Най-старото парче от Земята, донесено от Луната

Когато астронавтите от „Аполо 14“ донасят проби от лунната повърхност, за да ги изследват на Земята, никой от тях не знае, че всъщност връщат парче от собствената ѝ мантия. „Лунната скала“ вероятно се е сблъскала със земния пътник преди 4 милиарда години, предполага изследване на списание „Earth and Planetary Science Letters“, цитирано от Си Ен Ен.

Изследователите на земната скала, открита на Луната, смятат, че тя се е озовала там, след като астероид удря планетата ни и отронва част от горния ѝ слой, пращайки го в атмосферата. Парчето успява да се прилуни, благодарение на факта, че тогава Луната е била три пъти по-близо до Земята. В скалата се съдържа кварц, фелдшпат и цирконий, които са често срещани на нашата повърхност, но не са обичайни в лунния състав.

Подробен анализ на скалата доказва, че тя се е формирала при температура, близка до земната и си е взаимодействала с кислород. Образувала се е на около 19 километра под земната повърхност преди 4 или 4,1 млрд. години, когато Земята е била още млада. Камъкът, по думите на учените, представлява „капсула на времето от ранните дни на Слънчевата система“.

Учените са единодушни, че няма как такава скала да се е формирала при лунните условия. В същото време възниква въпросът как парчето е било изтръгнато от Земята, при положение, че се намира толкова дълбоко в нея? Предположението е, че за оголването ѝ са допринесли няколко външни фактора, преди астероидът да се сблъска със Земята и да даде достатъчно висока начална скорост на скалата. А по това време на съществуването на планетата ни възможността да възникнат дълбоки кратери в нея, вследствие на сблъсъци с астероиди, е голяма.

Когато попада на Луната, скалата усвоява примеси от тамошната повърхност, вероятно дори се разтапя частично преди 3,9 млрд. години, когато потъва под видимата повърхност и се превръща в „нова скала“.