„Най-опасните психопати се въоръжават с идеология“

Един от големите въпроси, които занимават философи и психолози, е дали голямата власт превръща хората в психопати и социопати, или тези постове се заемат от вече оформени личности с отклонения. Изглежда, че за авторитарните режими е вярно по-скоро второто – властта често се взима от хора, които не изпитват съжаление и съчувствие към другите.

По този въпрос изданието „Новая газета. Европа“ разговаря с един от големите учени в областта – невроендокринолога, приматолог, професор от Станфордския университет Робърт Саполски. Според него диктаторите често проявяват социопатия – състояние, което той смята за идентично с психопатията. За тях е характерно отсъствието на емпатия, на угризения на съвестта, те не са способни да почувстват чуждата болка.

Професор Саполски цитира и лабораторни изследвания, които показват, че социопатите имат по-висок праг на болка от обикновените хора – тоест, те са по-слабо чувствителни и към собствената си болка. Но затова пък, смята Саполски, са много успешни в разбирането на моделите на човешката психика, което им позволява лесно да прогнозират поведението на другите хора.

„Моделът на психическо състояние на човека се развива в детска възраст, когато детето започва да разбира, че другите хора мислят различно от него. След това осъзнаване, то започва да формира модел на емоциите. Тогава започва да изпитва и емпатия. Психопатите не притежават емпатия, но имат добро разбиране за моделите на психическо състояние на човека. Добре разбират какво другите хора мислят и чувстват. За тях това е инструмент за манипулация на обкръжаващите.“

Според проф. Саполски дори най-ужасните и жестоки хора могат да делят другите на „свои“ и „чужди“, да съчувстват на „своите“ и да се държат нормално със семейството си. Психопатите обаче не умеят това. Много от тях трудно изпитват съчувствие дори към най-близките си роднини.

„Сталин е много добър пример за такъв човек“, твърди професорът от Станфорд.

Саполски разказва за своя вечеря с кореспондент на „Ню Йорк Таймс“, работил в Белия дом по времето на Тръмп. Той му казал:

„Всички говорят, че Тръмп е глупав, но той не е глупав, той има нормален интелект. Всички казват, че е абсолютен егоист, но понякога може да се замисля за другите. Най-силно впечатлява обаче това, че той може да влезе в стаята, да поговори с някого 30 секунди и това му е достатъчно, за да разбере слабостите на събеседника. Знае как да ги използва и да го манипулира, когато му е необходимо“.

Това, според проф. Саполски, показва как изглежда типичният социопат и повечето диктатори.

„Психопатията е по-скоро темперамент, който предполага пълно емоционално отстраняване от света. Много от психопатите успяват в живота, защото са добри манипулатори. Глупавите психопати умират рано или се озовават в затвора. Но ако човек е умен, особено ако има висок социален интелект, той става крайно опасна личност.“

Според проф. Саполски психопатията дава преимущества, които помагат на такива хора да се закрепят във властта. Най-опасните психопати са тези, които се въоръжават с идеология – национализъм, етническа политика. Тези хора събират милиони последователи, за да осъществяват дори геноциди.
Робърт Саполски твърди, че е съгласен с твърдението на колегата си невробиолог Джеймс Фелън, че Путин е психопат, склонен към садизъм:

„Това е човек, в близост до когото може да се разбие самолет с шефа на контролирана от него частна военна компания. Това е човек, който може да заповяда да се бомбардира родилен дом в Украйна. Всичко е абсолютно ясно, дори без психиатрична диагноза“.

Професорът, специализиран в изучаването на невробиологията на психопатията, смята, че за формирането ù  вина имат и обстоятелствата:

„Мога да си представя какво е превърнало Доналд Тръмп в жалка и счупена личност. Майка му и баща му са били чудовища. Те са докарали брат му до алкохолизъм и ранна смърт на 25 години. Тръмп е прекарал целия си живот със съзнанието, че може да бъде обичан само от тези, на които плаща. Путин също не случайно е станал… Путин. По дефиниция тези хора са травмирани“.

Въпросът е какво кара обикновените хора да се подчиняват на диктаторите.

„Тревогата. Усещането, че не си в безопасност. Детството, когато човек харесва йерархията на емоционално ниво, защото тя му дава усещане за цялостност и безопасност. Мислене, при което бъдещето изглежда страшно, а миналото – чудесно. Затова Тръмп беше толкова опасен, затова руският президент 30 години след разпадането на СССР може да твърди, че е страхотно отново да бъде завладяна Украйна, дори Латвия и Литва в добавка. Затова са опасни и ислямските фундаменталисти“, коментира Саполски.

Професорът от Станфорд е категоричен, че последователи на такива лидери стават хора, които смятат новите идеи и лица за нещо плашещо, за които миналото е комфортно, най-вече защото може да бъде изградено върху митове, а не върху факти. Миналото за тях е място, където искат да се върнат.

