Най-грозният спектакъл, правен някога в Народния театър

Не излиза от новините, пълзи по вестниците. Дращим по стените си за него, палим късите си фитили, врещим по фенски. Всичко това за пръв път. Наистина, не помня да сме говорили толкова шумно, напоително и дълго за театър.

Минаха седем години, а още помня какво беше „На ръба“. Там, в Народния. През цялото време, макар и стегнат в едно от вечните кресла на Народния, имах усещането, че падам. Болезнено реалистично усещане за българска обреченост, безмилостно, почти садистично упражнено върху мен.

Не мога да кажа, че съм „фен“ на Морфов, не смея да се нарека „почитател“. Страхопочитател съм му. Постановките му ме дъвчат, разпарчетосват и изплюват, превръщат ме в останки. Но сякаш след негов спектакъл от мен остават само най-смислените части.

Последната „постановка“ на Морфов в Народния премина отвъд ръба. След като видях надрасканата врата инстинктивно си казах „това няма как да се случи в един нормален театър“. Да, така е, но и не е това, което си помислихте. Народният Театър никога не е бил нормален театър, а Храм. Щеше да е лесно, ако поругаването на тази светиня беше започнало с необуздания рефлекс на Морфов да бърка в гърлото на чувството ни за правда. Щяхме да прежалим великанския режисьор, да го запокитим за наказание обратно, там зад кулисите на вниманието ни. Да преглътнем отново липсата му, да прежалим несравнимното отсъствие.

Но как може едно общество като нашето, свикнало да е участник в престъпления на всякакви нива, да нарича един от малкото си гении хулиган? С какво право една непослушна нация, която не спира да съсипва героични наследства, раздава шамари за проява на непокорство? Хайде сега да спрем да провесваме дресиран език и да погледнем истината в очите. Ние в публиката, но и вие, на сцената.

47 актьори от състава на Народния се подписаха под писмо, в защита на директора си. Извинете, талантливи приятели, но кога вашият началник се превърна в жертва? Когато беше даден на властите за „проява на дискриминация“ – като Сашо Морфов? Или когато се принуди да подаде оставка като Явор Гърдев и Захари Карабашлиев? Директорът Василев е наистина успешен мениджър. Той изведе един малък театър в Плевен от мъглата на провинциалната безличност. Той поведе обратно в Народния идеята за свобода, мисъл и размах. Сигурно той ви увеличи заплатите, върна малко от самочувствието, което заслужавате. Той, обаче, не е жертва на този грозен скандал.

Вие сте жертвите.

Подписите ви стоят под текст, който не сте писали сами – като професионалист ви го казвам. Сложили сте чудесните си имена под послания, сътворени от режисьора на най-грозното представление, което Народния е правил. Вие, любими мои звезди, прекрасни приятели, великолепни актьори, сте станали статисти в моноспектакъла на Велислава Кръстева – дама, поставена не просто като ваш пиар, но и като ваш пряк началник – заместник директор на Храма.

Не мога да кажа, че съм „фен“ и на Кръстева. Не съм ѝ „почитател“. Страхувам се от нея. Тази „колежка“ не просто е спусната с парашут в Народния, постът ѝ не е просто „бонус“ за дългогодишен стаж в партията на феодализма ДПС. Тя е там с някакви поставени цели. Не мога да знам всичките.

Но с ужас виждам едната изпълнена.