Софийски международен панаир на книгата

Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Най-големите кражби на картини у нас

Само петима експерти работят в сектор „Културно-исторически ценности“ при Главна дирекция на Националната полиция. Но този вид престъпност намалява

Крадени и издирвани от полицията картини на художниците (горе) Сирак Скитник, Ярослав Вешин, (долу) Ненко Балкански, Добри Добрев, пластики на Георги Чапкънов. Снимки Главно управление Национална полиция - Най-големите кражби на картини у нас

Крадени и издирвани от полицията картини на художниците (горе) Сирак Скитник, Ярослав Вешин, (долу) Ненко Балкански, Добри Добрев, пластики на Георги Чапкънов. Снимки Главно управление Национална полиция

В най-големият обир на картини през 2016-а от къща в столичния квартал „Изток“ са задигнати 53 платна на художника Добри Добрев (1898 – 1973). Творбите се намирали в къща, в която живеели наследниците му. За обира бързо се разчуло в средите на галеристите. Кражбата била голям удар за семейството, което вече няколко пъти било навестявано от апаши, пише „Телеграф“.

Необикновени приключения в духа на „Беднякът-милионер“ преживява през 2013 г. произведение на работилия по време на социализма художник Петър Дочев. Неговите сюжети често са работнически, но стилът му е доста по-интересен от соцреализма. Наследниците му съхранявали картината „Работник с лопата“ в сервизно помещение между етажите на блок в столичния квартал „Младост“. Бездомник се натъкнал на картината, докато си търсел място за преспиване, отмъкнал я и се опитал да я пласира в няколко антикварни магазина, но не срещнал интерес. Успял да вземе за платното 20 лв., а новият му собственик се опитал да го предлага на битака, но и там не се намерили естети, които да го оценят. Докато служело за покривало на жигулата му, произведението привлякло вниманието на друг „търговец“ на безплатно изкуство, чийто намерения също се провалили и „Работник с лопата“ (оценен на 10 хиляди долара) се оказал основен елемент от импровизирана вратичка на барака за дърва. Тази история завършва с хепиенд – полицаите намират картината и я връщат на собствениците ѝ.

Последната кражба, станала между Коледа и края на 2018 г., е отново е от частен дом на наследник – взети са картини на Майстора и Димитър Киров. Заподозрените – и двамата с предишни присъди за кражби, са задържани, направили са самопризнания. Намирането на картините и крадците започва, след като купувачът на едно от платната го предава доброволно в полицията. Останалите творби са намерени у двама антиквари – Божидар Нейков и Атанас Йончев (Наско Дългия). Заподозрените за кражбата твърдят, че са действали по поръчка на Дългия. Той също е отдавна в този бизнес и също е лежал в затвора. Отрича, че е поръчал кражбата – твърди, че крадците сами са му предложили картините и искали за тях повече, но им платил 2900 лева, защото сделката му се видяла много апетитна.

След като колекционери не биха купили крадени картини, защо все пак купувачи се намират лесно?

Америка за България

„Защото продажбите на откраднатите произведения стават много бързо, още преди да се разбере, че са крадени. Буквално за дни картините си намират нов собственик. В случая с последната кражба картините на Майстора и Димитър Киров те веднага са пуснати в оборот и в рамките на 4 дни бяха стигнали до трети човек. Единия ден ги крадат, на другия отиват при първия купувач, още вечерта той ги носи на следващия. И ако първият знае, че са откраднати, а вторият само подозира, на третия му се представя такава версия, че той ги мисли за напълно редовни“, обяснява Ангел Папалезов.

В случая на третия купувач било казано, че картините са от колекцията на стар комунистически род, който ги разпродава. Някои от купувачите били добросъвестни търговци, които са отказали да купят подозрителните картини и са съдействали на полицията.

Тази последна кражба бързо получи публичност чрез медиите и беше разкрита в много кратък срок. Има ли връзка между публичността и бързата разкриваемост на кражбите на произведения на изкуството?

Според инспектор Папалезов, практиката сочи, че медийният интерес и публичността могат да окажат както благотворно, така и негативно влияние. Има случаи, в които в момента, когато сред търговците и крадците се разбере, че това са издирвани картини, те потъват и дори и някой да ги издаде, понякога са скрити толкова дълбоко, че не могат да бъдат открити. От друга страна, признава Папалезов, това помага за намаляване на общия брой на такива кражби.

ПРАЗНИЧЕН НОВОГОДИШЕН КОНЦЕРТ | „ВДЪХНОВЕНИ ОТ ЗИМАТА”

Важното е да имаме снимки на картините

Регистърът на издирваните картини, създаден от МВР с европейско финансиране, ограничава възможността на крадците да пласират стоката и на практика прави безсмислен този вид кражби. През 2012-13 г., когато започва работата по систематизирането на този вид кражби в регистъра, годишно те са били по над 120-130, а в момента са намалели двойно. Или поне толкова са заявените. Но за разлика от престъпленията с археологически предмети, за които се разбира по-трудно и немалко от тях остават неразкрити, кражбите на съвременно изкуство се докладват почти винаги. Но полицията не работи само по заявления. Чрез контактите си с контингента има други начини да разбере кога се е случило престъпление.