„Едно изследване показва как се формират такива личности. Проведено е с петгодишни деца. В хода на експеримента тези деца били поставени в стая с много нови играчки. Някои от тях се плашели от това, а други – не. Това са два типа поведение, в двата типа деца по различен начин се изработва хормонът на стреса и по различен начин бият сърцата им. Децата, които се страхуват от нови неща на 5 години, 25 години по-късно ще гласуват за консервативни партии.“

Тези хора са бъдещите конформисти, казва проф. Саполски. Те са необходими за съществуването на диктатурата и се характеризират с повишено чувство за тревожност. Той разказва за изследване, проведено през 50-те години с еврейски бежанци от Холокоста в САЩ. Показвали на участниците в експеримента 3 линии, една от които била по-дълга от останалите. Питали ги коя е тя и в 99% от случаите хората отговаряли правилно. След това поставяли същите хора в стая с подставени лица, които вкупом започвали да твърдят, че всъщност най-дългата линия не е тази, която те са избрали. 70% от участниците в експеримента се съгласили с лъжливото твърдение. Тогава учените открили два типа конформизъм. В единия случай хората се съгласявали, че това не е вярно, но не искали да спорят с другите. В другия – наистина смятали, че първоначално са сгрешили, защото другите настоявали на правотата си. Първият тип са публичните конформисти, а вторият – личните конформисти. Вторите ме плашат много, казва проф. Саполски, защото те наистина могат да повярват, че войната е мир, а любовта – омраза.

„Публичните конформисти казват – да, все пак на Русия ù е нужен силен лидер, а не оня пияница Елцин. Да, Путин е говедо, да, той е безсърдечен, но понякога на страната ù трябва силен лидер. Едва ли някой от тях би искал да вечеря с човек като Путин, но са готови да се примирят, че подобна личност уж е необходима на страната в определени времена. Тези хора в крайна сметка признават, че не са били прави. Но личните конформисти никога няма да променят мнението си. След 5 и след 50 години те ще продължават да твърдят, че враговете са искали да ги унищожат и заплахата е била реална“, казва професорът.

Той засяга и темата дали различните култури имат различна чувствителност към диктаторите.

„В Югоизточна Азия например хиляди години се е формирала колективистична култура от типа „нека всички заедно следваме силния лидер“. Причината за това е, че селското стопанство там е построено около оризовите полета. Там не може да се занимавате с фермерство сам. За да порасне нещо, трябва цялото село да се събере и да засажда посеви на вашата нива. И до днес китайските фермери използват системи за напояване на оризовите полета, доставящи вода от стотици километри и създадени преди 2000 години! 50 села, разположени на огромни разстояния едно от друго, са действали заедно в продължение на две хилядолетия, за да поддържат напоителната система. В северната част на Китай обаче, където има повече планини, хората не гледат ориз, а пшеница. За нея не е нужно да се труди цялото село. И когато изследвате мозъците на хората от планинските части на Китай, виждате при тях същата склонност към индивидуализъм, както у жител на Лондон например.“

Според проф. Саполски гените също играят роля. Съществува ген, който кодира рецепторите на допамин, който се свързва със системата за възнаграждение, удоволствие, предвкусване и готовност към риска, но и с това как се отнасяте към новите неща и как контролирате емоциите си. Разпространението на този ген е различно при различните народи. Колкото по-далеч е групата хора от Африка, откъдето носителите на този ген са мигрирали преди 50 хил. години, толкова по-често се среща рецепторът на допамин. Той е много рядко срещан в коренните народи на Африка, рядко се среща и в Близкия Изток. В Западна Азия и Западна Европа честотата му е по-висока. В Сибир – много висока. Особено често се среща този рецептор в държавите от Южна Америка. Но в Югоизточна Азия става дума за изключение – там е една от най-ниските честоти на „гена на риска“. Причината е, че са посветили 20 хиляди години на това да се научат да отглеждат ориз. Индивидуалисти там не се задържали. Културата поддържала основно хората, които не рискували и се съобразявали с обществото. Така еволюцията довела до генетична идентичност, която е създала югоизточния азиатски конформизъм.

Антрополозите открили и още нещо интересно при сравнението на колективистичните култури на Югоизточна Азия и индивидуалистичната култура в Америка. Американските майки пеят приспивни песни на децата си по-високо, отколкото китайските майки. Американските майки чакат средно повече време, преди да вземат на ръце плачещето дете. Китайските деца прекарват в едно легло с майка си два пъти повече време от американските. Така още в първите минути от човешкия живот мозъкът е подложен на влиянието на култура, формирала се хилядолетия.

Все пак според проф. Саполски човек може да се променя, въпреки генетичния си код.

„Американците сега харесват японците, макар преди да са ги мразели. Днес американците смятат, че китайците искат да ги унищожат, а през Втората световна война са ги смятали за невинни жертви на японците.“

Професорът цитира изследвания, които са проучвали какви точно са били хората, които са помагали на евреите да избягат от Хитлер, подлагайки самите себе си на риск. Оказва се, че това не били хора, проявявали храброст преди това, нито религиозни фанатици, гръмко заявяващи позициите си. Били са съвсем обикновени хора. Такива, според учените, са и хората, изправящи се срещу тълпата. Няма фактори, казва Саполски, които да предскажат такова поведение. Става дума за инстинкт, който е ярко хуманистичен.

„Това, че мозъкът на хората може да се променя, е и добра, и лоша новина. Лесно е да бъде убедена група хора, че друга група не прилича на тях и затова трябва да бъде убита. Малко по-трудно е да ги убедиш, че другите са същите като тях.“

Саполски разказва за изследване, проведено с мозъчен скенер на съвсем обикновени хора. Сканирали мозъците на бели, когато за по-малко от секунда им показвали изображения на чернокожи. При 75% от хората се е активирала амигдалата, отговаряща за тревогата. Ако обаче тъмнокожите носели шапка с логото на любимия им футболен отбор, амигдалата не реагирала на цвета на кожата. Разделението „свой/чужд“ минавало през шапката.