Най-ужасяващите театрални представления на ХХ век

Изкуството няма задължението да бъде лицеприятно, подсладено и туширано, но мярата е един от задължителните атрибути на добрата творба. Често обаче емоцията, която творците искат да предадат, е толкова силна и излизаща извън всякакви граници, че изглежда сякаш са прескочили невидимата линия на добрия вкус и внимателното отношение към зрителя.

Предлагаме ви обзор на някои от най-шокиращите и стигащи до крайност представления и пърформанси през ХХ век.

Театър „Гран Гиньол”

В началото на ХХ век много от парижани посещавали театър „Гран Гиньол” – малко заведение, намиращо се в бивша църква. Негова запазена марка били ужасяващите кървави постановки. В представленията били изобразявани некрофилия, насилие, убийства, ужасни болести и използване на наркотици. Театърът оцелял от 1897 до 1963-та в непрекъснати битки с цензурата.

Театър на оргиите на Херман Ницш

Херман Ницш е австрийски художник, композитор, актьор и драматург, който през 60-те години на ХХ век създава трупа под название „Театър на оргиите и мистериите“. Бил вдъхновен от преживяванията си през Втората световна война, затова изкуството му било доста кърваво. По време на представленията често убивали живи животни, използвали били техните вътрешности и кръв. Черва се валяли по сцената, а кръвта пръскала върху публиката или се изливала в устата на голите актьори, разположени на сцената във формата на кръст.

Обединение „Паника“

Наречено така в чест на древногръцкия бог Пан, Обединение „Паника“ е създадено от Фернандо Арабал, Алехандро Ходоровски и Роланд Топор през 1962 г. Ходоровски, който се сблъсква с цензурата в Мексико, заминава за Париж, където открива другите двама художници. Групата започва да работи заедно. Основната им идея е да предизвикат буржоазните зрители, които настояват за въвеждане на възможно най-строга цензура. Затова Обединение „Паника” представя най-нелепите спектакли. Ходоровски убива гъски, маже голи жени с мед, имитира кастрация и използва гигантски кръст като фалос на сцената.

Living Theatre, постановките „Connection“ и „Франкенщайн“

Постановката на Джек Гелбер „Connection“ установява нови стандарти на жестокост и реализъм в театъра. В спектакъла, чиято премиера е през 1959 г., е показан разговор на група наркомани, които чакат своя дилър. Свободният диалог събужда у зрителите нервно усещане, че не гледат пиеса, а стоят на ъгъла на улицата и наблюдават ежедневието на наркоманите. За да се засили ефектът, режисьорът пуснал сред публиката актьори, преоблечени като бездомни, които просели пари за наркотици. Спектакълът се появява на сцената на Living Theatre в Ню Йорк, експериментална театрална трупа, която специализира в екстремни и крайно политизирани пиеси. Постановките им са на необичайни места – стоманолеярни заводи или в бразилски затвор. Една от късните постановки на театъра е „Франкенщайн“, в която на сцената са изобразени кървави и страховити убийства.

„Плейбой на западния свят”

Джон Милингтън Синг вече бил доста известен поет и драматург в родната си Ирландия, когато през 1907 г. създава пиесата „Плейбой на западния свят“. Само че не очаквал до какво ще доведе това. В пиесата млад психопат убива баща си с брадва, а после се хвали с убийството пред различни жени. След премиерата историята така разтърсва обществото, че в Ирландия започват масови безредици по улиците. В крайна сметка текстът е забранен, но след много години е наречен „една от най-великите ирландски пиеси”.

Гюнтер Брус, „Изкуство и революция

Известно време във Виена съществувало радикално движение, наречено „акционизъм”, което се стремяло да съедини изкуството с политиката. Гюнтер Брус бил един от най-радикалните му представители. През 1968 г. в студентския център към Виенския университет Брус заедно с приятелите си Ото Мул и Осуалд Винер организирали спектакъла „Изкуство и революция“, по време на което Брус се изхождал директно на сцената и онанирал по време на австрийския химн. Накрая и тримата били арестувани. Последното им представление се състояло през 1970 г.

Сара Кейн, „Взривени“

В пиесата са изобразени два персонажа – журналист расист и неговият млад любовник, които се намират в хотел, а под прозорците им се разиграва гражданска война. В пиесата има значително количество ужасяващи сцени на насилие – няколко изнасилвания, взривен жив човек, суицид и изяждане на мъртво дете. „Взривени“ е първата драматургична творба на актрисата Сара Кейн и премиерата ѝ в Лондон през 1995 г. става сензация. Критиците я определят като „потапяне на глава в кофа с помия“. Трагичното самоубийство на Сара Кейн едва на 28-годишна възраст води до преоценка на творчеството ѝ, състоящо се от общо 5 пиеси.

Едуард Бонд, „Спасените“

В сцена от пиесата на Едуард Бонд „Спасените“ банда главорези намира в парка количка с плачещо бебе. Вместо да го утешат, бандитите го измъчват, изхождат се върху него и накрая го убиват с камъни. Когато текстът за пръв път е поставен на сцена в Лондон през 1965 г., реакциите са противоречиви. Критиците клеймят драматурга за това, че е създал подобна сцена заради евтина популярност и го обвиняват в откровен садизъм. Правителството се опитва да спре спектакъла, но той става твърде популярен. Бонд заявява, че това е само опит да бъдат накарани зрителите да обърнат внимание на много от проблемите във Великобритания и света.

Максуел Андерсън, „Лошо семе“

В пиесата трилър, създадена от Максуел Андерсън по книгата на Уилям Марч, няма шокиращи сцени и жесток реализъм, както в изброените дотук, но е с ужасяващ сюжет. Майката разбира, че осемгодишната ѝ дъщеря е сериен убиец. С напредване на действието, тя открива, че и собствената ѝ майка е била сериен убиец и че „лошото семе“ може да се предава през поколенията. Пиесата се радва на огромен, макар и скандален успех на Бродуей през 1954 г. По-късно по нея е заснет филм.

По материали от чуждите медии