Най-доброто от синя Гърция за летния пътешественик

Книгата на журналистката Анита Димитрова не е реклама, а ваканция (откъс)

Остров Андрос е втори по големина в Цикладския архипелаг, освен това е най-зеленият. Снимка: Анита Димитрова - Най-доброто от синя Гърция за летния пътешественик

Остров Андрос е втори по големина в Цикладския архипелаг, освен това е най-зеленият. Снимка: Анита Димитрова

Вярваме си, че опознаваме Гърция ей така, без усилия, наредени през лятото на Кулата и взрени през прозорците на колите по магистралата. Отчитаме разликите с България, понаучаваме по някоя и друга дума, за да не се излагаме кога се казва „калимера“ и кога „калиспера“, и си вярваме, че вече няма тайни за нас в тази загадъчна южна страна – едновременно толкова близка и толкова далечна.

А всъщност отвъд митовете за нейната древност, които учим в училище, и измамното спокойствие на лятното ни нашествие, Гърция крие в себе си пластове неопозната красота, достъпна за местните и откривана от нас, временните, понякога по чиста случайност. Затова книги като „Гръцко синьо“ на Анита Димитрова са особено важни – без да е пътеводител, книгата дава ключ към усещането за Гърция. 250 илюстрации, 32 дестинации и страст към Елада – това се усеща във всяка страница от книгата на дългогодишната журналистка от вестник „Сега“. Подобни четива включват съзнанието на летния пътешественик в режим „откривателство“ и му помагат да задълбочи омаята на полупознатия маршрут.

„Тази книга няма да ви убеждава да отидете на почивка в Гърция, тя ще ви отведе там – казва Веселина Седларска. – Не е пътеводител, не е наръчник, не е пътепис, не е албум за снимки, а всичко това заедно. Но най-вече е подарък. Подарява ви го човек, който е кръстосвал Гърция по всички традиционни и недотам известни туристически маршрути. Анита Димитрова е събирала гледки, вкусове, справки, впечатления и сега ги изсипва като мидички в шепата ви. Но не си представяйте, че книгата е поетична. Вярна на журналистическия си навик, авторката няма изречение без точна информация, и по силата на опита си като кинокритик тя не се притеснява да споделя както най-доброто от синя Гърция, така и някои сенки, нанесени от ненаситния туризъм. Така ви спестява време за проучване и неволни грешки. А и „Гръцко синьо“ не е реклама. Ваканция е тази книга.“

Предлагаме ви откъс от „Гръцко синьо“, предоставен от издателство „Сиела“.

Ветровете и капитаните на Андрос

Общото правило е, че колкото по-отдалечен от сушата е един остров, колкото по-трудно достъпен е, толкова е по-хубав и съхранен от туристическата проказа. В това, а и в други отношения Андрос е едно голямо изключение.

Той се намира само на два часа път по море от околностите на Атина. Фериботът не се хваща от главното пристанище Пирея, а от източното Рафина. Докато изпиеш едно фрапе на палубата, корабът изсвирва и продължава за Тинос и Миконос, закъдето пътуват мнозинството пасажери. Пристанище Гаврио е типичното бяло цикладско селище, амфитеатрално разлято по склона, с примамлива крайбрежна броеница от таверни и магазинчета. Преди обед, когато пристигат фериботите, цари глъч и автомобилен хаос, следобед в жегата притихва. Точка номер едно за наблюдение на пристигащите и отплаващи кораби е бар „Евтихия“ – предлагащ домашна вишнева лимонада, палачинки, wi fi и панорамна гледка към залива. Оттук започва пътуването на всеки, престрашил се да доплава до Андрос.

Северно от Гаврио са белите селца Валсамия, Ано и Като Фелос – селца, силно казано, по-скоро шепа произволно разхвърляни бучки захар по хълмовете. Стръмно надолу се спуска зелена долина, а в нея е скътан плажът Фелос – наш любим от началото до края на пътуването. Заливът описва идеален кръг, пясъчната ивица е обрамчена с тамарискови дървета, които осигуряват сянка. Напълно отсъстват концесионери, чадъри, шезлонги – всякаква търговска дейност или звук освен жуженето на цикадите! Водата във Фелос е освежаващо студена, което е отличителна черта на острова. Край бреговете на Андрос дори в разгара на лятото имаш усещането, че се потапяш във високопланинска река. Все пак плажът не е напълно лишен от удобствата на цивилизацията, на пет минути пеша има кротка таверна, в която могат да се похапнат под асмата обилни порции мръвки или типичното местно ястие фурталя (дебел омлет с картофи и наденички). На хълмовете над Ано Фелос е и най-добрият традиционен ресторант на острова – „Косис“, в който месото и зеленчуците идват от собствена ферма.

Андрос е втори по големина в Цикладския архипелаг, освен това е най-зеленият. Който е пътувал в Южна Егея, знае, че зеленината тук изчезва някъде около Великден. През летните месеци островите са лунен пейзаж, златистокафяв под маранята, дискретен фон за белите къщи и синьото море. На Андрос не е така. Земеделието му е добре развито, бликат извори, водопади. В село Апикия се намира един от известните извори в Гърция – Сарица (бутилки с това име може да си купите из цялата страна), където водата тече от скулптирана лъвска глава. Красив, богат остров – поради плодородието, изобилието на сладка вода, близостта до столицата, богатото си историческо минало… Притежава невероятна архитектура и култура, страхотни плажове. Е, тогава къде е уловката, та ги няма ордите туристи?
На Андрос духа. Ама духа! По принцип юли и август са месеците на мелтемите в Егейска Гърция. Без освежаващия ефект на хладния северен вятър под жаркото средиземноморско слънце Цикладите щяха да бъдат необитаема пустиня. Т.е. човек, като тръгне за островите, е подготвен да го вее при всякакви обстоятелства и навсякъде. На Андрос обаче вятърът те хваща за ушите и те отнася, достигайки понякога и 70-80 км/ч. Силните мелтеми, в съчетание с бързото северно течение Каво Доро, водят след себе си студената вода. Затова и златистите плажове – вече оборудвани с чадъри, барове с доста силна музика и всички необходими салтанати – между Гаврио и Баци не са претъпкани, както човек би очаквал в пик сезон. А смелчаците във водата се броят на пръсти. Пък плажовете си ги бива – огромният Агиос Петрос, Хриси Амос (от гр. – „златен пясък“), Кипри, Агиос Киприянос… В този район е фокусиран туризмът на острова, на крайбрежния път дори се мъдри малко „Джъмбо“ за онези, които са забравили чадъра за слънце, достатъчно хавлии или бадминтон за плажа. Плитка и популярна пясъчна ивица притежава и някогашното рибарско селце Баци, превърнато днес в губерния на хотелите, стаите под наем и огромните таверни с менюта на английски и руски. В интерес на истината 80% от посетителите на острова бяха гръцки туристи, а сред останалите се открояваха няколко големи групи американци, по някой случаен италианец, французин, испанец, германец…
Андрос притежава богат арсенал от „скрити“ плажове, достъпни само по черен път или по море. Зоркос, Атени, Ахла са на наветрената северна страна на острова и няма никакъв смисъл да предприемате рискованото за автомобила си пътешествие дотам, ако прогнозата вещае ураган. За отчитане е и фактът, че дори главните асфалтирани пътища на Андрос са сред най-къдравите, тесни и живописни (разбирай – ужасяващо висящи над пропаст) трасета в Гърция.

Като повечето други острови, и този е посрещнал модерността с демографски срив. През 1900 г. населението наброява 18 хиляди жители, днес е наполовина. В столицата зимуват около 1500 души.
Венецът на Андрос е неговата едноименна столица, или Хора, както се нарича централният град на всички егейски острови. За да си осигури защита от пиратски набези, тя обикновено е строена на хълм, няколко километра навътре, с тесни, лабиринтни улички, та да объркат врага, ако все пак напредне в сушата. В случая не е така, Андрос е защитен от гордостта и ветровете си. Тукашната Хора, „градът кораб“, е изградена на тесен, вдаден в морето полуостров, двата му бряга стръмно се спускат към два пясъчни залива – Нимборио и Парапорти. На бруления от природните стихии нос се намират широкият площад „Рива“ с паметник на незнайния мореплавател и Музеят на морето. Нестабилно каменно мостче води към остатъци от венецианската крепост Меса Кастро, а още малко след нея, в разпенените води, стърчи фарът.

Самата Хора е омагьосващо красив град. Не са просто обичайните бели къщи със сини прозорчета, както е типично за региона – сградите тук са големи, в неокласически стил, строени от богатите капитани и корабовладелци в края на XIX и началото на XX в., а главната улица е постлана с мраморни плочи. Заради аристократичната си архитектура и дух градът е наричан „Малката Англия“.
Но не само градоустройството, а всеки детайл се отличава с невероятно чувство за естетика – саксиите са подбрани и боядисани в цвят, цветята също се вписват в общия колорит, столчетата на верандите… абе, маркуч да виси от мивката в двора, и той ще е в пълна хармония с останалото. Дори сувенирите, продавани на централния площад „Каири“, са на различно ниво от обичайната китайска ширпотреба.
През летните месеци кипи трескава културна дейност – провеждат се концерти, врати отварят многобройните музеи – Археологическият, където е изложена намерената на Андрос 2200-годишна статуя на Хермес, Морският, Музеят на съвременното изкуство… Да, Андрос с по-малко от 10 хиляди души постоянно население има галерия за модерно изкуство, изумително изглеждаща отвътре и отвън (има дори Пикасо), дарена на града от семейството на корабния магнат Гуландрис и отворила врати за посетители през 1979 г.

Югозападно от столицата, в селцето Палеокастро, се издига едноименното укрепление, построено от венецианците през XIII в. Тъй като Андрос е бил подчинен на Османската империя от средата на XV до XIX в., и тук битуват легенди, подобни на българските от тази епоха. В Палеокастро срещаме сюжет досущ като разказвания в Царевград Търнов за превземането от османските войски. Мястото е наричано Замъка на старицата – заради историята на жена, която извършила предателство и отворила пред турците вратите на крепостта. Ужасена от кървавото клане, което последвало, тя се хвърлила от скалистия бряг край селцето Корти. И наистина, там се намира един от най-сниманите и популярни плажове на острова Тис гриас то пидима (гр. – „Скокът на старицата“). Издигащата се от морските вълни 15-метрова скала под определен ъгъл действително изглежда като приведена старица.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах