Най-голямата книжарница на Балканите е била на мястото на Президентството

Историята на София винаги е будела особен интерес заради полъха на бохемство и свободомислие, царял в столицата преди социалистическите времена, който по някакво чудо се е запазил непокътнат в спомени и илюстрации. За него говорят като за лично изживяване и хора от поколения, които едва помнят дори социализма.

Затова новото издание „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, илюстровано с автентични снимки от стара София, идва на вече обработена почва, има публика, която го очаква. То събира едни от най-интересните истории от културния живот на столицата в началото на ХХ и края на ХІХ век. Преди да се превърнат в книга, тези истории са събрани в едноименна страница във Фейсбук, през която са организирани и тематични обиколки на София – едновременно в настоящето и в миналото. Създател на страницата „Бохемска София“ е Виктор Топалов. Опитът му като екскурзовод, макар да е завършил право, му дава възможност да проследи посоките на хората, оформили облика на столицата и на България, оставили следите си във времето.

„Бохемска София: Истории от жълтите павета“ съдържа 35 разказа за най-пищния и динамичен период от историята на столицата, белязан от събития, формирали духа и визията ѝ такива, каквито ги познаваме днес. От нея може да разберете как Пейо Яворов успява да потуши диалектния говор сред актьорите от Народния театър, какво поражда конфликта между Елин Пелин и Йордан Йовков, кой е първият български издател на „Под игото“ и как той създава най-голямата книжарница на Балканите. И още много интересни факти – как са изглеждали баловете в стара София, какво се е случвало в софийските бирарии и как жълтите павета са станали символ на града.

Автори на разказите в сборника са Виктор Топалов, Наталия Бекярова, Никол Вълчева, Ани Пунчева и Станислав Колев. „Бохемска София: Истории от жълтите павета“ се издава с подкрепата на Столична община.

Предлагаме ви откъс, предоставен на „Площад Славейков“ от издателство „Ориндж букс”.

Тодор Чипев. Издателят на „Под игото“

През 1891 година един амбициозен 24-годишен копривщенец наема от чеха Йохан Панах срещу 20 лева на месец „павилиона в Градската градина, гдето се продава през лятото сладолед“, и отваря първата вестникарска будка в София.

Младият мъж се казва Тодор Чипев, а за него писателят Кирил Христов споделя в спомените си:

„Аз не го чувствах като търговец. От вида му и бавните му приказки лъхаше страхопочитание към книгите и писателите“.

Мястото, на което той отваря магазина си, не е избрано случайно. Там се провеждат много от срещите на представителите на културния елит в края на XIX и началото на XX век. В бюфета наблизо отново Кирил Христов споделя на Алеко Константинов, че е изправен пред най-голямата трудност в живота на човек – да си намери квартира. Щастливеца отвръща, че срещу неговия дом на улица „Неофит Рилски“ се дава стая под наем. Въпреки ужасното състояние на квартирата, Христов я наема, само и само да бъде съсед с Алеко. Така двамата големи писатели стават близки приятели.

Недалече от бюфета, на ъгъла на улиците „Дякон Игнатий“ и „Аксаков“, се намира прочутото кафене „България“. В него могат да бъдат видени членовете на литературния кръг „Мисъл“, критиците Александър Балабанов и Боян Пенев, авторът на българския химн Цветан Радославов, както и човекът, написал „Строители на съвременна България“ – Симеон Радев. Сградата на кафенето е ударена от бомбардировките и вторият ѝ етаж не е възстановен оттогава.

В спомените на Кирил Христов Градската градина е оставила ярко впечатление:

„Наоколо и тогава имаше редица пейки, заети обикновено от ученици и студенти, които – като българи – вечно се препираха все по големи въпроси. Това бяха главно купувачите на Чипева. Видеха ли новоизлязла книга, те тутакси обсаждаха книжарницата, едни да я разгледат, а по-малко да я купят“.

В градината често се разхожда Иван Вазов, неотлъчно придружаван от своето кученце. При една среща между него и Тодор Чипев става дума за издаването на „Под игото“ в самостоятелна илюстрована книга. Както разказва издателят:

„Той беше напечатил „Под игото“ в първите три тома на „Народни умотворения“. Аз му предложих да издадем книгата изцяло“.

Идеята е осъществена и през 1894 година на бял свят у нас се появява в самостоятелно издание първият български роман, при това илюстрован. Издаването на книгата излиза солено на Чипев, който в разговор с журналиста Христо Бръзицов споделя, че Вазов иска по 200 лева на кола при 33 коли, но издателят и за момент не се поколебава и плаща на писателя. В договора, подписан между двамата, става ясно, че всъщност сумата, която Иван Вазов получава, е в размер на 2500 лева.

По-късно Чипев и Вазов отново работят заедно по издаването на продължението на „Под игото“ – романа „Нова земя“, но книгата не постига същия успех и копривщенецът се принуждава да вземе пари назаем, за да плати хонорара на писателя. Тяхното сътрудничество обаче не се изчерпва с това. Тодор Чипев издава още 18 книги на Патриарха на българската литература, сред които и драмата „Хъшове“ през 1894 година, а през следващите десетилетия заедно със семейството си издава над 500 тома от български и чуждестранни писатели.

След издаването на „Под игото“ издателят не се застоява дълго в павилиона в Градската градина. В края на XIX век Чипев наема, вероятно от политика Константин Стоилов, павилион на ъгъла на булевардите „Мария Луиза“ и „Дондуков“. Но издателят не се задържа дълго и там, тъй като изложението на витрината му било южно и книгите пожълтявали от слънцето.

В края на XIX век Тодор Чипев наема удобно помещение на булевард „Дондуков“ №20-22*. От 1910 година книжарницата се разширява, като Чипев наема и съседен дюкян. Днес на това място се намира Президентството. Тази книжарница е не просто широка, заемайки два номера от главния столичен булевард, но и много висока. Със своите пет етажа, както твърди внукът на Тодор – Игор Чипев, книжарницата е най-голямата на Балканския полуостров за времето си, а може би и до днес. В нея Тодор Чипев и неговите синове продават не само книги и вестници, но и канцеларски материали, радиоапарати, списания и учебници. По това време се прочува фразата „Ако търсиш някоя книга и я няма при Чипев, то по-добре не я търси!“. Бухалът върху книга, който се използва за емблема на издателството, е дело на най-големия син на Тодор Чипев – Филип. Много от старите картички, които представят столицата в златните `и години, са дело именно на Чипевото издателство.

Освен с издателска дейност Тодор Чипев се занимава и с дарителство. Неведнъж той дарява голямо количество книги на училища, читалища и други културни институции. Прави впечатление и списъкът с автори, чиито книги Чипев избира да дари, който неизменно включва Дора Габе, Петко Славейков, Елисавета Багряна, Любен Каравелов, Паисий Хилендарски и др.

Вижте още: „ЗАТРУПАНА СОФИЯ“, НОВО ИЗДАНИЕ НА СПОМЕНИТЕ НА КИРИЛ ХРИСТОВ