Най-старият столичанин – жена на 7 600 години

Открито в раннонеолитното селище Слатина, това е едно от най-старите погребения в Софийското поле

Археологът Васил Николов и скелетът на жената, живяла преди 7 600 години в района на днешна София. Снимка: БАН - Най-старият столичанин – жена на 7 600 години

Археологът Васил Николов и скелетът на жената, живяла преди 7 600 години в района на днешна София. Снимка: БАН

Раннонеолитен гроб на най-стария постоянен жител на София откри екип от археолози, ръководени от чл.-кор. Васил Николов, зам.-председател на БАН. Находката е направена на територията на столичния кв. „Слатина“ и е много рядка – това е едно от трите най-стари и най-важни погребения в Софийското поле, датирано от 5 500 г. пр. Хр., тоест половин хилядолетие след разселването на първите постоянни обитатели, обясни пред „Площад Славейков“ д-р Тодор Чобанов.

Гробът е вероятно на жена, предполагат учените – предстои да се направят ДНК-анализи, които да докажат тази хипотеза. След това ще бъде направено сравнение с други неолитни ДНК-образци, за да се направят конкретни изводи кога точно започва разселването в Софийското поле и да се разбере откъде идват първите постоянни жители в района – от Анатолия (днешна Турция) или от по-източна точка. Останките ще разширят познанието на учените за погребалните практики. Недалеч от гроба на прастарата столичанка е открит и скелет на дете.

Предстои да се направят ДНК-анализи, които да докажат дали скелетът принадлежи на жена. Снимка: БАН

Трудно е да се каже какъв е бил социалният статус на погребаната жена – хората от тези период са известни с това, че са се занимавали със земеделие и скотовъдство. Били са фермери с много висока култура – имали са архитектура, керамика, изкуство, религия от по-усъвършенстван вид, което ги различава от предишните общества. В глобален план, хората, живели някога в района на днешна София, са представителите на първата световна цивилизация.

В неолитно селище „Слатина“ са открити редица големи сгради, датирани от същия период, например къщи от по 150 кв. м., включително и триделни къщи. Археолозите още не могат да кажат колко души са живели в района по онова време, но се предполага, че това е най-голямото неолитно селище в околността. То е било оградено с концентрични ровове, които са имали предпазни и „магически“ функции, в тях най-вероятно са извършвани жертвоприношения.

Америка за България

Предполага се, че по това време са възникнали и останалите селища по поречието на Марица, вероятно дори в рамките на едно и също поколение. Напредъкът тогава се е движел по реките, което е и причината Тракийската низина и София да са заселени в един и същи период.

Сред новооткритите находки в селището са различни предмети от бита и култа като костна лъжица и керамични съдове, печат пинтадера, части от култови масички за жертвоприношения.

Разкопките на екипа, воден от Васил Николов, ще продължат.

Bookshop 728×90