Най-красивото място за летене

„Кротко, партньоре“, подвиква Петьо от време на време и крилото леко подема нагоре, подкарано от сигурната му ръка. Вятърът свисти в камерите на парапланера, отнася гласовете ни и ни люлее над върховете на дърветата. Според моя водач това е най-красивото за летене място в България. Сигурно е прав. Не защото се е носил над почти всички кътчета на страната, а защото зелените склонове на Родопите ме карат за затая дъх при всеки завой. Квадратчетата на къщите от околните села правят гледката още по-пъстра. В далечината облаците се отразяват в язовир.

Знам единствено, че се намираме някъде по пътя между Асеновград и Кърджали. Тесен път ни отдели от главния и ни отведе до дърво между две села – там щеше да е крайната точка полета ни, а щяхме да тръгнем от най-високото място в района.

Петьо Манев е от хората, които са избрали да живеят само за летенето. Водач на тандем е от много години. Започнал да лети късно – когато навършил 42, и от тогава не е спрял. Заради това е напуснал работа и се преместил в Сопот, за да е по-близо до най-удобните места за излитане. Сега е на 50 години, но изглежда като мъж в средата на трийсетте, живял на открито и в екстремни условия – почти както си е. Кара древен опел, който изглежда така, сякаш всеки момент ще се разпадне, но старото корито успява да събере цялата му екипировка и да издрапа по най-стръмните и каменисти склонове.

Петьо чевръсто разстила крилото, опъва въжетата, закача ми седлото и започва с инструкциите.

С тази кола стигаме до върха над село Добростан. Разтоварваме и веднага поемаме към „пистата“. Там вече излитат други ентусиасти. Петьо чевръсто разстила крилото, опъва въжетата, закача ми седлото и започва с инструкциите. Трябва само да дърпам силно напред и да не сядам веднага. И потегляме, даже не ми остава време да се замисля трябва ли да се уплаша, или не. После вече е късно – носим се над гората, а далече долу се виждат тънките жили на пътищата и човешките мравуняци. А ние сме птици.

От много години опитвам да полетя. Правила съм сухи тренировки с парапланер няколко пъти, но все нещо проваляше желанието ми за извисяване. Сега само в рамките на година успях да летя с крило и с двуместен самолет. Това със самолета си беше съвсем непредвидено. Всъщност от летище Бохот край Плевен трябваше да направя първия си полет с делтапланер. Вятърът обаче беше неблагоразумен и докато чакахме да се укроти, попаднахме на пилота Петър. Той лесно склони да направим едно кръгче с поверения му самолет. Петър бил инструктор на семейство ентусиасти, които си купили малкото летателно средство и с него взели първите си уроци. Сега всички вече имали разрешително, а си взели и по-голям самолет.

От летище Бохот край Плевен трябваше да направя първия си полет с делтапланер. Вятърът обаче беше неблагоразумен и докато чакахме да се укроти, попаднахме на пилота Петър.

Пилотът лесно склони да направим едно кръгче с поверения му самолет.

Тук инструкции не са нужни. Слагам слушалките, с които ще се чуваме с Пешо, и затваряме вратите. Малката машина се отделя плавно от пистата и пикира над нивите около Плевен. Пилотът решава да ми покаже възможностите на самолета и рязко издига нагоре, а после навежда носа към земята.

С този самолет усещаш вятъра и тялото ти следва всеки наклон на крилата.

Усещането е шеметно – нищо общо няма с големите самолети, с които съм летяла досега. Дори с тези на лоукост компании. Тук сякаш усещаш вятъра и тялото ти следва всеки наклон на крилата. Носим се над имения с басейни – не знам чии са, но ми се струва, че точно тук трябват много сериозни разрешителни за строеж, прокарване на водопроводи и други, защото оградите са по ръба на високите скали над язовир Тученица. В далечината се виждат блоковете на Плевен.

Завой и отново към пистата. Разрешиха ни да се приземим – през този ден малките самолети излитат и кацат като пчели работнички на входа на кошер. Приземяването е плавно, само стомахът леко подскача, като че ли е отделна част от тялото.

Имам още малко време да заформя летателен хеттрик тази година – трябва ми само полет с делтапланер. До края на лятото остават цели два месеца. Пешо сега сигурно лети над пясъците на Африка с доста по-голям самолет, а Петьо подкарва своя парапланер над склоновете на Стара планина до Сопот.