Регистърът с издирваните картини на МВР може да бъде ползван от лица, които се занимават с този вид дейност – изкуствоведи, музейни работници, служители в Министерството на културата, арт търговци, колекционери, антиквари, реставратори… които имат електронен подпис. Те могат да кандидатстват за достъп в интернет портала на МВР и в рамките на няколко часа или дни ще получат разрешение да ползват сайта и да правят справки. Някои от откраднатите картини на Васил Стоилов от Нови Пазар бяха разкрити по този начин, след като се появиха на търгове в София.

Само че има и един друг проблем. Далеч не всички откраднати картини могат да бъдат включени в регистъра – защото собствениците им често не разполагат нито със снимка, нито дори с описание на картината, което прави издирването невъзможно. А там, където има списък, снимките най-често са черно-бели. Например за някои от картините от колекцията на Григор Василев собственичките са предоставили снимка от първата страница на стар календар.

Липсата на снимки е и една причините разкриваемостта на този вид престъпления да не е особено висока – около 16-17%. Другата причина е крайно ограниченият брой специалисти, които работят по тях – звеното се състои от 4 оперативни работника плюс един началник. И те отговарят и за абсолютно всичко: от залавянето на иманяри до разкриването на увреждане на сгради с инвестиционни намерения.

В държавните музеи и галерии всяка картина има паспорт с всички данни за нея — но на хартия и с черно-бели снимки. Няма изцяло дигитализиран масив, въпреки че по силата на Закона за културното наследство и наредбата за поддържане на фондовете паспортът на всяка творба трябва да бъде и в дигитален вид. Има идея на Министерството на културата държавните музеи да кандидатстват за европейско финансиране за дигитализацията. Защото това е много работа – става дума за 30 милиона архивни единици. И всичко трябва да се снима и да се качи в регистъра с електронен паспорт.

„Най-добрата световна система, по която се равняват всички, е в Италия. Министерство на културата, доколкото знам, ще си партнира с Италия по създаването на двата си големи регистъра. Защото то трябва да поддържа регистри за движимото и за недвижимото културно наследство“, казва Папалезов.

Инспекторът отбелязва, че в Италия съществува една голяма дирекция – Регистри на културно наследство, която е разделена на две големи секции – движими и недвижими ценности. Имат 27 регионални звена. Във всяко от тях има екипи, които дигитализират и вкарват в сървърите информация от частните колекции, музеите и всички документи, свързани с опазването на недвижимото културно наследство. Всичко това е в базата данни на тяхното Министерство на културата. Това е единият регистър.

Другият регистър е при карабинерите, и той е за крадените произведения – и у нас вече има такъв. Има и трети регистър – за произведения на изкуството и археологически обекти, които влизат или излизат от страната. Тези три системи са свързани помежду си. Нещо като тръгне да влиза или излиза от Италия, автоматически се проверява дали съществува в останалите две бази данни. Ако е крадено, се засича много лесно – проверката става за минути и веднага се задържа на границата.

Амнистия на частните колекции

Главен инспектор Папалезов припомня, че нас през 2009-2010 г. държавата даде еднократна амнистия на очевидни нарушения, за да бъдат регистрирани частните колекции. И уточнява, че по същия начин и по същите причини е направена подобна амнистия и в Италия, но много по-отдавна – през 20-те и 30-те години на ХХ век, по времето на Мусолини:

„Там има огромни по обем частни колекции на благородници, търговци, наследници на папи и кардинали… Дадени са им били 4 или 6 години да си обявят колекциите пред тогавашното Министерство на културата и да ги регистрират. Оттогава насам всяка промяна в тези колекции – увеличение или намаляване, се отбелязва в регистрите. Италианците започват да правят дигитализацията на културното си наследство в началото на 80-те години, а в съвременния им цифров вариант със снимки и всичко – от 2001 г.“.

В дирекцията им Културно наследство, която поддържа регистрите, работят над 1700 души, а в звеното на карабинерите, което се занимава с този вид престъпления, са около 340 души – посочва началникът на четиримата служители в сектор „Културно-исторически ценности“ при ГДНП. Тяхното звено е разделено на три сектора: „Археологическо културно наследство“ – то се занимава с всички предмети и обекти, създадени до 1400 г. С артефактите, датиращи от 1400 г. до момента, се занимава така наречения сектор „Антиквариат“. И има един трети IT сектор, който се занимава само с база данни. Те са около 15 човека – въвеждат данни и правят справки в електронния регистър за издирвани културни ценности.

Кражбите на картини намаляват

Въпреки това кражбите на изкуство у нас намаляват. От пика на престъпността през втората половина на 90-те години докъм 2003-2004 г. са се случвали доста повече кражби на икони, отколкото на картини. През 1999 г. са откраднати 423 икони и 207 картини – в общо 204 кражби. През 2001 г. е имало 324 кражби, в които са отнети незаконно 258 картини и 766 икони. През 2012 г. кражбите са 138. През 2017-а тези посегателства са били 82, а през 2018 г. – 60.

Сред случаите на разкрити и върнати произведения, които инспектор Папалезов си спомня с особено удоволствие, са издирените картини на Никола Танев, откраднати от НХГ. Или патронната икона на Свети Козма и Дамян от Кукленския манастир. Тя 150 години е била обект на молитвите на монасите и вярващите, докато един ден е открадната. Полицаите я намират и връщат в манастира 15 години по-късно – благодарение на електронния регистър.

Предишна страница 1 2