Пролетен базар на книгата

Най-старото парче от Земята, донесено от Луната

Четири млрд. години по-късно го връщат астронавтите от „Аполо 14“

Изследователите на земната скала, открита на Луната, смятат, че тя се е озовала там, след като астероид удря планетата ни и отронва част от горния ѝ слой, пращайки го в атмосферата. Снимка: НАСА - Най-старото парче от Земята, донесено от Луната

Изследователите на земната скала, открита на Луната, смятат, че тя се е озовала там, след като астероид удря планетата ни и отронва част от горния ѝ слой, пращайки го в атмосферата. Снимка: НАСА

Когато астронавтите от „Аполо 14“ донасят проби от лунната повърхност, за да ги изследват на Земята, никой от тях не знае, че всъщност връщат парче от собствената ѝ мантия. „Лунната скала“ вероятно се е сблъскала със земния пътник преди 4 милиарда години, предполага изследване на списание „Earth and Planetary Science Letters“, цитирано от Си Ен Ен.

Изследователите на земната скала, открита на Луната, смятат, че тя се е озовала там, след като астероид удря планетата ни и отронва част от горния ѝ слой, пращайки го в атмосферата. Парчето успява да се прилуни, благодарение на факта, че тогава Луната е била три пъти по-близо до Земята. В скалата се съдържа кварц, фелдшпат и цирконий, които са често срещани на нашата повърхност, но не са обичайни в лунния състав.

Подробен анализ на скалата доказва, че тя се е формирала при температура, близка до земната и си е взаимодействала с кислород. Образувала се е на около 19 километра под земната повърхност преди 4 или 4,1 млрд. години, когато Земята е била още млада. Камъкът, по думите на учените, представлява „капсула на времето от ранните дни на Слънчевата система“.

Учените са единодушни, че няма как такава скала да се е формирала при лунните условия. В същото време възниква въпросът как парчето е било изтръгнато от Земята, при положение, че се намира толкова дълбоко в нея? Предположението е, че за оголването ѝ са допринесли няколко външни фактора, преди астероидът да се сблъска със Земята и да даде достатъчно висока начална скорост на скалата. А по това време на съществуването на планетата ни възможността да възникнат дълбоки кратери в нея, вследствие на сблъсъци с астероиди, е голяма.

Когато попада на Луната, скалата усвоява примеси от тамошната повърхност, вероятно дори се разтапя частично преди 3,9 млрд. години, когато потъва под видимата повърхност и се превръща в „нова скала“.

Bookshop 728×90