Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Най-скъпият съвременен руски художник

„Не всеки ще бъде взет в бъдещето“, предупреждава мащабна ретроспективна изложба на Иля и Емилия Кабакови в Третяковската галерия в Москва

Иля и Емилия Кабакови, „Не всеки ще бъде взет в бъдещето“, 2001. Снимка: Иля и Емилия Кабакови - Най-скъпият съвременен руски художник

Иля и Емилия Кабакови, „Не всеки ще бъде взет в бъдещето“, 2001. Снимка: Иля и Емилия Кабакови

Новият изложбен сезон в Москва започна грандиозно – в Третяковската галерия бе открита първата мащабна, ретроспективна изложба на Иля и Емилия Кабакови в руската столица. От 80-те години насам творческият тандем е представил 300 инсталации и изложби в някои от най-престижните световни арт пространства, а днес и Москва се нарежда сред тях. 

Едва за втори път в цялото си съществуване музеят предоставя най-големите си зали не за ретроспектива на руски класици, а за личен проект на съвременни художници. Третяковската галерия е работила над проекта съвместно с „Тейт Модерн“ и Ермитажа,  миналата зима той бе показан в Лондон, а тази пролет и лято в Санкт Петербург под името „Не всеки ще бъде взет в бъдещето“. Изложбата ще остане в руската столица столица до 13 януари.

Създателите на жанра „тотална инсталация“ Иля и Емилия Кабакови са сред най-известните съвременни художници на световната арт сцена. Докато живее в СССР, където в края на 80-те години все още властва социалистическия реализъм, роденият през 1933 г. Иля Кабаков се издържа като илюстратор на детска литература. Прави и живопис, но само за себе си и близки приятели. В началото на 80-те се съсредоточава над инсталации, в които използва боклуци, за да разказва за домашния бит и живот в общите комунални квартири.

През 1982 г. Кабаков измисля една от най-прочутите си инсталации — „Човекът, който излетя в космоса от стаята си“, завършена през 1986-а. Впоследствие започва да нарича мащабните си проекти „тотални инсталации“. През 1987 г. получава първия си чуждестранен грант — от австрийското обединение Grazer Kunstverein — и построява във фоайето на операта в Грац инсталацията „Преди вечерята“. Година по-късно създава първата тотална инсталация от проекта „Десет персонажа“ в нюйоркската галерия „Роналд Фелдман“ и получава стипендия от френското министерство на културата. През 1989 г. Кабаков напуска окончателно СССР.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Човекът, който излетя в космоса от стаята си“, 1985. Снимка: Иля и Емилия Кабакови

Иля Кабаков е признат за най-голямата фигура в московския концептуализъм, представител на последното поколение съветски художници, завоювали световно признание. От края на 80 работи съвместно с Емилия Кабакова, която му става съпруга през 1989 г. Произведенията им митологизират делничната рутина на живота в комуналните квартири в СССР, а героите им са уязвимите романтици и забравените художници-мечтатели, живеещи в прозаичните условия на съветския бит.

„Инцидент в коридора на кухнята“, 1989. Снимка: Иля и Емилия Кабакови

От 90-те насам Иля и Емилия Кабакови правят изложби в много от най-големите галерии на Европа и Америка – парижкия център „Помпиду“, норвежския Национален център за съвремено изкуство, нюйоркския музей за съвременно изкуство, „Кунстхале“ в Кьолн, Венецианското биенале, „Документа“ в Касел… Идва и признанието във вид на престижни награди и отличия от датски, немски и швейцарски музеи, Кабаков е и кавалер на Ордена за изкуство и литература на френското министерство на културата.

„Три ангела“, 2009. Снимка: Иля и Емилия Кабакови

„Как да срещнем ангел“, 2009. Снимка: Иля и Емилия Кабакови

През лятото на 2006 г. на търг на лондонската аукционна компания „Phillips de Pury & Company“ картината на Кабакова „Стая лукс“ от 1984 г. е купена за 2 млн. британски лири (около 4 млн. долара) и така той става най-скъпият руски художник от втората половина на XX век. През февруари 2008 г. същата тръжна къща продава друга картина на Кабаков – „Бръмбар“ (1982) за 2,93 млн. фунта стерлинги (5,84 млн. долара).

През 2006 г. в ретроспективната изложба на нюйоркския музей „Гугенхайм“ „Russia!“ инсталацията на Кабаков „Човекът, който излетя в космоса от стаята си“ е включена редом с икони на Андрей Рубльов и картини на Репин и Малевич – това окончателно утвърждава статута на Кабаков като един от най-значимите съветски и руски художници от следвоенното поколение.

Още от 90-те Кабаков и съпругата му живеят в Лонг Айланд, а арт справочниците го определят като „руско-американски“ художник.

„Появата на колажа #10“, 2012. Снимка: Pace Gallery

Наименованието „Не всеки ще бъде взет в бъдещето“ е заимствано от една от най-важните инсталации, заемаща централно място в експозицията в Третяковската галерия. Ретроспективата показва зараждането на творческия метод на автора и неговата еволюция чрез показаните инсталации, архитектурни модели и произведения на живописта и графиката. Включените произведения обхващат период от почти шест десетилетия — от ранни работи на Кабаков, от преди заминаването му от СССР, до инсталации, макети и живописни серии от последните години.

В сайта на експозицията е качен подкаст-интервю, в което Емилия Кабакова обяснява защо изложбата е разбираема за всички и как да се научим да „разчитаме“ съвременното изкуство.

„Никой не иска да живее вечно, но всички ние се стремим към бъдещето. Специално за художниците то е от особена важност – казва в рекламния трейлър Емилия Кабакава. – „Не всеки ще бъде взет в бъдещето“ е изложба за това кой ще бъде и кой няма да бъде взет. Това е всичко, което Иля и аз сме направили през годините – много картини и доста инсталации. (…) Ние правим тотални инсталация – променяме осветлението, променяме стените, изграждаме съвсем различно пространство, в което може да се изгубите и да се почувствате като някой друг. (…) Не се страхувайте, просто се отпуснете и се доверете на чувствата си.“

Понятия от света на Кабакови

Тотална инсталация

В този жанр произведението не е конкретен обект, а измислено и изградено художествено пространство. Тридесет години художникът-концептуалист Иля Кабаков, отначало сам, а след това със своята съпрута и съавтор Емилия, разказва на този художествен език за съветския бит и минало. Използва мащаби от стая до апартамент и дори здание.

Концептуализъм

Терминът „московски концептуализъм“ се появява през 1979 г. В списание „А – Я“ изкуствоведът Борис Гройс публикува статия, в която формулира основите на направлението. За изкуството по това време е важна идеята, която може да се предаде с помощта на фрази, схеми, графици, фотографии, чертежи. В Европа и САЩ художниците-концептуалисти стават популярни през 60-те.

Мистификация

Героите на тоталните инсталации са измислени, но имат всички данни точно като реалните хора: три имена, рожденни дани, лични вещи. Използва се един важен феномен на зрителското възприятие: хората се доверяват повече на текст, отколкото на очите си. В инсталацията „Случай в коридора към кухнята“ зрителят узнава за случилото се не от видяното, а от разказа на гражданка на име Олга Яковлевна. Бюрократичните въпросници, анкети и канцеларски таблици се явяват като метафора на малкия човек, попаднал в регламента на държавната машина.

Кухня, шкаф, тоалетна

В Ермитажа вече има Зала на Кабакови, в която са представени две прочути инсталации – „Шкаф“ и „Тоалетна“. Съветският бит – това е неуютната атмосфера на общата кухня – мръсно, тясно място на конфликти и свади… Шкафът и тоалетната са единствените „частни“ сакрални места, където съветският човек може да се скрие от недружелюбния комунален свят. Инсталацията „Живот в в шкафа“ разказва за персонаж, който се е скрил и наблюдава през процепа, докато един ден изчезва. Другата работа – „Тоалетна в ъгъла“ (замазани с боя врати на тоалетна, зад които се вижда светлина и се чуват песни), символизира точно обратното, пълното приемане на съветската власт.

Боклукът

Боклукът символизира съветската действителност: вестници, книги, плакати, значки, кутийки, съдове… Това е архив на спомени и вероятно цяла култура.

„При нас боклукът е синоним на самото съществуване, доколкото няма смисъл въобще да се разчиства, след като накрая всичко ще се превърне в боклук. Образът на нашия живот за мен е голяма купчина боклук, която не може да се разчисти“, казват Кабакови.

Мухите

В един известен пърформанс, заснет на видео, Иля Кабаков в костюм на муха и Ян Фабр в костюм на бръмбар философстват за „живота на насекомите“. За Кабаков мухата е метафора за полета, свободата и тайните възможности на незабележимия „малък човек“.

Ангелите

„Как да срещнем ангел“ (като се изкачим по стълба към небето) и „Как да променим себе си“ (с упражнния с чифт бели крила):

„Сложете си крилата и останете в пълно бездействие и мълчание пет-десет минути, след което се върнете към обичайните си занимания, без да излизате от стаята. След два часа повторете отново. Ако повтаряте ежедневно тези процедури, след 2-3 седмици въздействието на белите крила ще започна да се проявява с все по-голяма сила“, пише Кабаков.

Червеният вагон

Този дар на Иля и Емилия Кабакови за музея вече е част от постоянната експозиция в Ермитажа и своеобразна алегория на настоящата изложба. Есето „Не всеки ще бъде взет в бъдещето“, писано в средата на 80-те, завършва с размисли за това, че в историята на изкуството се записват имена на едни художници, а други са предадени на забвение.

„Ако ти провърви, ще те вземат в бъдещето и ще изложат твои работи в Ермитажа“, казва Емилия Кабакова.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах