа се, не са несвързани. Колкото по-лошо става, толкова по-фантастични са филмите на Андерсън; колкото по-фантастични са филмите на Андерсън, толкова по-искрен е техният стил. Нередностите подхранват въображението му, а изумително добре направеният „Островът на кучетата“ е филмът на Андерсън, създаден с най-много въображение.

Така че във време, когато глобалното затопляне и насилието с оръжие са станали неизбежни – време, когато фашизмът и ксенофобията вече не са толкова абстрактни заплахи, колкото ни обещават републиканците – не е чудно, че най-непримиримият автор на Америка е на върха на възможностите си. Което ни връща към „Островът на кучета“, анимационно приключение, което се развива в истински свят на гниещи боклуци.“

Следващи прожекции на „Киномания“: 27 ноември (кино G-8)

25 ноември, неделя

„Те“, филм на Паоло Сорентино – 19 ч., зала 1 на НДК

След „Великата красота“, „Младост“ и „Младият папа“, просто не можем да си позволим да пропуснем този филм. Критическият откъс е от сайта cine-vue.com:

„Те“ на Паоло Сорентино започва с информация – юридическа застраховка (отказ от поемане на отговорност), че филмът не е базиран на действителни събития (дори и когато е), и всяка прилика с действителни личности е напълно случайна (дори и когато не е). И всяко свидетелство от надеждни източници относно споменатите несвързани страни няма нищо общо със събитията или героите, изобразени на екрана“.

(…)

„Сексът, блясъкът и наркотиците са стоката, с която търгува бизнесменът Серджо (Рикардо Скамарчо), така той организира парти, предназначено да привлече вниманието на председателя на италианската централна дясна партия, Силвио.

Комбинирайки социалната сатира на Фелини с греховния хедонизъм на късния Скорсезе (мислете за „Сладък живот“ и „Вълка от Уолстрийт“) – сцените от партито са бунтовно декадентски. Камерата на Лука Бигаци предлага зашеметяващ калейдоскоп от цвят, голи удоволствия и воайорство; това е едновременно видение за страст и разруха и безумна грозота.

На върха на това безумство господства самият Силвио (Тони Сервило). Великолепно изграден от чиста суета, с лице, заровено под дебел слой нелеп грим и перманентна колеблива усмивка, като на оживяла восъчна фигура. Важно е, че той рядко изглежда заплашителен – с дебелашки флиртове и ужасни шеги, прикриващи империята на финансовото и политическото влияние, които е натрупал, като продавач той е ужасяващо убедителен. Всъщност, с вечно огорчената си съпруга Вероника (чудесно киселата Елена София Ричи) и политиката на култ към личността му, човек се пита дали „Те“ не е за някой друг, по-съвременен постоянно загорял гангстер-политик“.

Други прожекции на „Киномания“ няма.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС