Най-изящното доказателство за величието на Гърция

Преди точно 200 години на днешния ден е открита – сякаш родена отново от водите на Егейско море – една от най-известните скулптури в света, Венера Милоска. Така я нарича нейният пръв изследовател – секретарят на Френската академия по изкуствата Картмер дьо Кенси. Той прави и грешката да ѝ даде името „Венера“, макар тя очевидно да произхожда от Гърция и по-правилно би било да се нарича Афродита.

Когато я вижда за пръв път, писателят Шатобриан възкликва:

„Гърция никога не ни е давала по-добро доказателство за своето величие!“.

Афродита е богиня на любовта и красотата, олицетворение на вечната младост, пътешественица по моретата. Първоначално дори е била възприемана като богиня на морето, небето и плодородието. Името ѝ от древногръцки в превод означава „родена от пяната“. Култът към нея бил разпространен в цяла Гърция и всички храмове, посветени на Афродита, били посещавани от младежи, жадуващи любов.

Затова и античното изкуство изобилства с изображения на Афродита – гола или свенливо загърната. Много градове поръчвали нейна статуя за храмовете си. За съжаление, повечето от тях не са стигнали до нас – войните и земетресенията на полуострова са унищожавали цели градове.

Милос е малък скалист остров в Егейско море, приел Афродита като своя закрилница. Символ на острова е ябълката, която е и атрибут на богинята. Месецът, посветен на Афродита, според древногръцката митология е април. Затова е донякъде чудо фактът, че именно на остров Милос и точно в април, е открита най-известната статуя на тази богиня.

През 1820 г. селянинът Йоргос и синът му разоравали малката си нива близо до руините на древен театър. Тогава местните не обръщали много внимание на множеството исторически артефакти, които ги заобикаляли навсякъде. Но през този април Йоргос натиснал ралото малко по-надълбоко. И то ударило в камък. Това били остатъци от древни стени. Обработеният камък бил ценност по това време като строителен материал и Иргос се опитал да изкопае находката си. Малко по-късно пред очите му се отворила яма, в която лежала статуята заедно с две малки статуетки – херми и няколко къса мрамор.

Селянинът знаел, че чужденците в Гърция се интересуват от древни находки и може да откупят намереното за много пари. Затова отишъл при френския консул и му предложил скулптурата. Консулът не бил много навътре в изкуствознанието, но пък знаел добре, че френското правителство иска да попълни колекциите на Лувъра. Потърсил за мнение командирите на френските кораби, акостирали в местното пристанище. Офицерите били раздвоени. Едни от тях смятали, че статуята не е нищо особено, други твърдели, че е изключителна. По това време на Милос пристигнал корабът „Ла Шеврет“, специализиран в хидрография. Мичман Дюмон-Дюрвил от екипажа, бъдещ адмирал и изследовател на Антарктида, веднага разбрал колко ценна е находката. Заради неговия доклад френското правителство разпорежда да се отделят средства за закупуване на статуята. Но скоро за нея научил и Икономос Верки, управител на всички гръцки острови по това време. Верги настоява милосци да продадат Венера на Турция.

Историята става достойна за драматургична творба. Когато пристига френският кораб с парите, статуята вече е натоварена на турски платноход. Французите започват да я преследват. Настигат турците и успяват да се спазарят за горната половина на Венера. Доста по-късно откупуват и долната ѝ част.

Статуята – и по-точно нейните фрагменти, които после са подложени на реставрация – е докарана във Франция и връчена като подарък на крал Луи XVIII.

Известно време кралят се опитвал да я държи в тайна, защото Турция се отнесла към отнемането на статуята като към пиратство. Скоро обаче слуховете за прекрасното антично творение тръгват по целия свят. Венера е поставена в Лувъра и посреща първите си почитатели на 7 май 1821 г.

На тържественото откриване са поканени посланиците на всички държави. Присъства и гръцкият дипломат, който бил безсилен, виждайки едно от най-красивите притежания на родината си изложено в най-големия френски музей.

По настояване на Луи XIII обявяват Венера за дело на Праксител, най-известния скулптор от древността, макар и по-късно да се установява без всякакво съмнение, че скулптурата е създадена доста по-късно – около 120 г. пр. Хр. Появили се твърдения, че статуята е изваяна от друг велик майстор – Скопас. Но благодарение на усърдието на един от изследователите, който правел скици на скулптурата и донесените заедно с нея фрагменти от мраморен пиедестал, бил открит надпис:

„Александър, син на Менид от Антиохия, направи това“.

Все пак изкуствоведите още спорят. Някои предполагат, че Александър е изработил само пиедестала. Други са склонни да мислят, че подписалият се е първият реставратор на Венера Милоска, като предполагат, че е променял положението на ръцете ѝ.

Загадката къде са изчезнали ръцете на Венера Милоска все още вълнува ценители и изследователи. Описвайки скулптурата, Дюрвил разказва, че „в лявата вдигната ръка държи ябълка, а с дясната придържа красиво драпиран пояс, небрежно падащ от бедрата до стъпалата“. Синът на консула в Милос обаче говори само за една ръка – лявата.

Дали ръцете са отчупени при паметния сблъсък между французи и турци, или по-рано, все още е въпрос на догадки. Според експертите обаче статуята се е лишила от свои части много по-рано, ако се съди по патината по остатъците.

Споровете какво е държала богинята в ръце продължават. Според някои – ябълка, заради мита, свързан с облога между Хера, Атина и Афродита, заради който започва Троянската война. Други смятат, че Венера е държала огледало. Съществува мнение, че скулпторът е изобразил Венера след баня, когато е покривала тялото си с благовония. В едната си ръка е държала плод, а в другата – съд с парфюм. Но една от най-аргументираните версии твърди, че статуята на богинята на любовта е част от скулптурна група. На тази мисъл навежда недовършената драпировка отляво и обработката на мрамора на гърба ѝ. Изкуствоведите не могат да стигнат до съгласие кой е бил част от подобна група. Възможни са композиции с Афродита и Херакъл, Арес или Парис. Позата се анализира по различни начини, но всички са единодушни, че и до днес това е една от най-добрите пози за изображение на женското тяло.

Всъщност, няма никаква видима причина експертите да са категорични, че пред тях стои именно богинята на красотата. Няма надпис, няма регалии, които да го доказват. Достатъчно е човек да погледне този къс мрамор, който и до днес е символ на прекрасното, и съмненията отлитат.