Най-големите кражби на картини у нас

Когато от музей или частен дом бъдат откраднати произведения на изкуството, тяхна работа е да заловят престъпниците. Когато иманяри разкопаят тракийска могила, те трябва да върнат заграбеното, преди бъде изнесено зад граница. Когато бронзов паметник ненадейно изчезне от мястото си, пак те трябва да го открият, преди да е стигнал до някой пункт за цветни метали. „Те“ са служителите в сектор „Културно-исторически ценности“ при Главна дирекция на Национална полиция (ГДНП) – и са само петима. Обърнахме се към тях, за да разберем кои са най-нашумелите кражби на картини през последните години, кои са върнатите и все още издирвани платна, кои са „любимите“ художници на крадците и колко от произведенията се връщат при своите законни собственици…

Този отдел има много повече работа по археологията, отколкото по съвременното изкуство – ни каза още в началото на разговора главен инспектор Ангел Папалезов – поради географското си разположение България е една от водещите страни в Европа по брой на археологическите обекти и находки. От тази среща с ръководителя на сектор „Културно-исторически ценности“ обаче искаме да научим повече за кражбите на българска живопис, графични произведения и скулптури, за работата и проблемите на отдела, който се занимава с тяхното разкриване.

Правомощията на сектор „Културно-исторически ценности“ включват разкриване на иманяри, на укрити и незаконно придобити археологически предмети, незаконни сделки, но се занимават и с разследвания на кражби на културни ценности, независимо дали от музеи, галерии, антиквари, частни домове, офиси и храмове, както и на незаконно увреждане на движими и недвижими културни ценности. Това не означава, че ако някой лисне кофа боя върху който и да е паметник, те ще се включат в разплитането на „престъплението“. Това ще стане тяхна работа, само ако има увреждания по-сериозни от чисто „художествените“ (в някои случаи без кавички).

„Ако има например разрушаване, частично увреждане или изчезване на целия паметник, защото и това се е случвало, тогава вече го разпределят при нас — казва инспектор Папалезов. — Но не смятайте, че всичко идва тук на нашите бюра и ние да го работим физически. Ние тук, в Главна дирекция на Национална полиция, осъществяваме методическото ръководство и контрол върху цялата полиция в страната – във всички областни дирекции и районни управления.“

ГДБОП работят по организирани престъпни групи, които планират незаконен износ на културни ценности от страната. Но съвременното българското изкуство по принцип не се изнася навън, тенденцията е по-скоро обратната – търговци придобиват творби на български художници в чужбина, където те са по-евтини, и ги внасят у нас, където търсенето и цените са по-високи.

При последната нашумяла кражба от края на миналата година, при която картини на Владимир Димитров-Майстора и други художници изчезнаха от жилище на техни наследници, секторът се е включил в разследването с експертна помощ за СДВР и Второ районно. Служителите му имат повече специални познания и поддържат редовни контакти с галеристи, търговци, реставратори, антиквари… Секторът обръща голямо внимание на превантивната работа.

„Целта ни е да убедим тези хора, че МВР не им е враг, създаден за да ги тормози, а че ние вършим много полезни работа, като ги предпазваме както от това да станат жертва на престъпление, така и от това да консумират обект на престъпление“, посочва Папалезов.

„Кражбите не се поръчват от колекционери“

Кой и защо краде картини в България? Не само полицейския инспектор, но и някои арт търговци, с които разговаряхме, бяха категорични – в България няма колекционери, готови да платят на наемник, за да им открадне картина на известен художник.

„Не съм срещал такъв — твърди Папалезов. – Ако сериозен колекционер е закупил инкриминирана картина, това не е извършено умишлено, а от чисто незнание. За всеки уважаващ себе си колекционер е много негативно, ако в неговата колекция попадне предмет, свързан с престъпление.“

Имало е случаи, когато полицията открива крадени картини или икони в частни колекции. Случвало се е дори издирвани платна да бъдат сваляни от изложби. Но колекционерите се пазят от подобни ситуации като дявол от тамян, защото свързването с криминално деяние нанася големи щети на личния им и обществен имидж, който обикновено е много важен за тях.

Кражби от музеи и колекции

Как тогава крадени картини, някои от които публично известни, съвсем нерядко се оказват в частни колекции или участват в изложби? Например прочутата „Свинарка“ на Златю Бояджиев е открадната през юли 1994 г. от Националната художествена галерия. Докато всички гледат световното по футбол, крадецът се качва по водосточна тръба и си тръгва с прочутата творба на пловдивския художник, а и с още четири платна на Майстора. След като е заловен, признава, че е пласирал картините за 30 хиляди долара. В крайна сметка няколко месеца по-късно те са открити в колекционер.

Златю Бояджиев, „Свинарка“

Владимир Димитров-Майстора, „Жетвар“

Владимир Димитров-Майстора, „Белене на платно“

През 2007 г. наследничките на Григор Василев уведомяват полицията за кражба на близо 40 картини от известната колекция. Липсват творби на Владимир Димитров-Майстора, Никола Петров, Сирак Скитник, Атанас Тасев, Руска Маринова, Константин Щъркелов, Данаил Дечев и други български автори. Пет години по-късно, през 2012-а, три от откраднатите картини – „Лебеди“ на Никола Петров, „Ресторант в градина“ на Атанас Тасев и „Портрет на Мара Василева“ на Руска Маринова са предадени в полицията от „колекционер и галерист“.

Никола Петров, „Лебеди“

Междувременно година по-рано „Лебеди“ е участвала в изложба в СГХГ, посветена на 130-ата годишнина от рождението на автора ѝ. Още по интересна е историята на четвъртата открита малко по-късно картина. След кражбата „Автопортрет“ на Константин Щъркелов е продаден е на публичен търг на „Виктория“. По-късно попада на изложба във Варна, дори е на плаката на изложбата, минава през известен бизнесмен, а оттам се оказва в антикварен магазин на централна столична улица, където вече е забелязана от полицията. Останалите картини от колекцията на Григор Василев все още не са намерени.

Атанас Тасев, „Ресторант в градина“

Пак през 2008 г. е установено, че от общинската галерия в Нови Пазар липсват 9 акварела на проф. Васил Стоилов и още 86 графики на наши майстори – Румен Скорчев, Илия Бешков, Светлин Русев… След напускането на дотогавашния уредник Марина Персенгиева, новият уредник забелязва, че в един от акварелите липсва детайл. Свиканата комисия установила, че 10% от фонда на галерията е заменен с фалшификати. Оказва се, че Персенгиева е поръчала копия на картини на местен самоук художник и ги е поставила на мястото на оригиналите (оценени общо на 40 хил. лв.), които е продала на галерия във Варна. Графиките са били подменени с качествени ксерокопия. От галерията ги купил софийски колекционер, който пък ги предложил на аукцион в София. В края на 2015 г. вече бившата уредничка беше осъдена на 3 години лишаване от свобода условно. За съжаление, подобни случаи на длъжностни престъпления, вътрешни кражби или безстопанственост има немалко и през следващите години – в музеите в Бяла, Сандански, Нова Загора…

Дванадесет картини на Златю Бояджиев са откраднати от дома на сина му Георги Бояджиев-Бояджана в пловдивското село Марково през 2011 г. Една от тях „Мелник – сватба“ от 1976 г. е с размер 2 на 3 метра. Платната и до днес са в неизвестност. Няколко години по-рано картини на същия художник изчезват и от софийското жилище на внучката му Цена.